О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
гр.София 01.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 2634 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Я. К. срещу въззивно решение № V-6/30.01.2015 г. по гр.д. № 2076/2014 г. на Окръжен съд-Бургас, с което частично се отменя решение на Бургаския районен съд по гр.д. № 11246/2013 г. в частта, в която се признава за установено, че П. Г. К. и Н. М. Н.-К. дължат солидарно на А. Я. К. сумата от 13 125 лева по договор за заем от 17.12.2012 г. и сумата 347,05 лева лихви за забава върху главницата за периода от 18.08.2013 г. до 20.11.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане и вместо това отхвърля предявените искове в тази част на основание чл.422, ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на първия иск не е под 5000 лева, а вторият иск е обусловен от първия.
Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. В жалбата се поддържа, че въззивното решение на окръжния съд е неправилно и необосновано, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към касационната жалба са въведени доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 и 3 от ГПК, тъй като решенията на първоинстанционния и въззивния съд са противоречиви – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а въззивното решение противоречи на установената съдебна практика да се направи обективен анализ на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С допълнителна молба се твърди, че правната квалификация на двете инстанции е различна и окръжният съд се е произнесъл „свръх петитума”, както и противоречие с решение № 44718.02.2014 г. по гр.д. № 2340/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 758/30.12.2008 г. по т.д. № 836/2007 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 49/27.03.2012 г. по т.д. № 16/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Ответниците по касационна жалба П. Г. К. и Н. М. Н.-К. са подали писмен отговор, в който поддържат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като съдържанието на изложението представлява оплакване срещу правилността на решението и не е изведен въпрос, който да позволява да се извърши проверка за наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Окръжния съд-Бургас не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради следните съображения: За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове, окръжният съд е приел, че по делото се установяват две заемни правоотношения между които съществува правна връзка, доколкото месечните плащания на ипотекарния длъжник /трето за спора лице/ към единия от кредиторите – ищеца по делото, са били приети от него, а с това, третото лице е изпълнило чуждо задължение /на ответника по делото/, което законът не забранява и е допустимо. Правните изводи на въззивния съд са формирани въз основа на представени по делото писмени доказателства – договор за заем от 17.12.2012 г., в който двамата ответници са удостоверили с подписите си, че са получили паричен заем от ищеца; договор за ипотека с нотариален акт № 198 от 20.12.2012 г., от който е видно, че страните по делото са ипотекарни кредитори на трето за спора лице, който е гарантирал свой заем с ипотеката и във връзка с него е бил подписан преди това договора за заем от 17.12.2012 г.; писмената молба от двамата кредитори до съдията по вписване, с искане за заличаване на договорната ипотека, с признанието, че дългът е погасен от третото лице чрез плащане, както и че от представените документи се доказва връщането на част от дадените в заем суми в патримониума на ищеца.
При тези мотиви на въззивния съд, в изложението към касационната жалба не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил крайните изводи на съда в обжалваното решение, поради което не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване. В този смисъл, не може да се обоснове противоречие с представената съдебна практика, посочена от касатора или да се приеме, че изводите са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. В съответствие с установената съдебна практика, в обжалваното въззивно решение е прието, че от представените по делото писмени доказателства, чиято автентичност не е оспорена от ответниците, а възражението им за нищожност поради симулация е останало недоказано, установяват получаването на дадената в заем сума в полза на трето за спора лице, което е изплащало дълга на части на неговите кредитори – страните по делото. Подписаният нотариален акт за учредяването на договорна ипотека и даденото след това съгласие от двамата кредитори за заличаването й с признанието, че са получили изцяло предоставените от тях в заем суми, доказва връзката между обезпеченото с ипотека заемно правоотношение от 20.12.2012 г. и подписания три дни по-рано договор за заем от 17.12.2012 г. Няма пречка трето лице да изпълнява чуждо задължение, когато кредиторът има интерес от това, с оглед на което даденият на ответниците заем е частично погасен чрез плащане, а претенцията на ищеца е била отхвърлена до размера на платените суми.
Доводите в изложението към касационната жалба, че решенията на първоинстанционния и въззивния съд си противоречат, не представляват основание да допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като приложното поле на тази хипотеза не обхваща разрешените противоречиво въпроси в хода на същото съдебно производство. Постановените съдебни актове в тези случаи не формират съдебна практика, поради това, че не са влезли в сила.
Не са налице и основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка с твърденията, че не са обсъдени заедно и поотделно приетите доказателства по делото. Извършените от съда процесуални нарушения в процеса на доказване на фактическите твърдения по делото, не могат да бъдат предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК, т.е. на етапа, когато касационният съд решава дали са налице основанията да се допусне ли касационно обжалване. Доводите в този смисъл представляват касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, по които съдът дължи произнасяне след евентуалното допускане на касационната жалба до разглеждането й по същество.
Съображенията в допълнителната молба към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че „Бургаският окръжен съд не се е занимал изрично с въпроса относно встъпването в дълг на третото лице, както и налице ли е изрично съгласие на ищеца за това” и твърденията в тази връзка, че решението на въззивния съд противоречи на установената съдебна практика, намерила израз в приложените решения на Върховния касационен съд, също са необосновани. В представените решения са направени правни изводи при напълно различни фактически обстоятелства и поставени за решаване въпроси. Отделно от изложеното, в мотивите на решението на въззивния съд не са обсъждани въпросите за встъпване в дълг и има ли съгласие на ищеца за това, а обстоятелството, че третото лице е погасявало чуждо задължение /на ответниците по делото/, което е допустимо, когато е в интерес на кредитора.
Воден от изложеното и доколкото няма основания обжалваното решение да се счита за нищожно или недопустимо, когато не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който обуславя крайните изводи на въззивният съд, при наличие на някое от допълнителните условия в чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, подадената касационна жалба не може да бъде допусната до касационно обжалване (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Ответниците по касационната жалба са поискали разноските пред настоящата инстанция, но не са представили доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, поради което съдът не присъжда разноски в настоящата инстанция.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-6/30.01.2015 г. по гр.д. № 2076/2014 г.,на Окръжен съд-Бургас, с което частично се отменя решение на Бургаския районен съд по гр.д. № 11246/2013 г. в частта, в която се признава за установено, че П. Г. К. и Н. М. Н.-К. дължат солидарно на А. Я. К. сумата от 13 125 лева по договор за заем от 17.12.2012 г. и сумата 347,05 лева лихви за забава върху главницата за периода от 18.08.2013 г. до 20.11.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане и вместо това отхвърля предявените искове в тази част на основание чл.422, ал.1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.