О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.688
гр. София,05.08.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3201 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение №822 от 24.04.2015 г. по в.т.д.№52/2015 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №1697 от 05.11.2014 г. по т.д.№7590/2012 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният [фирма] против [фирма] /н/ и против С. Е. Ан Д., П. А. Л., Д. Т., Д. Д. Х. и Д. М. М., Р. А. С., Б. Г. Я., М. Д. М., Д. М., Д. Р. А., К. Н., Н. П. Е., Д. С. У. и Д. Р. Г. иск по чл.694 от ТЗ за признаване за установено, че ищецът има вземане срещу несъстоятелния длъжник [фирма] в размер на сумата от 31 526 евро, произтичащо от договор за цесия от 04.10.2011 г., сключен между ищеца като цесионер и лицата Л. Ф. и Д.. Д.. К. Ф. като цеденти, представляващо подлежащо на възстановяване от продавача на купувача авансово плащане по прекратен предварителен договор за продажба и строеж на недвижим имот от 18.12.2007 г., сключен между [фирма] като продавач и Л. Ф. и Д.. Д.. К. Ф. като купувачи.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Осчетоводяването на договор за цесия от страна на цесионера и на длъжника може ли да доведе до обоснован извод и доказателство ли е за наличие на облигационни отношения между тях на основание договора за цесия. 2. При ясно и точно посочване на прехвърленото с договора за цесия вземане и неговия източник и на дължимата от цесионера насрещна престация, посочването в договора, че дължимата от цесионера цена ще се извърши чрез прихващане с дължима от цедента сума по друго, възникнало между страните правоотношение, от значение ли е за валидността на договора за цесия.
Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС и на съдилищата, като спрямо втория от тях са наведени доводи, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците – физически лица, заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендират присъждане на разноски.
Ответникът [фирма] /н/ навежда доводи за основателност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от кредитора [фирма] иск по чл.694, ал.1 от ТЗ за установяване съществуването на вземане, което е било прието от синдика на несъстоятелния длъжник [фирма] /н/, но по възражение на други кредитори /физическите лица конституирани в процеса като ответници/, вземането е било изключено от съда по несъстоятелността от списъка на приетите вземания,. Съществуването на вземането ищецът е обосновал: с наличието на сключен предварителен договор за продажба и строеж от 18.12.2007 г. на апартамент в [населено място] с продавач [фирма] /по отношение на което е открито производство по несъстоятелност с решение от 06.10.2011 г./ и купувачи Л. Ф. и Д.. Д.. К. Ф., с наличие на допълнително споразумение от 09.07.2011 г. между продавача и купувачите за разваляне на предварителния договор по взаимно съгласие и поето от продавача задължение за връщане на направеното от купувача плащане на цената по предварителния договор – сумата от 31 526 евро, с наличие на договор за цесия от 04.10.2011 г., с който купувачите по предварителиня договор са прехвърлили на цесионера [фирма] вземането си към [фирма], произтичащо от допълнителното споразумение към предварителния договор и с наличие на уведомление от 04.10.2011 г. за цесията от цедентите до длъжника.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционния, е приел, че ищецът не е предоставил оригиналите на своевременно оспорените от ответниците физически лица, по отношение автентичност и верност, посочени по-горе документи /в представените като оригинални документи не се съдържат оригинално поставени подписи, а подписите са електрофотографски копия на подписи/, поради което и с оглед заключението на вещото лице по назначената СПЕ /според което не може да се установи, че подписите са изпълнени от лицата, сочени като техни автори/, е посочил, че документите не са автентични и ги е изключил от доказателствения материал. В този смисъл е възприел становище, че процесните сделки не са извършени реално, още повече, че не се установява и извършването на авансово плащане по предварителния договор от страна на купувачите, предвид което е достигнал до извод, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване съществуването на процесното вземане, което ищецът претендира, че е придобил чрез цесия. По отношение на доводите на ищеца, че цедирането на вземането е счетоводно отразено, съдът е изложил съображения, че тежестта на доказване съществуването на факти, удостоверени със счетоводни записвания се носи от страната, ползваща се от оспорените записвания, но в случая документите, на които се основават записванията са неавтентични и е възприел доводите на ответниците физически лица, че в конкретния случай в договора за цесия, не е индивидуализирана насрещната престация на цесионера, а договорът е симулативен.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да се допусне. Както бе посочено, решаващ мотив за отхвърляне на предявения иск е липсата на вземане /предвид липса на плащане на цена по предварителния договор и неавтентичност на документите, установяващи правоотношения между страните/, което ищецът да е придобил с договора за цесия, наличието, на което вземане, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване. В този смисъл възприетите от въззивния съд нищожност на договора за цесия и значение на счетоводните записвания по отношение наличието на такъв договор, представляват евентуален довод/допълнителен аргумент в подкрепа на формирания извод за неоснователност на иска, но отговорът на формулираните от касатора въпроси, не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото.
Предвид липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Ответниците физически лица претендират присъждане на разноски, но предвид липсата на доказателства за сторени разноски, такива не им се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №822 от 24.04.2015 г. по в.т.д.№52/2015 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.