О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
София, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2327 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. Н. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 59 от 21.03.2019г. по в.гр.д. №7 по описа за 2019г. на Окръжен съд Ловеч, с което е потвърдено решение № 476 от 21.11.2018г. по гр.д. № 687/2018г. на Районен съд Ловеч в обжалваната част, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл.128 КТ за присъждане на сумата от 10 647.67лв., трудово възнаграждение за периода 01.2015г.-12.2017г. и са присъдени разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение касаторката изрично не формулира въпрос, но се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 изр.3 ГПК. Изразеното становище е за противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение по гр.д.№ 558/2012г.на ІV г.о., като въззивният съд е приел, че „фирмената документация за 2015,2016 и 2017г. на ответното дружество” е унищожена, без да е установено по чия вина. Освен това твърди противоречие с практиката на ВКС и относно възможността „със свидетелски показания да се доказват факти за престиране на трудово възнаграждение”, като счита, че „от разпитите на свидетелите не се доказа съществуването на документа към определен момент”, съдържанието на ведомостите за заплати и удостоверените обстоятелства. Счита въззивния акт и за очевидно неправилен, тъй като съдът е приел за неоснователен иска по чл.128 КТ за заплащане на 36 отделни месечни възнаграждения въз основа на „общи, неясни и абстрактни” свидетелски показания, които не доказват извършено от работодателя плащане за всеки от процесните месеци и поради несъобразяване с правните въпроси по приложението на чл.270 ал.3 КТ.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Крис 2005”ЕООД, представлявано от управителя А., чрез процесуалния представител адвокат Б., с който се оспорва основателността й. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.,реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 6.06.2019г., в който е отразено, че същото е заплатено в брой.
Въззивния съд е отхвърлил иска след като е преценил, че ответникът е доказал възражението си за редовно заплащане / в брой/ на дължимото и начислено трудово възнаграждение на ищцата. Мотивирал се е със следните три довода: Първо- със заключението на приетата експертиза, с което е установено, че за процесния период работодателят непрекъснато е начислявал трудовото възнаграждение, редовно и своевременно е подавал декларация обр.1 и обр.6 и е внасял ежемесечно дължимите осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица. Второ: Ведомостите за заплати не са налични в ответното дружество – същите са изгубени/унищожени, като няма данни това да е по вина на работодателя. Разпитаните на основание чл.165 ал.1 ГПК трима свидетели единно и непротиворечиво установяват, че трудовото възнаграждение на ищцата е изплащано редовно, в брой. Трето: житейски нелогично е за процесния дълъг период от време /около три години/, едно лице да продължи да полага труд при положение, че не му се плаща възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че при така изложените мотиви на постановения акт, без поставен от касатора въпрос, не може да се допусне касационно обжалване. Доколкото, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, именно посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос като общо основание за допустимост определя рамките, в които се осъществява касационния контрол, касаторът е длъжен да го посочи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. В случая, с представеното изложение, касаторът излага доводите си и по същество оспорва изводите на въззивния съд, считайки че те са направени без да са представени релевантни доказателства и без да са установени съществени за изхода на спора факти. Съгласно цитираното Тълкувателно решение, касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби не може да се произнася по законосъобразността на направените изводи и не може да обсъжда и да оценява ангажираните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281 т.3 ГПК/. Независимо от изложеното, за пълнота на изложението, следва да се посочи, че въззивният съд се е съобразил с установената съдебна практика по приложението на чл.270 ал.3 КТ, съгласно която изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени доказателства /вж. решения по гр.д. № 558/2012 г.на IV г.о., гр. д. № 727/2009г. на IV г.о., гр.д. № 2715/2008 г. II г.о. гр. д. № 1007/2017 г. на IV г. о., гр.д.№ 2525/2018г. на ІV г.о.на ВКС/. В случаите като настоящия, когато за доказване законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен не по вина на страната /чл.165 ал.1 ГПК/. Невъзможността да се представи изгубеният документ /т.е. този, за който страната не знае в чие държание е/, не трябва да е настъпила поради нейно умишлено действие. В случая данни за подобни действия няма. Изгубването на документа без вина или поради небрежност, не лишава страната от възможността да установи със свидетелски показания съдържанието на документа чрез възпроизвеждането му от свидетел /вж.решение по гр.д.№ 181/2019г.на ІІІ г.о./ Достатъчно е със свидетелите да се докаже съществуването на документа към определен момент, неговото най-общо или по-точно съдържание, както и обстоятелствата, които са били удостоверени в него /вж.решение по гр.д.№ 131/2018г.на ІV г.о./ Именно изхождайки от тези принципни постановки, въззивния съд е приел за доказан факта на плащането.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените с представения договор за правна защита и съдействие от 6.06.2019г. като реално извършени разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице общото основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 59 от 21.03.2019г. по в.гр.д. №7 по описа за 2019г. на Окръжен съд Ловеч.
ОСЪЖДА Т. Н. К. от [населено място][жк]съдебен адрес: [населено място] [улица] да заплати на „Крис 2005”ЕООД, представлявано от управителя., адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 500лв. /петстотин лева/, разноски адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.