О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
София 20.05.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2114/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Б., [населено място], подадена от адвокат С. Г., срещу въззивно решение №165 от 31.10.2013 г. по гр. дело № 389/2013 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №945 от 07.05.2013 г. по гр.дело №2204/2012 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на С. И. К. на основание чл.240 ЗЗД сумата 246 790 евро – невърнат заем. Въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен договор за заем от 15.01.2008 г. с анекс към него от същата дата, съгласно който ищецът се задължил да предаде в собственост на ответника по банков път сума в размер на 250 000 евро в срок до 15.02.2008 год, а последният е поел задължение да я върне в срок от 6 месеца след получаване на пълния размер на заетата сума. От представените банкови документи на [фирма], клон В., се установява, че в изпълнение на поетото задължение ищецът е превел на ответника част от сумата в общ размер 246 790 евро. Ответникът не оспорва горните обстоятелства, както и че не е изпълнил насрещното си задължение да върне заетата сума по съображения, че според него падежът, уговорен в чл. 2 от договора, не е настъпил, тъй като не е получил пълния размер на уговорената сума. Според въззивния съд договорът за заем е реален и поражда действието си с предаването на уговорената сума. В случая страните са постигнали писмено съглашение, в изпълнение на което заемодателят е превел по банков път сума в размер на 246 790 евро, като последният превод е извършен на 12.05.2008 г. Тази сума не е върната, поради което искът е основателен.
Ответникът по касационната жалба С. И. К., [населено място], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това длъжен ли е по реда на чл.183 ГПК съдът да изключи от доказателствата по делото представения в заверен от страната препис документ – договор, ако е поискано да бъде представен оригиналът, а това не е направено. Обвързано ли е искането по чл.183 ГПК със срок. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представено е решение №173 от 03.05.2012 г. по гр. дело №668/2011 год. на ВКС, IV г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №165 от 31.10.2013 г. по гр. дело № 389/2013 г. на Варненския апелативен съд. Повдигнатите от касатора въпроси не обуславят крайното решение, защото съдът е приел, че искът е основателен след съвкупна преценка на всички доказателства по делото, а не на базата на представения в заверен от ищеца препис от договор за заем. Освен това въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика /решение №231 от 08.08.2012 г. по т. дело №325/2010 г. на ВКС, II т.о./, според която завереният от страната препис от документ, при преклудирано право за оспорване на истинността му по реда на чл.154 ГПК (отм.), аналогичен на чл.193 от сега действащия ГПК, има доказателствената сила на оригинала, поради което не подлежи на изключване от доказателствата по делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №165 от 31.10.2013 г. по гр. дело № 389/2013 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.