О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
гр.София, 05.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1917 по описа за 2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. Ц. Д. от гр. П., против решението от 31.07.2009г., постановено по в.гр.д. №473/2009г. на Плевенски окръжен съд, с което след като е обезсилено частично решението от 06.03.2009г. по гр.д. №2322/2008г. на Плевенски районен съд, е прекратено производството по предявения от Ц. Ц. Д. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД в частта над наследствените й права в размер на ? ид.част от имота. Обжалва въззивното решение и в частта за оставяне в сила решението на Плевенски районен съд за отхвърляне на иска в останалата ? ид.част като погасен по давност.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата С. П. М., О. П. Н. и Р. Б. М., трите от гр. П., не вземат становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение след като е обезсилено частично първоинстанционното решение, е прекратено производството по предявения от Ц. Ц. Д., като един от наследниците на прехвърлителя, иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД в частта над наследствените й права в размер на ? ид.част от имота и е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на иска в останалата ? ид.част, за разваляне поради неизпълнение на сключения с н.а. №87/1974г. договор за прехвърляне от Ц. П. М. със съгласието на съпругата му О. И. М. , на П. Ц. М. правото си на собственост върху ? ид.част от застроено дворно място в гр. П., срещу задържение за издръжка и гледане на прехвърлителя и съпругата му, като погасен по давност.
Въззивният съд е приел, че погасителната давност за разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията за гледане и издръжка започва да тече за наследниците на прехвърлителя от неговата смърт, която в случая е настъпила през 1998г., а искът е заведен през 2008г., поради което е приел, че искът е погасен по давност, тъй като е предявен след изтичане на пет-годишния давностен срок.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поддържа, че въпросът дали началото на погасителната давност е от момента на смъртта на прехвърлителя или от момента на узнаване от наследника на прехвърлителя за сделката, е от значение за развитие на правото. Касационният състав намира доводите за неоснователни. Нормите на чл.87, ал.5 ЗЗД и чл.114, ал.1 ЗЗД са ясни и не се нуждаят от тълкуване, и по приложението им е създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Правото да се иска разваляне на договора се погасява с петгодишна давност, която съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД започва да тече с настъпване на изискуемостта. Разпоредбите за началото на погасителната давност са императивни. Незнанието за настъпилата изискуемост не препятства и не прекъсва погасителната давност /решение №2193 от 1957г. на ВС, ІVг.о./. Тя започва да тече независимо от знанието за възникналото право на иск.
Не се подкрепят от съдържанието на исковата молба доводите на жалбоподателката, че е предявила иск за прогласяване нищожността на договора като привиден и че съдът неправилно е квалифицирал иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Отделно от това неправилната правна квалификация би била основание за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, а не основание за недопустимост на решението, както неправилно се поддържа от жалбоподателката в изложението.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 31.07.2009г., постановено по в.гр.д. №473/2009г. на Плевенски окръжен съд, по касационна жалба на Ц. Ц. Д..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: