О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
гр.София, 15.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 320 по описа на Първо г.о. за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Д. С., Д. Ш. Д. , Ю. Д. С. и С. Ш. Д. срещу решение № 260 от 11.12.2008 г. на Я. окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 85 от 2008 г., с което е отменено решение № 1* от 10.12.2007 г. по гр.д. № 801 от 2007 г. на Я. районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от Е. „Р” срещу касаторите иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на собственост върху магазин № 1, находящ се в гр. Я., ул.”Търговска” с площ от 102,5 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор № 8* в поземлен имот с идентификатор 87374.538.11.
В касационната жалба се твърди, че решението на Я. окръжен съд е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторите са изложили, че касационното обжалване на решението на Я. окръжен съд е допустимо, тъй като с него са решени въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона- основания за допускане на касационо обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Към изложението са приложени решения на Конституционния съд на РБ, на ВКС, на ВАС и други съдилища.
Ответникът по жалбата Е. „Р” оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения от Е. „Р” установителен иск за собственост върху процесния магазин, въззивният съд е приел, че ищцата е придобила правото на собственост върху този магазин на основание договор за покупко-продажба от 09.09.1998 г. от общината и договор за доброволна делба от 15.02.2000 г. Приел е, че решение на О. управител на Я. № АП 09/0044 от 20.11.2002 г. за обезщетяване на ответниците-касатори по реда на чл.2 от ЗОСОИ със съсобственост в този магазин е нищожен административен акт на две основания: тъй като наследодателят на ответниците не е притежавал земя, а само дюкян, поради което ответниците като негови наследници нямат право на обезщетение чрез съсобственост в новоизградени обекти по реда на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОСОИ и тъй като процесният магазин е бил публична държавна собственост, поради което съгласно чл.2, ал.4 от ЗОСОИ правоимащите лица не са имали право да избират начина на обезщетяване. Като допълнителни мотиви са изложени още две обстоятелства: че вече има влязъл в сила административен акт /заповед № I-427 от 01.09.1997 г. на К. на Община Я. за обезщетяване на ответниците с инвестиционни бонове, поради което те не са можели да претендират за ново обезщетяване за същия имот със съсобственост в новоизграден обект и че ответниците са пропуснали да заявят правата си относно продадения по реда на ЗППДОбП /отм./ процесен магазин в срока по пар.6, ал.1 и 2 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ и поради това нямат право на обезщетяване.
Тоест, разгледаните от съда в обжалваното решение материалноправни въпроси са няколко: 1. Дали при отчуждаване само на сграда, без дворно място, наследниците на бившите собственици имат право на обезщетяване със съсобственост върху новопостроените сгради по реда на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОСОИ, 2. К. кой момент имотът, който се дава в обезщетение в съсобственост следва да е бил публична държавна собственост, за да важи забраната на чл.2, ал.4 от ЗОСОИ, 3. Н. ли е административен акт за обезщетяване в съсобственост по реда на чл.2 от ЗОСОИ след постановен и влязъл в сила административен акт за обезщетяване на бившите собственици с компенсаторни бонове и 4. В. ли срока по пар.6, ал.1 и ал.2 от ЗППДОбП /отм./ и по отношение на искания за обезщетяване по реда на ЗОСОИ или този срок касае само исканията за възстановяване на собственост по реда на ЗВСВОНИ.
Всички тези въпроси са решени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в представените от касаторите решения. В Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, т.4 и решение № 1* от 27.07.2001 г. по гр.д. № 2* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че решенията за обезщетяване по ЗОСОИ имат конститутивни последици, че те са стабилни административни актове и като такива не могат да бъдат отменяни от издалия тези решения административен орган, но законосъобразността на тези решения подлежи на косвен съдебен контрол от гражданския съд. Същото е прието и от въззивния съд в обжалваното решение, който по пътя на косвения съдебен контрол е преценил законосъобразността на решение № АП 09/0044 от 20.11.2002 г. на О. управите на Я. за обезщетяване на ответниците-касатори по реда на чл.2 от ЗОСОИ със съсобственост в процесния магазин и е приел, че заповед № I-427 от 01.09.1997 г. на К. на Община Я. за определяне на обезщетение с компенсаторни бонове е влязъл в сила административен акт, който не може да се отменя от О. управител.
В решение № 1* от 01.02.2002 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че незаявяването в срока по пар.6, ал.1 и 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ на правата на бившите собственици върху подлежащо на приватизация имущество не може да има за последица погасяването на самото субективно материално право и недопустимост на неговата реализация по съдебен ред. Действително, в обжалваното решение съдът е приел, че заявените от ответниците материални права върху имота са погасени поради неспазване на срока по пар.6, ал.1 от ЗППДОбП /отм./, но това е бил само един допълнителен мотив за уважаване на предявения установителен иск за собственост, който не е от значение за крайната правилност на съдебното решение.
Няма никакво противоречие между обжалваното решение и посоченото от касатора решение на Конституционния съд на РБ № 4 от 11.03.1998 г. по конст.д. № 16 от 1997 г. Според това решение, за да важи забраната за избор по чл.2, ал.4 от ЗОСОИ имотът следва да е бил публична държавна собственост към 25.02.1992 г. и че ако след тази дата имот, който не е бил публична държавна собственост, е бил продаден на трети лица, бившите собственици могат да претендират за обезщетяване в съсобственост. Същото е прието и в обжалваното решение, а именно, че съгласно чл.2, ал.4 от ЗОСОИ ответниците не са имали право да изберат обекта, в който да получат съсобственост като обезщетяване, тъй като към 25.02.1992 г. процесният имот е бил публична държавна собственост.
Не са представени решения на други граждански съдилища, в които разгледаните в обжалваното въззивно решение въпроси да са решени по начин, различен от този във въззивното решение. Поради това не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Представените от касаторите решения на ВАС и на административни съдилища не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК касае само решения на ВКС, но не и такива на ВАС, а разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК касае решенията на други граждански съдилища и цели чрез решението на ВКС по конкретното дело да се преодолее съществуваща сред гражданските съдилища различна практика по граждански дела.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато приложимата към конкретния правен спор норма е непълна или неясна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато въобще липсва правна норма, пради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато няма задължителна практика на ВКС, а съществуващата незадължителна практика на ВКС се нуждае от коригиране. Във всички тези случаи произнасянето на ВКС ще съдейства за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В разглеждания случай приложимите към спора материалноправни норми на ЗВСВОНИ и ЗОСОИ са ясни, а и по тях има задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г.по гр.д. № 6 от 2005 г.на ОСГК на ВКС.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 от 11.12.2008 г. на Я. окръжен съд по в.гр.д. № 85 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.