О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.689
гр. София,05.08.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3146 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №64 от 09.07.2015 г. по в.т.д.№139/2015 г. на АС Бургас. С обжалваното решение, след частична отмяна на решение №433 от 20.02.2015 г. по т.д. №83/2013 г. на ОС Бургас, [община] е осъдена да заплати на [фирма] и [фирма], двете дружества като съдружници съответно със 75% и 25% дялово участие в консорциум „Г. Х. ер ланд”, сумата от 127 327.15 лв., стойност на възложени и изпълнени, но незаплатени работи по поддръжка и почистване на зелени площи за 2010 г. по фактури №78 и 79/03.12.2012 г., ведно със законната лихва от 11.02.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 17 575 лв. разноски по делото.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. При клаузи в договор за обществена поръчка с посочени: предмет, срок на действие и установена максимална стойност, с изрична уговорка, че така договорената максимална цена включва всички разходи на изпълнителя за изпълнението на поръчката по всеки конкретен вид дейност, от една страна, и от друга – при липса на каквато и да е конкретизация на договорно употребеното понятие „допълнително възникнали работи”, липса на оферирана от изпълнителя и приета от възложителя стойност на извънредни разходи по договора, липса на доказателства за проведена процедура по възлагане на допълнителни работи, липса на ред за установяване и приемане на допълнително извършени работи, както и на доказателства за извършени от изпълнителя дейности с допълнителен характер, налице ли е твърда договорна стойност /в случая обща максимална стойност/, обвързваща страните по договора, с която те трябва да се съобразяват при всички положения. 2. При клауза в договора за обществена поръчка, определяща неговата максимална стойност с уговорка, че тази обща стойност включва всички разходи на изпълнителя за изпълнение на поръчката по всеки конкретен вид дейност и при констатирани извършени дейности на стойност над договорената цена, какъв е характерът на претенцията за заплащане на извършеното в повече – договорен или извъндоговорен. 3. При какви фактически предпоставки в хода на изпълнение на договор, сключен след проведена процедура по ЗОП, може да бъде преодоляна забраната на чл.43, ал.1 от ЗОП за надвишаване на договорената максимална стойност на поръчката, извън предвидените специални хипотези по чл.43, ал.2, т.3, 4 и 5 от ЗОП.
Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС, с практиката на съдилищата, както и че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касация – [фирма] и [фирма] заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендират присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 26.03.2010 г. между страните е подписан договор №93-00-1006/9/ на основание Рамково споразумение от 02.02.2009 г., по силата на който [община] е възложила, а [фирма] и [фирма] са приели да изпълнят дейностите по реализация предмета на договора, като те са изброени, но не са конкретизирани като количества. Посочил е, че страните са постигнали предварително съгласие за обща стойност на договора, но са предвидили и възможност да се изпълняват и допълнително възложени работи, които не се включват в общата стойност на договора, визирана в него, предвид обстоятелството, че не са упоменати и съответно заплащането им ще е със средства извън стойността на обществената поръчка. В подкрепа на този извод, въззивният съд е приел отразеното във възлагателното писмо от 20.09.2010 г., в което е заявено, че за извършената възложена работа, надвишаваща указаната прогнозна стойност в писмото, ще се изготвят протоколи, като заплащането ще се извърши след осигуряване на финансов ресурс, т.е. със собствени средства. Изложил е съображения, че възлагателните писма на общината изпратени до изпълнителя, са в изпълнение на процесния договор за поръчка и стават неразделна част от договора, тъй като с тях се конкретизират както видове и количества работи, част от самата поръчка, така и тези, които се явяват допълнително възникнали, но необходими, с оглед изпълнението целта и предмета на договора. Предвид изложеното и тъй като допълнително възложената работа е изпълнена и съответно за нея е съставен приемо-предавателен протокол от 03.01.2011 г., на база на който са съставени и процесните фактури, а още при сключването на договора, общината е изразила своята воля, че би могло да се наложи да се възлагат допълнителни работи и от своя страна изпълнителите са поели ангажимента да ги реализират, като стойността на тези работи не е определяема към момента на сключване на договора и не би могла да бъде част от прогнозната цена, посочена в договора, е достигнал до извод за основателност на претенцията.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Отговорите на първи и втори от поставените въпроси по правило се свързва и е обусловен от конкретни факти и обстоятелства, които са релевантни за спора, от което може да се направи извод, че всъщност тези въпроси са фактически и се решават за всеки конкретен случай, съобразно събраните по делото доказателства, а с поставянето им всъщност касаторът по същество оспорва правилността на решението /която обаче не е основание за допускане на решението до касационно обжалване/ в аспекта на извършеното от въззивния съд тълкуване на разпоредбите на процесния договор и възприетото от съда становище, че страните са постигнали предварително съгласие за обща стойност на договора, но са предвидили и възможност да се изпълняват и допълнително възложени работи, които не се включват в общата стойност на договора.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви касационно обжалване не може да се допусне и по третия от поставените в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК, въпрос /с който по същество се твърди недопустимо с оглед разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗОП /отм./, изменение на процесния договор/ – по него въззивният съд не се е произнасял в решението си, а и същият не е бил повдигнат от касатора – ответник по иска, поради което и въпросът не може да се определи като обуславящ правната воля на съда.
С оглед изложеното и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, не следва да се обсъждат наведените от касатора селективни основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК.
Предвид изхода на делото, касаторът дължи на ответниците по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 4 200 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №64 от 09.07.2015 г. по в.т.д.№139/2015 г. на АС Бургас.
ОСЪЖДА @@20@[ЕИК] да заплати на [фирма][ЕИК] и [фирма][ЕИК] сумата от 4 200 лв. разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.