3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
[населено място] ,28,07,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и шести май , през две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 4736 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1736 / 09.08.2013 год. по т.д.№ 3699 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, ТО – 5 състав, с което е отменено решение от 27.06.2012 год. ,постановено от Софийски градски съд , ГО , VІ – 7 състав по т.д.№ 1916 / 2011 год. и е уважен предявеният от [фирма] срещу касатора иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, за сумата от 52 698 лева, ведно със законната лихва върху същата от предявяването му до окончателното й заплащане . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.301 ТЗ, предвид извода на съда, че сервизните протоколи ,с предназначение на приемо-предавателни за доставяните от ответника на ищеца количества течен и газообразен хелий, не носят подписи на упълномощени от ищеца да приемат изпълнението лица, въпреки липсата на противопоставяне от същия ,вкл. в рамките на самото исково производство , както и в противоречие с чл. 293 ал.3 ТЗ, относно служебното позоваване от съда на нищожност на два от сключените между страните три договора, въпреки позоваване на ищеца на тази нищожност. Касаторът твърди съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, но без обстоятелствена част на касационната жалба по тези две основания за неправилност.
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът претендира цена на формално удостоверено между страните, като доставено му от ответника и разплатено от ищеца , но твърдяно като недоставено в действителност количество течен и газообразен хелий, за нуждите на апарат за магнитно-резонансна томография / апарат М. /. Доставките са осъществявани въз основа на три писмени договора , само последният по време от които сключен по реда на Закона за обществените поръчки . За отделните доставки са издадени едностранно подписани от изпълнителя фактури и преводни нареждания на ищеца за разплащане на посочените във фактурите суми, което не се оспорва.Ищецът представя като доказателство за доставките сервизни протоколи , носещи подписи на служители на същия,без установено по делото изрично тяхно упълномощаване за приемане на изпълнението на ответника. Възражение относно липса на представителна власт ищецът не е заявявал. Сервизните протоколи удостоверяват количествено доставянето с посочване на стартово и крайно ниво на зареждане апарата в проценти , респ. транспонируеми в литри,съобразно на процентовото зареждане.Съдебно-техническа експертиза, вкл. въз основа на следствен експеримент , е установила, че при зареждането на апарата,в съответствие с възражението на ответника,действително се търпят технологични загуби в максимална стойност 25 % ,докато в конкретния случай разликата между действително заредено и отчетено в сервизни протоколи количество е от порядъка на 19,32 % , т.е. в рамките на допустимата технологична загуба. Тази констатация е предпоставила и отхвърлянето на иска от първоинстанционния съд .
За да отмени първоинстанционното решение и уважи иска, въззивният съд е изложил съображения, че сключените два договора, не по реда на Закона за обществените поръчки,са нищожни и на това основание всичко дадено по същите се дължи на отпаднало основание, следователно и претендираната като заплатена цена на непредоставено в действителност количество хелий също е дължима на това основание.Паралелно е обосновал извод,че като неподписани от лица, надлежно упълномощени за приемането на доставката,сервизните протоколи не установяват изпълнението на ответника и на това основание същият дължи връщане на претендираната част от цената. Относно изпълнението по приетия за действителен договор е изложен именно предходно посочения мотив. Отделно от подписването им от неупълномощени от ищеца лица, въззивният съд е счел , че сервизните протоколи са негодно за установяване количественото изпълнение на ответника доказателствено средство , тъй като не съдържат описание на точните количества доставен хелий / както се посочи по-горе описанието е в процентно стартово и крайно ниво на зареждане , което обаче допуска преизчисление на количества в литри , посочени и в някои от протоколите /. И на това кумулативно основание е приета основателност на предявената претенция .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следния въпрос: „ за възникване на договорни правоотношения между страните по делото и за изпълнение на доставките по тези договори , както и относно приложението на чл. 301 ТЗ и чл.293 ал. 3 ТЗ„ .
По същество липсва формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, свързан с решаващ мотив на въззивното решение.Зададената тема предпоставя фактологичен отговор относно съществуването на валидни договори между страните и тяхното конкретно изпълнение, както и относно правилността на изводите на въззивния съд за същото, вкл. по приложението на чл. 301 ТЗ . Нормата на чл.293 ал.3 ТЗ,като приложима само при нищожност на сделки поради неспазена,предписана от закона форма,е по начало неотносима към конкретния спор.Въззивният съд частично е подменил действителните доводи и възражения на страните,изхождайки от служебно дължимо произнасяне по действителността на сделка, вкл. не е съобразил същите при преценка доказателствената стойност на представените сервизни протоколи, но надлежни процесуално-правни въпроси по така допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила страната не е формулирала.Не е формулиран и конкретен аспект на приложението на чл.301ТЗ в конкретния случай, като се съобрази,че обоснованият с нормата не е единственият решаващ извод на въззивния съд .
Предвид непокриване общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, несъстоятелно , а и невъзможно е анализирането на сочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1736 / 09.08.2013 год. по т.д.№ 3699 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, ТО – 5 състав .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :