О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
689
С., 11.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1138 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №749 от 08.06.2010г. по гр.д.№343/2010г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение №3808 от 18.12.09г. по гр.д.№702/07г. на Варненския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от Д. С., Ж. А., И. П. Д. А., Ф. Т., И. Г. и К. Д. срещу З. Б. и С. Б., заместена от наследниците си по закон З. Б. и В. Б., отрицателни установителни искове – че ответниците не са собственици на недвижим имот, представляващ реална част от имот №185 по КП на местност “Б. ч., Д. и М. рид” с площ 732 кв.м., при граници на реалната част: път, имот №184, имот №186 и останалата част от имот №185.
Въззивният съд е приел, че ищците имат правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като с решение №1066/25.02.04г. на ОСЗ В. им е признато право на възстановяване на собствеността върху бивша нива с площ от 24 000 кв.м., в границите на която попада процесният имот. В случай, че отрекат правата на ответниците върху този имот, те биха могли да претендират на тяхно име да се издаде заповед на кмета на [община] по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с което да се довърши процедурата по възстановяване на собствеността. Прието е обаче, че искът е неоснователен, тъй като ответниците са трансформирали правото си на ползване върху процесния имот в право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Преди влизане в сила на ЗСПЗЗ ответниците са построили в имота дървена постройка на бетонов постамент с площ от 22,73 кв.м., състояща се от две стаи и антре, както и масивна пристройка от 23,73 кв.м., състояща се от дневна с кухня и санитарен възел, които представляват сграда по смисъла на действащите към момента на изграждането им строителни правила и норми – ППЗТСУ и Наредба №5/1977г. за ПНТСУ. Имотът е бил електрифициран, и водоснабден с кладенец, имал е и външна тоалетна и е бил годен за обитаване.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. В изложението към нея те поддържат, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по въпроса какво е сграда по смисъла на чл. 177, ал.3 от Наредба №5/1977г. за правила и норми по Т. и по смисъла на §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Поддържат и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса налице ли е валидно предоставяне на право на ползване върху процесния имот, което е могло да бъде трансформирано в право на собственост, както и по свързания процесуалноправен въпрос за установяване на това право с допускане и обсъждане на посочените в закона доказателства и формирането на съответни правни изводи. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с мотив, че произнасянето на ВКС по конкретното дело е наложително с оглед установяване на единна съдебна практика.
Ответниците в производството не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По въпроса какво е сграда по смисъла на чл. 177, ал.3 от Наредба №5/1977г. за правила и норми по Т. и по смисъла на §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ въззивното решение не противоречи на представените от жалбоподателя съдебни решения. Няма данни решението от 05.12.01г. по гр.д.№1071/01г. на В. да е влязло в сила, затова то не може да служи като пример за противоречива съдебна практика. Независимо от това, то не противоречи на обжалваното решение по поставения правен въпрос, тъй като сградите по двете дела имат различни характеристики – едната е само сграда за подслон и съхраняване на инвентар, а другата може да служи за обитаване /постоянно, сезонно или временно/, тъй като има необходимата площ, помещения, електрифицирана е, а в имота има вода и външна тоалетна. Същото се отнася и за останалите решения на Варненския окръжен съд. По същите съображения няма противоречие и с решение №679/23.06.03г. по гр.д.№554/02г. на ВКС, четвърто гр. отд.; решение №250 от 09.04.08г. по гр.д.№1240/07г., пето гр.отд.; решение №1193/02.07.99г. по гр.д.№2055/98г. на четвърто гр.отд.; решение №1078 от 01.10.07г. по гр.д.№1107/06г. на пето гр.отд.; решение №359 от 23.03.07г. по гр.д.№171/06г. на четвърто-б гр.отд.; решение №201 от 10.03.10г. по гр.д.№3582/08г. на ВКС, трето гр.отд. Постройките в изброените дела са имали съвсем различни характеристики и именно това е обусловило различния краен резултат по делата, а не различия в приетото от съда по поставения правен въпрос. Освен това – определенията на ВКС по чл.288 от ГПК, както и практиката на ВАС не могат да служат като основания за допустимост на касационното обжалване, затова тези съдебни актове, представени от жалбоподателите, не следва да бъдат обсъждани.
Въпросът дали е било предоставено валидно право на ползване върху процесния имот не е чисто правен, а е обвързан с фактите и доказателствата по конкретното дело. В зависимост от това какви доказателства са приети, този въпрос би могъл да има различен отговор. Не може да се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпрос, отговорът на който зависи от различните факти по различните дела. В действителност под формата на правен въпрос се прави оплакване за неправилност на въззивното решение, което не може да се разглежда в настоящата фаза от производството. Същото се отнася и до въпроса за установяването на правото на ползване с допускане и обсъждане на посочените в закона доказателства и формирането на съответни правни изводи. Отделно от това жалбоподателите не са обосновали соченото от тях правно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по поставените въпроси чрез представяне на съдебна практика, която да илюстрира противоречие с обжалваното въззивно решение.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, което не е и обосновано от въззивния съд.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №749 от 08.06.2010г. по гр.д.№343/2010г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: