О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
София, 26. 07. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 38/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от д-р Р. П. процесуален представител на В. Л. К.,А. А. К. и А. Л. К. срещу решение № 250 от 14.04.2008 год.на Пловдивски апелативен съд, постановено по гр.д. № 1038/2008 год.,с което е оставено в решение № 469 от 20.07.2007 год.по гр.д. № 1281/1999 год. на Пазарджишки окръжен съд.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи бланкетно чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по материалноправен въпрос – съществувал ли е недвижим имот към момента на реституцията реално в размерите,в които е бил отчужден и по процесуалноправен въпрос,а именно : да се приемат и обсъждат факти и обстоятелства,които не са включени в обстоятелствената част на исковата молба,за които няма изменение по реда на чл.116 ГПК/отм./ ,решени в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата. Позовава се на ТР № 1/17.05.1995 год. по гр.д. № 3/94 год. на ОСГК и Решение № 216/97 год. на 5-членен състав на ВКС,без да ги представя.
Ответната страна-„Р”А. ,М. М. А.,М. М. А.,К. Б. Д. и Д. Б. Д. не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взема становище.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
С обжалваното решение е уважен предявения от „Р”А. иск с правно основание чл.108 от ЗС . За да постанови този резултат въззивният съд след съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства пред двете инстанции е приел,че въпросът за наличието на условията по ЗВСВОНИ за настъпване ефекта на реституцията в лицето на бившите собственици,респ.на техните наследници на имота одържавен по ЗНЧИМП е предмет на основния спор между страните в настоящето производство. От фактическа страна е безспорно,че със Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия е бил одържавен хладилник на В. Г. П. ,находящ се в гр. П.,който след национализацията е бил предоставен на ДСП”М”-гр. Пещера,а впоследствие при обединяването на месопреработвателните предприятия в гр. П. и гр. П. е включен в основните средства на Държавния комбинат „Р”-гр. Пазарджик,чийто правоприемник е „Р”АД. Не са оспорени и твърденията в исковата молба,че въз основа на подадено заявление от В. П. Община П. е издала удостоверение,че процесният имот съществува реално,до размерите, в които е отчужден ,както и че с протокол от 4.01.1993 год.е предаден процесния имот-терен,сграда и хладилна техника на В. П. от праводателя на „Р”А. ,както и че по-настоящем ответниците-физически лица го владеят. Проследявайки хронологически извършеното строителство в имота през годините след национализацията му съдът е приел,че то по своята същност е довело до създаване на един напълно нов обект. Съществуващата стара постройка е била съборена изцяло и на нейно място е построена сега съществуващата сграда,като при изграждането й са били преместени зидовете,направени са нови и по-дълбоки основи и е изградена нова 2 –етажна сграда,която е с различни периметри от тези на национализираната. В новосъздадения обект са инвестирани държавни средства,като изграждането му е извършено преди 25.02.1992 год.върху земя-държавна собственост,поради което не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху този имот в лицето на физическите лица. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът е приел,че са налице кумулативните предпоставки за уважаване на ревандикационния иск.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторът се позовава на ТР № 1/17.05.1995 год.,което е неотносимо към настоящия случай,тъй като в т.1 са дадени разяснения относно реституционния ефект по чл.2 ЗВСВОНИ по отношение на имоти,одържавени по ЗНЧИМП. С него се подчертава,че се възстановява собствеността върху отнетите имоти,доколкото те съществуват като обекти на собственост реално до размерите,в които са били отчуждени,а извършените промени в тях,свързани с функционалното им предназначение,са без правно значение за действието на реституцията.
Не е налице и второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК , доколкото касаторът се позовава на решение по конкретно дело – Решение № 216/1997 год. на ВКС-5 членен състав. Посоченото решение също не третира правната материя относима към спора,разрешен с обжалваното решение. Предмет на решението на ВКС-5чл.състав е бил начинът на обезщетяване по чл.18 ал.1 ЗППДОП на собствениците на реституиран имот,в който са извършени престроявания и надстроявания, при уважен иск по чл.108 ЗС.
Преценката на фактите и доказателствата за собственост не съставлява материалноправен или процесуалноправен въпрос. Правилността на тази преценка от страна на въззивния съд на практика би съставлявала предмет на касационния контрол,но не и предпоставка за допускане на касационно обжалване. Освен това бланкетните доводи в изложението засягат единствено обосноваността на съдебния акт.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 250 от 14.04.2008 год.на Пловдивски апелативен съд, постановено по гр.д. № 1038/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: