О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
София, 18.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 26.09.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1010/2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр.Долни Д., Плевенска област против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 288 от 22.12.2016 г., по в.т.д.№ 290/2016 г., с което е потвърдено решението на Плевенския окръжен съд № 96 от 29.07.2016 г., по т.д.№ 196/2015 г. за отхвърляне на предявения от настоящия касатор, като ищец, иск по чл. 29, ал.1 ЗТР за признаване на установено по отношение на ЕТ Г. Б. Г., упражняващ търговска дейност под фирма „Г. Б. – Б.”, като ответник, недопустимост на извършеното по партидата му в Търговския регистър вписване на учреден от него договор за особен залог на търговско предприятие със заложен кредитор „КРУИЗ -77” Е., конституиран като трето лице- помагач в процеса и в тежест на ищцовото търговско дружество са поставени деловодните разноски за двете инстанции в общ размер от 2 100 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че заложният кредитор е легитимиран за регистърното производство субект по см. на чл.15, ал.1, т.3 ЗТР, във вр. с чл.27, ал.1 ЗОЗ и тази му активна легитимация се определя от правния му интерес на заинтересован да иска вписване на заложното право, с оглед противопоставимостта на залога на трети лица, след датата на регистрацията.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280,ал.1, т.2 и т.3 ГПК /редакцията му, до изм. в ДВ бр.86/2017 г./ по отношение на множество определени за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право, свързани с приложението на чл.15, ал.1, т.3 ЗТР и чл.27, ал.1 ЗОЗ/преди изм. в ДВ бр.105/2016г./: 1. „Изчерпателно ли е изброяването в чл.15, ал.1, т.3 ЗТР на легитимираните пред Търговския регистър заявители и включен ли е в техния кръг заложният кредитор, по силата на чл.27, ал.1 ЗОЗ ?”; 2. „Подлежи ли чл.15, ал.1, т.3 ЗТР на разширително тълкуване по отношение кръга на легитимираните заявители и може ли в този кръг да се включват лице по аналогия от друг закон ?”; 3.”Може ли по силата на разширително тълкуване на чл.15, ал.1, т.3 ЗТР или по аналогия на чл.27, ал.1 ЗОЗ/в редакцията му до изм. в ДВ бр.105/2016г./ заложният кредитор да инициира вписване в Търговския регистър на залог върху търговското предприятие на длъжника?”; 4.” Как следва да се квалифицира вписване на особен залог по заявление на лице, различно от залогодателя, без съгласието на последния, дадено според изискванията на чл.27, ал.2 ЗОЗ, респ. ал.4,/ ДВ, бр. 105/2016г./, като незаконосъобразно или недопустимо?”; 5.” Може ли правото да бъде заявител по чл.15, ал.1, т.3 ЗТР да се признае на лица, невключени в посочената норма, като единствено се отчете интереса от вписването на определен факт или правоотношение?; 6.”Може ли интересът на заложния кредитор да противопостави заложното си право на трети лица да го легитимира като заявител в регистърното производство пред Търговския регистър, при действието на чл.27, ал.1 ЗОЗ, в редакцията му до изм.в ДВ, бр.105/2016г.?”;7.” Недопустимо или незаконосъобразно е извършено в Търговския регистър вписване, инициирано от нелегитимирано по см. на чл.15, ал.1 ЗТР лице?”; 8.”Какво е задължението на съда, когато в производството по чл.29 ЗТР констатира, че оспореното вписване в Търговския регистър е по заявление на неоправомощено по см. на чл.15, ал.1 ЗТР лице –да установи недопустимостта на вписването или да приеме иска по чл.29 ЗТР за недопустим, поради незаконосъобразност на вписването?”
За илюстрация на поддържаното селективно основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на въпроси с № 1-3 са цитирани решения на различни по степен съдилища в страната. Едновременно поддържаното селективно основание по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на въпроси № 4, № 5, № 6, № 7 и № 8 е аргументирано с липса на съдебна практика, която налага и необходимост от изясняване на същите.
Ответникът по касационната жалба ЕТ Г. Б. Г., упражняващ търговска дейност под фирма „Г. Б. – Б.”, чрез пълномощника си адв. Ев.Й. в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на искането за достъп до касация, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
По съображения за неосъществяване на основанията за касационно обжалване несъгласие с искането за достъп до касация в срока по чл.287, ал.1 ГПК изразява и третото – лице помагач в процеса „КРУИЗ -77” Е., при участието на което е постановено обжалваното въззивно решение.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение по предявения иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТР, въззивният съд, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, е приел, че третото лице – помагач в процеса „КРУИЗ -77” Е. , в качеството си на заложен кредитор е бил активно легитимиран по см. на чл.15, ал.1, т.3 ЗТР, във вр. с чл.27, ал.1 ЗОЗ, в правноважимата, преди изм. в ДВ, бр.105/2016 г. редакция на закона, да иска вписване в Търговския регистър по партидата на залогодателя ЕТ Г. Б. Г., упражняващ търговска дейност под фирма „Г. Б. – Б.”, на договора за особен залог на търговското предприятие на същия, поради което извършеното по заявление на изричния му пълномощник адв. Б.Н., № 20141003084420 до АВ вписване не е недопустимо, като постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице по см. на задължителните постановки в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Позовавайки се на разпореденото от чл.12, ал.3 ЗОЗ оповестителното действие на вписването в Търговския регистър, решаващият състав на въззивния съд е изложил и допълнителни съображения, свързани с правния интерес на заложния кредитор, от регистриране на процесния залог на търговското предприятие по партидата на залогодателя -ЕТ, с оглед противопоставимостта на залога на трети лица, едва след това вписване, придаващи му качеството на заинтересовано лице по см. на чл.27, ал.1 ЗОЗ. С оглед предмета на предявения установителния иск Великотърновският апелативен съд е преценил като неоснователни възраженията и доводите на ищцовото търговско дружество за извършване на оспорваното вписване при отсъствие на конкретни, изискуеми от закона документи, като декларация по чл.13, ал.4 ЗТР, декларация по чл.264 ДОПК и чл.44 от Наредба №1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, липса на изрично писмено съгласие за вписване с нот. заверка на подписа на залогодателя по чл.27, ал.2 ЗОЗ, при дадено такова в чл.7 от договора за особен залог от 29.8.2014 г., определяйки ги за релевантни към законосъобразността на същото, неподлежаща на обсъждане в производството по чл.29, ал.1 ЗТР.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че само първият от множеството поставени въпроси, макар и непрецизно формулиран, обосновава общата предпоставка за достъп до касация по см. на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираните в тази вр. съдебни актове на различни по степен съдилища в страната са без изрично законоустановено отбелязване, че са влезли в сила, като само по себе, според задължителните разяснения в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно, за се отрече приложимостта на сочения критерий за селекция.
Останалите поставени от касатора въпроси, може да са важни, но са хипотетични, а част от тях са и некоректно формулирани, доколкото не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, а и не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция.
Когато правният въпрос е въведен с оглед становище на касатора за неправилност на обжалваното въззивно решение, /както е в разглеждания случай/,т.е., извън решаващите мотиви на въззивния съд с него не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата му, според разясненията в т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК, е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни критерии за селекция.
Нещо повече, дори и поставените от касатора въпроси да се приемат за обуславящи изхода на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК, неоснователни по отношение на тях са едновременно въведените, но взаимно изключващи се селективно основания по т.2 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение приложимостта на първия от тях съображения вече бяха изложени.
Що се касае до втория, то аргументиран единствено с липсата на съдебна практика, същият не отговаря на вложеното в него от законодателя съдържание, разяснено със задължителните за съдилищата постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Отделен в тази вр. остава и въпросът, че с оглед правилото на чл.31 ЗОЗ, нито нормата на чл. 15, ал.1, т.3 ЗТР, нито чл.27, ал.1 ЗОЗ в правноважимата за обжалвания съдебен акт редакция, са неясни, непълни или вътрешно противоречиви, създаващи затруднение в практиката на ВКС, което да налага корективното им тълкуване, в който смисъл е и определение по реда на чл.274, ал.3 ГПК № 653 от 20. 08.2014 г., по ч.т. д. № 1219/2014 г. на І т.о. на ВКС.
При този изход на делото в касационната инстанция на ответника по касационната жалба, на осн. чл.78, ал.3 ГПК,следва да бъдат присъдени претендираните в срока по чл.287, ал.1 ГПК деловодни разноски в размер на сумата 1 500 лв., реално заплатено, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 30.03.2017 г. , адвокатско възнаграждение на адв. Ев.Й., останало неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Искането на третото лице – помагач „КРУИЗ -77” Е. за присъждане на деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на сумата 2 100 лв., заплатено адвокатско възнаграждение, като неоснователно, съгласно процесуалното правило на чл.78, ал.10 ГПК, следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 288 от 22.12.2016 г., по в.т.д.№ 290/ 2016 г., по описа на с.с.
ОСЪЖДА ТД [фирма], гр.Долни Д., Плевенска област да заплати на ЕТ Г. Б. Г., упражняващ търговска дейност с фирма „Г. Б. – Б.” сумата 1500 лева/ хиляда и петстотин лева/, деловодни разноски за касационното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно, искането на „КРУИЗ -77” Е. за присъждане на деловодни разноски за касационното производство в размер на сумата 2 100 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: