Определение №689 от 12.11.2009 по ч.пр. дело №620/620 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 689
 
гр.София, 12.11.2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание  на пети ноември  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:   ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                                     ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско  дело под № 620/2009 година
 
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Е”, гр. С. срещу определението на Пловдивския апелативен съд, постановено на 16.06.2009 год. по ч.гр.дело № 554/2009 год. С това определение въззивният съд е потвърдил определение № 40/24.04.2009 год. по гр.дело № 60/2009 год. на Смолянския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.119, ал.2 вр. с чл.109 ГПК и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане същото да бъде отменено, а делото да се разгледа от Смолянския окръжен съд на основание общата местна подсъдност, тъй като се касае за обективно съединени облигационни искове по чл.135, чл.26, ал.2 и чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.109 ГПК не намира приложение.
В допълнително изложение сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на р. № ІІІ-118/03.06.2008 год. по в.гр.дело № 217/2008 год. на ОС-Бургас, за което няма данни, че е влязло в сила, както и на р. № 1024/06.11.2008 год. по гр.дело № 2740/2007 год. на ВКС-ІІІ г.о. във връзка с приложението на чл.19, ал.3 ЗЗД.
Ответникът по частната жалба „Д”ООД, гр. С. поддържа становище, че обжалваното определение е правилно и не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Останалите ответници по касационната жалба – три физически лица-купувачи по сделките, не ангажират становище по изложените основания за допускане на касационно обжалване и направените оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото пред Смолянския окръжен съд ищецът-частен жалбоподател е предявил в обективно и субективно съединение следните искове: по чл.135, ал.1 ЗЗД – за признаване недействителност по отношение на страните на извършените продажби на недвижими имоти/апартаменти и офиси в груб строеж, намиращи се в сграда в гр. С., бул.”С” № 51/ от страна на първия ответник на останалите ответници-физически лица; по чл.26, ал.2 ЗЗД-за прогласяване нищожност на извършените сделки като привидни в хипотезата на абсолютна симулация и поради липса на основание за сключването им, както и иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, с който се иска да бъдат обявени за окончателни сключените между ищеца и първия ответник 62 броя предварителни договори за продажба на недвижими имоти, намиращи се в същата новострояща се сграда.
С обжалваното определение апелативният съд е потвърдил определението на Смолянския окръжен съд, с което на основание чл.119, ал.2 ГПК е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане от Софийски градски съд по правилата на местната подсъдност. Прието е с оглед данните по делото, че действително се касае за предявени облигационни искове, които обаче попадат в приложното поле на чл.109, пр.второ ГПК, който се явява специален по отношение чл.105 ГПК, уреждащ общата местна подсъдност. Съгласно разпоредбата на чл.109, пр.второ ГПК, по местонахождението на имота се предявяват и исковете за сключване на окончателен договор, за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот. Според ал.2 на чл.119 ГПК, възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот освен от страната може да се повдигне служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, както е направено в конкретния случай.
Така постановеното определение е правилно. Същото е постановено в съответствие с процесуалния закон и постоянната съдебна практика.
Не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която има предвид постановления на Пленума на ВС при действието на ЗУС, тълкувателни решения на ОСГК и ОСТК на ВКС при действието на ЗСВ, както и решения на тричленни състави на ВКС при действието на новия ГПК, каквито частният жалбоподател не сочи. Приложеното към частната жалба решение на тричленен състав на ВКС-ІІІ г.о. по гр.дело № 2740/2007 год. не третира въпросите за местната подсъдност, които са от значение в конкретния случай, а се произнася по въпроса, че отхвърлянето на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД не сочи недопустимост на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД, който въпрос в случая въобще не е поставен.
Неправилно е и позоваването на жалбоподателя на противоречива съдебна практика, каквато частния жалбоподател въобще не сочи, тъй като по представеното решение на ОС-Бургас по гр.дело № 217/2008 год. липсват данни, че е влязло в законна сила, а и същото не третира въпросите за местната подсъдност, а за възможността за едновременно предявяване при условията на евентуалност на искове по чл.26, ал.2 ЗЗД и по чл.135 ЗЗД и поредността на разглеждането им, които въпроси в случая са неотносими към разрешения от съда съществен процесуален въпрос относно местната подсъдност на предявените искове.
По изложените съображения, тъй като не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд, постановено на 16.06.2009 год. по ч.гр.дело № 554/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top