О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
гр.София, 01.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 660/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на “М” О. , гр. П. срещу решение № 259 от 27.03.2009г., постановено по в.гр.дело №80/2009г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав, с което е отменено решение №153 от 4.11.2008г. по гр.дело №60/2007г. на Б. окръжен съд и по отношение на касатора е признато за установено, че Р. А. Т. не дължи на дружеството сумата от 150 000 лв. по договор за заем от 25.10.2001г. и издаден въз основа на него изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело № 200779904000013/2007г. на ЧСИ Х. Г. от гр. П.. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението на трите основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението си към касационната жалба поддържа основанията по чл.280, ал.1, т,т.1-3 ГПК и е представил разпечатка на три броя съдебни решения.
В писмен отговор ответницата по касация Р. А. Т., чрез адв. Т счита касационната жалба за недопустима, тъй като касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, доколкото се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК то е бланкетно, а представената съдебна практика е неотносима към конкретния казус, поради липсата на обективен идентитет на разглежданите казуси, както и че обжалваното решение не противоречи на практиката, на която се позовава касатора, след като съдът е приел, че договора за заем е реален договор и като такъв се счита за сключен с предаването на сумата. Доколкото отрицателният установителен иск по чл.254 ГПК отм. е уважен, то това се дължи на преценката на съда по конкретния договор, че не съдържа текст, от който да се направи извод, че към момента на сключването му сумата е предадена на ищцата от ответника. Не се претендират разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Същата обаче не следва да се допуска до разглеждане по същество поради отсъствие на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, по следните съображения:
За да уважи искът по чл.254 ГПК отм., въззивният съд е приел, че с договора от 25.10.2001г., въз основа на който ответникът се е снабдил със изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело срещу ищцата за сумата от 150 000лв., е обективирано само съгласие за предоставяне на сумата от 150 000лв. от ответника на ищцата, но същият не съдържа изричен текст, въз основа на който може да се направи извод, че към момента на подписването му сумата е предадена на заемателя от заемодателя. Направен е извод, че при направеното от страната на ищцата оспорване на факта на получаване на сумата по договора за заем, в тежест на ответника е да докаже предаването й, каквито доказателства той не е представил, обратното – от назначената счетоводна експертиза е установена липсата на счетоводни документи или вторични осчетоводявания за направен от дружеството разход за сума от 150 000лв.
Поддържаният от касатора довод “за решени от въззивния съд материалноправни и процесуалноправни въпроси, от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото” е бланкетно, поради което съдът не дължи произнасяне по това наведено от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице и второто поддържано от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК., доколкото касаторът се позовава на решение № 161 от 10.03.2006г. на ВКС, г.о. и същото не попада в кръга на задължителните за съдилищата решения на ВС и ВКС, каквито са тълкувателните решения и постановленията на Пленума на ВС и тези постановено по реда на чл.290 ГПК.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. За да е налице това основание за допускане на касационно обжалване, то трябва касаторът да е формулирал правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение и този въпрос да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение. Правният въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая касаторът не е формулирал правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, а се позовава общо на разрешени от съда материалноправни и процесуалноправни въпроси. Доводите на касатора, че съдът не е разтълкувал правилно и законосъобразно сключеният между страните договор за заем, и че съобразно чл.20 ЗЗД трябва да се търси действителната воля на страните, са доводи, които са относими към неправилност на решението, поради неговата необоснованост по чл.281, т.3 ГПК. Въззивното решение не противоречи на решение № 161 от 10.03.2006г. на ВКС, г.о. и на решение от 28.10.2008г. по д. 323/2008г. на ОС Л. , защото и в трите решения се приема, че договорът за заем е реален договор, който се счита за сключен в момента, в който въз основа на постигнатото между страните съгласие едната страна даде, а другата получи в заем пари. Решението от 26.07.2002г. на РС – Д. не следва да се обсъжда, тъй като няма данни да е влязло в сила и поради тази причина не състава източник на съдебна практика.
В заключение липсва основание за допускане до касационно обжалване решението на Софийския апелативен съд по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №259 от 27.03.2009г., постановено по т.дело № 80/2009г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: