1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
гр. София, 04.12.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 580 по описа за 2019г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца В. Н. В. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Н. Д. срещу решение № 67 от 08.01.2019г. по в. гр. дело № 2554/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение от 23.02.2018г. по гр. дело № 9314/2016г. на Софийски градски съд, I ГО, 13 състав и В. Н. В. е осъден да заплати на ЗК „Уника“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 600 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявените от В. Н. В. против ЗК „Уника“ АД искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – мъки и страдания вследствие смъртта на двамата му родители – Н. В. Н. и Т. И. Зоринова, настъпила в резултат на ПТП на 24.04.2016г., в размер на суми по 200 000 лв. за всеки един от тях като неоснователни. Ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сума в размер 600 лв. – юрисконсултско възнаграждение /по 300 лв. за всеки от исковете/.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
1. Следва ли при формиране на изводи относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя съдът да се съобрази с възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и страдания и очаквания период, през който те ще се търпят? – противоречие с ППВС № 4/1968г., решение № 149/02.05.2011г. по гр. д. № 547/2010г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 121/09.07.2012г. по т. д. № 60/2012г. на ВКС, ІІ т. о.
2. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като критерий наред с всички останали за определяне размера на обезщетението? – противоречие с решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 104/25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 73/27.05.2014г. по т. д. № 3343/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 88/17.06.2014г. по т. д. № 2974/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.
Ответникът Застрахователна компания „Уника“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт В. Н. Д. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор, подаден в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Поддържа, че по първия въпрос въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания, посочени в ППВС № 4/1968г., а по втория въпрос се е съобразил с решение № 73/13.05.2014г. по т. д. № 3343/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 60/29.04.2014г. по т. д. № 3049/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 101/03.07.2014г. по т. д. № 4391/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 56/04.05.2017г. по т. д. № 3584/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в инкорпорираното в нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въз основа на обсъдените събрани по делото доказателства въззивният съд е приел за установени всички елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./: наличие на валидно застрахователно правоотношение, оформено със застрахователна полица, покриваща гражданската отговорност за лек автомобил марка „Фолксваген В.“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Д. К. К.; настъпило в срока на действие на задължителната застраховка застрахователно събитие; всички предвидени материалноправни предпоставки на деликтната отговорност, а именно противоправно поведение на водача на лекия автомобил, вреди и причинна връзка между деянието и настъпилите в резултат на него вреди – причинено на 24.04.2016г. по вина на водача на горепосочения лек автомобил пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на Т. И. Зоринова и Н. В. Н.. Съдебният състав е констатирал, че починалите Т. Зоринова и Н. Н. са родители на ищеца, като майка му има още четирима наследници – нейни синове и дъщери, а баща му още един наследник – син.
За да определи обезщетение за понесените неимуществени вреди от загубата на родителите му в размер по 100 000 лв. за всеки родител, въззивният съд е съобразил момента на настъпване на процесното ПТП и смъртта на Т. Зоринова и Н. Н., възрастта на пострадалите и на ищеца, степента на родствена близост между ищеца и пострадалите, отчел е състоянието на ищеца преди и след смъртта на неговите родители, съобразил е интензитета на страданието, предвид загубата на двамата родители. Въз основа на заключението на съдебно-психологическата експертиза е направил извод, че ищецът година и половина след загубата на родителите си до голяма степен е преодолял мъката от тяхната смърт; при него не се наблюдават психотични симптоми, няма промяна в социалните му навици преди и след смъртта на майка му и баща му. Като се е позовал на свидетелските показания, е приел, че отношенията между ищеца и родителите му могат да се определят като обичайни между родственици, основани на близост, доверие, подкрепа и сплотеност. Въззивната инстанция е отчела обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и промените, намиращи отражение в нарастващите нива на застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въз основа на изложените съображения и като е съобразил извършеното в хода на първоинстанционното производство плащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди за всеки от тях по 100 000 лв., въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявените искове по чл. 226, ал. 1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по първия формулиран материалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като въззивният съд не е процедирал и не се е произнесъл в нарушение на практиката на ВКС. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на увредените и други относими обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, относими към определяне на критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съобразил се е с възрастта на ищеца и починалите родители, причинените му болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, последиците и е отчел липсата на психотични симптоми и на промяна в социалните му навици преди и след смъртта на майка му и баща му.
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 28/09.04.2014 г. по т. дело № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. дело № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 242/12.01.2017 г. по т. дело № 3319/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Във връзка с лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ /отм./ и релевантността им към критериите по чл. 52 ЗЗД също е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и др./. В константната практика на ВКС е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с §27 ПЗР КЗ /отм./. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по § 27 ПЗР КЗ /отм./ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Като е преценил, че пътно-транспортното произшествие, в резултат на което са причинени процесните неимуществени вреди, е настъпило на 24.04.2016г., отчел е установените по дeлото факти и обстоятелства и е определил обезщетение в размер по 100 000 лв. за всеки родител, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Предвид изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт за касационното производство в размер 600 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 67 от 08.01.2019г. по в. гр. дело № 2554/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
ОСЪЖДА В. Н. В. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 600 лв. /шестстотин лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.