О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
гр. София, 12.12.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2822/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Инвестбанк” АД – [населено място], срещу определение № 426 от 29.06.2018 г., постановено по ч. т. д. № 376/2018 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 1668 от 15.05.2018 г. по т. д. № 342/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.130 ГПК поради недопустимост на предявените от „Инвестбанк” АД против „Месокомбинат Варна” АД и „Никол 8” ЕООД частични отрицателни установителни искове за недължимост на суми по договор за депозит от 20.05.2009 г.
Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове. Навежда оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за липса на правен интерес от установяване недължимостта на спорните вземания, за идентичност между предмета на прекратеното дело и предмета на друго висящо дело – т. д. № 6028/2012 г. на Софийски градски съд, и за разрешаване на спора за дължимост на вземанията с влязло в сила решение. Излага доводи, че поради неучастието на „Никол 8” ЕООД като страна в производството по т. д. № 6028/2012 г. на Софийски градски съд за него не съществува друга процесуална възможност да оспори съществуването на вземанията с възражения, основани на сключените между „Месокомбинат Варна” АД и „Никол 8” ООД договор за цесия от 23.03.2015 г. и споразумение от 26.03.2015 г.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд определение, и чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Бланкетно е посочено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника „Месокомбинат Варна” АД – [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 342/2018 г. е образувано пред Варненски окръжен съд по искова молба на „Инвестбанк” АД, с която са предявени отрицателни установителни искове против „Месокомбинат Варна” АД и „Никол 8” ЕООД за недължимост на сумите 700 000 щ. д., 90 134.50 щ. д., 50 000щ. д. и 5 000 евро, представляващи части от вземания за главница, възнаградителна лихва, лихва за забава и обезщетение за вреди по сключен между „Инвестбанк” АД и „Месокомбинат Варна” АД договор за депозит от 20.05.2009 г. Пасивната легитимация на ответника „Никол 8” ЕООД е обоснована с твърдения, че с договор за цесия от 23.03.2015 г. първоначалният кредитор „Месокомбинат Варна” АД е прехвърлил на „Никол 8” ЕООД вземанията си към „Инвестбанк” АД по договора за депозит от 20.05.2009 г. Правният интерес от предявяване на исковете срещу двамата ответници е аргументиран с твърдения за извършено след сключване на договора за цесия плащане към „Никол 8” ЕООД, с което са погасени задълженията на „Инвестбанк” АД по договора за депозит от 20.05.2009 г.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл.130 ГПК, след като е приел, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес от предприетото с тях съдебно установяване. Изводът за недопустимост на исковете е аргументиран с по-рано образуваното т. д. № 6028/2012 г. по описа на Софийски градски съд, в което „Месокомбинат Варна” АД е предявил против „Инвестбанк” АД осъдителни искове за вземанията си, произтичащи от договора за депозит. Съдът е констатирал, че осъдителните искове са предявени за пълния размер на вземанията, които се отричат частично с предявените пред него отрицателни установителни искове; че част от исковете са уважени от първата инстанция; че решението на първоинстанционния съд е обжалвано и е обезсилено от въззивната инстанция поради отказ от иска, като производството по делото е прекратено на основание чл.233 ГПК; че определението за прекратяване на делото е обжалвано и не е влязло в сила, а делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. С оглед на тези факти първоинстанционният съд е приел, че ищецът „Инвестбанк” АД няма правен интерес да води самостоятелни искове за недължимост на вземанията по договора за депозит, които са идентични с вземанията, предмет на осъдителните искове на „Месокомбинат Варна” АД, производството по които е висящо. Изложил е съображения, че „Инвестбанк” АД разполага с процесуалната възможност да се защити като въведе всички нови факти, свързани със сключването на договора за цесия между „Месокомбинат Варна” АД и „Никол 8” ЕООД и с извършените в полза на „Никол 8” ЕООД плащания, в производството по осъдителните искове, за да бъдат взети предвид по реда на чл.235, ал.3 ГПК. Преценил е, че неучастието на цесионера „Никол 8” ЕООД като страна в производството по осъдителните искове не предпоставя правен интерес от предявяване на отрицателните установителни искове, тъй като прехвърлянето на вземанията по договора за депозит с договора за цесия от 23.03.2015 г. е извършено след образуването на т. д. № 6028/2012 г. на Софийски градски съд и по силата на чл.226 ГПК дружеството – цесионер ще е обвързано от акта, с който ще приключи делото.
Определението на Варненски окръжен съд е обжалвано с частна жалба от „Инвестбанк” АД и е потвърдено с обжалваното в настоящото производство определение на Варненски апелативен съд. Въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените от „Инвестбанк” АД отрицателни установителни искове. Мотивирал е потвърждаването на прекратителното определение със съображения, че отказът от иск, направен от цедента „Месокомбинат Варна” АД в производството по т. д. № 6028/2012 г. на Софийски градски съд, обвързва цесионера „Никол 8” ЕООД, на когото вземането е било прехвърлено в хода на процеса; че с оглед разпоредбите на чл.233, ал.2 вр. чл.226, ал.3 ГПК цесионерът няма право да предяви отново същия иск; че поради отказа от осъдителните искове правата на банката – ищец не са застрашени и тя няма правен интерес да води установителните искове.
По допускане на касационното обжалване :
Частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационния контрол с основанието по чл.280, ал.2, т.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение, и с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – постановяване на определението в противоречие с практиката на ВКС. Формално се е позовал и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по което касационната инстанция не следва да се произнася поради липса на надлежна аргументация.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения и определения е въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г. По същността си очевидната неправилност не е тъждествена с неправилността, произтичаща от уредените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивният съдебен акт – решение или определение, трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател е аргументирал очевидната неправилност на обжалваното определение с доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд, че е налице идентичност между предмета на делата, в които се разглежда спор за съществуване на вземанията по договора за депозит, и че производството по осъдителните искове е приключило с влязло в сила решение (какъвто извод не се съдържа в мотивите към определението). Във връзка с очевидната неправилност са наведени и доводи, че въззивният съд не се е произнесъл по оплакванията в сезиращата го частна жалба за отсъствие на правна възможност частният жалбоподател да релевира основаните на договора за цесия възражения за недължимост на вземанията по договора за депозит в производството по осъдителните искове, както и че не е връчил преписи от частната жалба на насрещните страни, с което ги е лишил от правото на отговор по чл.276, ал.1 ГПК. Поддържаните доводи предполагат проверка от страна на касационната инстанция дали въззивният съд е възприел правилно фактите по делото, въз основа на които е формирал извода си за липса на правен интерес от водене на отрицателните установителни искове, и дали е спазил изискванията на процесуалния закон при разглеждане и произнасяне по сезиращата го частна жалба. Неправилното възприемане на релевантните за допустимостта на исковете факти и процесуалните нарушения при разглеждане и произнасяне по частната жалба несъмнено имат значение за правилността на обжалваното определение, но дори да са налице, те не водят до очевидна неправилност на определението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не преценява определението като очевидно неправилно и не счита за необходимо да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса : „При подаване на частна жалба срещу определение, подлежащо на обжалване, следва ли съдът да изпрати частната жалба на другите страни по делото и да им даде срок за писмен отговор”.
Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК се допуска по посочен от касатора правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, ако по отношение на него са изпълнени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от частния жалбоподател въпрос не може да се квалифицира като правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обуславящ за постановения с обжалваното определение правен резултат. Пропускът да се връчи препис от частната жалба на насрещните страни по никакъв начин не е рефлектирал върху извода на въззивния съд за недопустимост на предявените от жалбоподателя искове, което изключва проявлението на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК прави безпредметно обсъждането на цитираната в изложението съдебна практика, с която жалбоподателят е обосновал специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка. За изчерпателност следва да се отбележи, че препис от частната жалба не е връчван по причина, че производството по делото е прекратено на основание чл.130 ГПК – чл.130, ал.2 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. т. д. № 376/2018 г. на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 426 от 29.06.2018 г., постановено по ч. т. д. № 376/2018 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :