О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
София, 01.11.016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2900 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Театрално – музикален център, [населено място], чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 20.04.2016г., постановено по в.гр.д.№51/2016г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е потвърдено решение от 17.02.2015г. по гр.д.№1631/2015г. на Районен съд – Кърджали за уважаване на предявените от К. А. К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ в останалата част до пълния предявен размер, след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба К. А. К. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от К. А. К. срещу Театрално – музикален център, [населено място], искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №188/10.11.2015г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.326, ал. 1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „механик” и за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ, и е уважен иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ в останалата част до пълния предявен размер, след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част .
Въззивният съд е приел за е приел уволнението на служителя-ищец на приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата, за незаконно поради това, че е извършено в нарушение на императивната норма на чл.333, ал.4 КТ.
Въззивният съд е приел, че служителят се е ползвал с предварителната закрила по чл.333, ал.4 КТ, с оглед приложения по делото Браншови колективен трудов договор от 03.12.2014 г., с който се уреждат трудовите, социалните и осигурителните отношения на работниците и служителите в бранш „Театър”. Прието е за установено от удостоверение от 17.11.2015 г. на председателя на Съюзното дружество към Съюза на артистите в България при Театрално-музикален център – К., че към датата на извършване на процесното уволнение, поради съкращаване на щата, ищецът е бил член на Съюзното дружество към ТМЦ- К.. Установено е също, че за извършеното съкращение на щата, не е искано от работодателя и не е давано съгласие от синдикалната организация. Прието е, че качеството на ищеца като член на синдикална организация, му дава възможност при установяване на законовите предпоставки за това, да се ползва от защитата по чл. 333 ал. 4 от КТ, съгласно която, когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата, след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Прието е за установено от приетия като доказателство Браншови колективен трудов договор от 03.12.2014 г., че страни по него, освен Българската асоциация на работодателите в областта на културата и Министърът на културата, са и национално представените синдикати, в това число и сдружението Съюз на артистите в България, като асоцииран член на К.. Изложени са съображения на съда, че регистърът на ИА „Главна инспекция по труда” показва, че БКТД е регистриран на 09.12.2014 г., с двугодишен срок на действие и поради това е действащ към момента на издаване на процесната уволнителна заповед – 10.11.2015г. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от същия, уговорените в него условия се считат задължителна минимална база при сключване на К. във всички театри и се прилагат независимо дали има подписан К. или не, като в К. може да се включват и по-добри условия. Съгласно чл.6 БКТД, той е приложим спрямо всички работници и служители, членове на участващите при договарянето синдикални организации, член на една от които е ищецът. Цитирана е разпоредбата на чл. 21 ал. 5 от същия БКТД, която предвижда: „при съкращаване в щата или намаляване обема на работа, работодателят да може да уволни работник или служител- синдикален деец, след предварителното съгласие на синдикалната /съюзната/ организация, съгласно чл.333, ал.4 КТ”. С оглед на съдържащите се в БКТД клаузи е прието от въззивния съд, че договорената с колективния трудов договор на браншово равнище закрила за синдикални членове при уволнение поради съкращаване на щата или намаляване обема на работа, е следвало да бъде съобразена от работодателя преди да прекрати трудовия договор с ищеца.
В частта от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът сочи, че въззивното решение е в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно, в посочената от касатора съдебна практика са разрешени въпроси, които не са разрешени с въззивното решение, тъй като касаят: 1/ съдържанието на клауза на колективния трудов договор в предприятието, с която въззивният съд не се е занимал, а се е занимал с клауза на браншовия колективен договор, в която е приел, че е предвидена закрила по чл.333, ал.4 КТ; 2/ приложението на чл.333, ал.3 КТ, а решението на въззивния съд е по приложението на предварителната закрила по чл.333, ал.4 КТ.
В частта от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, приложено към касационната жалба, касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.3 ГПК поради липса на съдебна практика по въпросите: „налице ли са предпоставките по отношение на служителя – К. К. за законовата закрила по чл.333, ал.4 КТ, с оглед приложения по делото Браншови колективен трудов договор от 03.12.2014г.”; ”при наличие на подписан К. в предприятието и БКТД на ниво отрасъл разпоредбите на кой от двата договора намират приложение”; ”следва ли съдът да се произнася по легитимността на съюзната организация в предприятието, ако страна по спора е оспорила легитимността й”; „налице ли е разлика между синдикален член и синдикален деец, с оглед приложението на закрилата по чл.333, ал.4 КТ, вр. БКТД от 03.12.2014г.“; „прилага ли се БКТД ако не е изпълнена процедурата по чл.51б, ал.4 КТ от министъра на труда и социалната политика да разпростре действието му във всички предприятия от бранша; достатъчно ли е БКТД да бъде вписан в Главна инспекция по труда, за да се прилага по отношение на всички предприятия в бранша”; „когато е необходимо да се даде съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител поради съкращение в щата или намаляване обема на работа, следва ли съдът при направено възражение за нелегитимност на синдикалното ръководство, да изследва въпроса легитимно ли е то и дали е изтекъл мандата му”. Първият от поставените от касатора въпроси не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По втория и четвъртия от поставените въпроси няма основание за допускане на касационно обжалване на соченото от касатора основание, тъй като по тях има формирана съдебна практика /напр. решение №582/2004г. по гр.д.№11909/2002г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че закрилата по чл.333, ал.4 КТ се прилага когато изрично е предвидена в колективен трудов договор – в колективен трудов договор в предприятието или отраслов колективен трудов договор/, която практика не се нуждае от промяна. Трети, пети и шести от поставените от касатора въпроси не са разрешени с въззивното решение и не са стояли за разрешаване по конкретното дело, тъй като не са наведени като оплаквания във въззивната жалба и не са били релевирани от ответника с отговора на исковата молба.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.04.2016г., постановено по в.гр.д.№51/2016г. на Окръжен съд-Кърджали.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: