4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
гр. София, 29.05.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3270 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Л. А. против решение №48/06.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 890/2012 г. от състав на Окръжен съд – Враца.
Ответникът оспорва наличието на касационни основания по допустимостта на касационното обжалване с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни, отменил постановеното в противен смисъл решение на районен съд, като е постановил ново, с което е отхвърлил исковете. До извод за неоснователност на предявените искове съдът е достигнал, като е приел за установено, че служителят на ответното предприятие е извършил дисциплинарното нарушение, поради което на основание чл.190, ал.1, т.7, чл.187, т.3, т.7, т.9 и т.10 КТ му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Нарушението на трудовата дисциплина, предмет на установяването в производството е, неспазване на техническите и технологичните правила, неизпълнение на възложената му работа, с оглед основните му трудови задължения и законните нареждания на работодателя, изразяващи се в неотчитане на потребена от потребител електроенергия поради повреда в електромер и липсата на писмено уведомяване /както е предвидено – с писмен доклад/от страна на работника до работодателя за констатираното неработещо устройство по отчитане на електроенергия за периода 23.12.2010 г. до 25.05.2011 г. Съдът е приел за установено нарушението въз основа на писмените доказателства по делото, като е обсъдил и свидетелските показания, дадени в тази насока. Съдът е направил извод, че степента на нарушението съответствува по тежест на наложеното дисциплинарно наказание.
Въз основа на горното, окръжния съд е приел, че исковете за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение са неоснователни.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, за които касаторът твърди, че съдът се е произнесъл в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Първия правен въпрос се поставя от касатора във връзка с неговото твърдение, че наложеното предходно наказание „предупреждение за уволнение” отменено от съд, като въззивното решение по същото производство е с постановено от същия съдебен състав и е служебно известно на съда, като решението не е влязло в сила, тъй като към момента на подаването на касационната жалба е налице висящо касационно производство. Правният въпрос е длъжен ли е съдът да съобщи на страните обстоятелства, които не са установени по делото, станали служебно известни на съда и послужили за отмяна на първоинстонционното решение. На първо място, по делото липсват данни, в хода на съдебното дирене, да са станали служебно известни обстоятелства, които не са установени по делото, доколкото обстоятелството, че същия съдебен състав е постановил съдебно решение между същите страни не води само по себе си за извод за служебно известен този факт. На следващо място, наличието на това въззивно решение, е неотносимо към спора, доколкото по данни в изложението от самия касатор, същото не е влязло в сила, а и съдът не е изложил решаващи свои правни изводи, въз основа на твърдяния от касатора факт. В тази насока, така поставения правен въпрос е неотносим към спора.
Втори правен въпрос, сочен от касатора е процесуалноправен, свързан със задължението на съда да приеме за установени определени факти въз основа на всички събрани по делото доказателства – не само писмени доказателства, но и събраните за установяването на обстоятелствата по делото свидетелски показания, както и задължението на съда да посочи защо не приема дадени в тази насока свидетелски показания , събрани по съответния процесуален ред.
Съдът не е отрекъл процесуалната възможност определено обстоятелство да бъде установено не само чрез писмен документ, но и със свидетелски показания, като в тази насока е обсъдил всички събрани доказателства, в т.ч. и свидетелските показания. Липсата на процедиране от страна на въззивния съд в насока, в каквато се поставя правния въпрос, води до неотносимост на въпроса към производството по чл.288 ГПК. Преценката на съда относно фактическата обстановка, както и изводите на съда относно преценката на всяко едно от доказателствените средства, събрани по делото не подлежат на проверка в производството по проверка допустимостта на касационното обжалване, доколкото тази проверка представлява проверка на обосноваността на съдебния акт. Необосноваността на съдебното решение не е сред касационните основания по чл.280 ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване, а е касационно основание по чл.281 ГПК, като наличието на необоснованост на съдебното решение, оттам и неговата правилност, ще следва да се извърши едва след като касационното обжалване е допуснато на кое да е от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Предвид изложеното, не е налице соченото касационно основание, свързано с така поставения правен въпрос.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, в размер на 180 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №48/06.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 890/2012 г. от състав на Окръжен съд – Враца.
ОСЪЖДА А. Л. А. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма] [населено място], [улица] сумата 180 лева, на основание чл.78, ал.8, вр. с чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.