3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 689
гр. София, 20 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 332 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 18159/28.11.2016 г. на И. М. П. срещу въззивно решение № I-118/02.11.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 1443/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 1239/21.07.2016 г. по гр.д. № 223/2016 г. на Районен съд – Бургас. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против И. Я. В. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и за законната лихва, считано от датата на увреждането- 19.11.2003г. до окончателното изплащане на главницата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са релевирани доводи за допускане на касационния контрол в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за значението на понятието „незначителност на приноса“ и критериите за установяване на приноса.
Ответникът по жалбата – И. Я. В., не е подал писмен отговор и не е взел становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че с нотариален акт №148/23.10.2003г. ищцата и ответникът /тогава съпрузи/ са продали недвижим имот, придобит по време на брака им, представляващ втори етаж от къща, находяща се в [населено място],[жк], [улица] за сумата 30 000 лв. С нотариално заверена декларация от 19.11.2003г. ответникът декларирал, че от продажбата на имота е получил сумата от 10 000 лв., съответстваща на неговия дял в съсобствеността, като с това счита, че имуществените отношения със съпругата му са изцяло уредени /бракът е прекратен по-късно през 2004г./ и няма да има никакви претенции към друг недвижим имот /апартамент/, закупен през време на брака. Твърденията на ищцата в настоящото производство се свеждат до това, че сумата е предадена на ответника вследствие на упражнена от него спрямо нея принуда – заплахи, употреба на сила, тормоз, а в действителност плащане не му следвало, тъй като имотът, макар придобит по време на брака, не бил в режим на съпружеска имуществена общност. Въззивната инстанция е изложила съображения защо счита, че продаденият имот е принадлежал общо на съпрузите; както и че сумата от 10 000 лв. е послужила за уреждане на имуществените отношения на страните по повод прекратяването на брака им. Обсъждайки представените по делото доказателства, съдът е приел, че ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е установила по никакъв начин, че ответникът е осъществил спрямо нея противоправни действия, в резултат на които тя да е била принудена да му предаде въпросната сума от 10 000 лв. Направен е извод за липса на виновно противоправно поведение на бившия съпруг, изразяващо се в заплахи, закани или друга принуда по отношение на ищцата, поради което е прието, че не са налице кумулативно предвидените в чл.45 ЗЗД материалноправни предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за вреди.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, съставът на ВКС намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата.
Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос, който може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване е само този, отговорът на който обуславя въззивното решение. В случая, формулираният от жалбоподателката въпрос – за значението на понятието „незначителност на приноса“ и критериите за установяване на принос при придобиване на една вещ пред време на брака на съпрузите – не е с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК, т.е. да е материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът освен, че е общ, е и неотносим за делото. В случая решаващите мотиви на въззивната инстанция за неоснователност на иска по чл.45 ЗЗД са основани на констатацията за липса на виновно и противоправно поведение от страна на ответника, тъй като ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е установила при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е упражнил твърдяната принуда, изразяваща се в отправяне на заплахи и закани с цел получаване на сумата от 10 000лв. При констатираната от въззивния съд липса на кумулативно предвидените в състава на чл.45 ЗЗД предпоставки /наличие на вреда, деяние, противоправност на деянието, причинна връзка и вина/ за ангажиране отговорността на ответника за непозволено увреждане, допълнителните съображения във въззивното решение, касаещи статута на продадения през 2003 г. от съпрузите имот, респ. приноса на съпруга за придобиването му, не представляват решаващи изводи, тъй като са извън предмета на спора по приетия за разглеждане иск по чл.45 ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № I-118 от 02.11.2016 г., постановено по възз.гр.д. №1443/2016 г. по описа на Окръжен съд- Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.