О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
гр.София,15.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 907 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Т. С. срещу решение от 23.12.2008 г. на Софийския градски съд, В. „В” въззивен състав, постановено по гр.д. № 2* от 2005 г., с което е оставено в сила решение № 421 от 15.10.2004 г. по гр.д. № 1* от 2004 г. на Софийския районен съд, ГК, 29 състав за отхвърляне на предявен от Т. Т. С., Ц. Б. Я., Р. Б. Я., Е. Т. Г., А. Л. Й., Р. З. Т. и Г. З. Й. срещу ОСЗГ Н. И. иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото им като наследници на Т. Й. Л. на възстановяване на правото на собственост върху земеделски имот с площ от 1 000 кв.м., находящ се в землището на с. Д., м.”Т” при съседи: наследници на В. Г. , наследници на Д. Й. Л. и от юг- Т. Т. С..
К. твърди, че решението е необосновано и неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е произнасянето на ВКС по два въпроса: 1. Допустимо ли е в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ да се установява правото на собственост с писмените документи, посочени в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, или следва да бъде проведено доказване на правото на собственост само с писмени доказателства, съответстващи на посочения придобивен способ и 2. К. следва да се прилага разпоредбата на пар.30 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /публ.в ДВ бр.13 от 2007 г./, която представлява значително ограничаване на възможността на ищците по заварени дела по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ да докажат правото си на собственост.
Ответникът ОСЗ Н. И. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
С. община Н. И. не взема становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по повдигнат по конкретното дело правен въпрос няма законова уредба или съществуващата такава е непълна, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е неясна и по нея няма практика на ВКС, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато съдебната практика по приложението на тази правна норма се нуждае от коригиране.
В разглеждания случай, по повдигнатия от касаторката процесуалноправен въпрос за допустимите доказателствени средства в производствата по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ има трайна и последователна практика на ВКС /обективирана например в решение 132 от 28.02.2002 г. по гр.д. № 950 от 2001 г. на ВКС, Пето г.о. и др./, според която в производствата по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ правото на собственост може да се доказва с всички посочени в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ доказателствени средства. Тази практика на ВКС не се нуждае от коригиране и е в съответствие с ясните и ненуждаещи се от тълкуване правни норми на чл.11, ал.2 и чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- протоворечие с практиката на ВКС. В случая, въззивното решение е постановено в съответствие с горепосочената практика на ВКС, тъй като с него въззивният съд по същество е отхвърлил иска, не защото е отрекъл правото на ищците да докажат правото си на собственост с доказателствените средства, посочени в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, а защото след преценка на всички тези доказателства /извлечение от емлячен регистър, скица на имот № 15 с площ от 2 230 кв.м. по регулационния план на селото, одобрен със заповед № 304 от 28.09.1966 г., заключение на съдебно-техническа експертиза на в.м.инж. Емил А. и нотариален акт № 1* том VI по нот.д. № 329 от 10.04.1971 г./ е достигнал до извод, че наследодателят на ищците Т е притежавал в землището на с. Д., м.”Т” само един земеделски имот с площ от 2,3 дка, правото на собственост върху който вече му е възстановено с решение на ПК- Н. И. /имот № 18 с площ от 2,3 дка в масив 55 по комасационния план на с. Д., м.”Т” от 1946 г./. Тоест, касае се не за неправилно прилагане на процесуалните норми за допустимите доказателствени средства в производствата по чл.11, ал.2 от ГПК, а за правилност или неправилност на преценката на въззивния съд на основателността на иска с оглед събраните по делото доказателства, което не е основане за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
Вторият посочен от касаторката въпрос също не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване, тъй като разпоредбата на пар.30 от ПЗР на ЗИД но ЗСПЗЗ /публ в. ДВ бр.13 от 2007 г./ е ясна и не се нуждае от тълкуване от страна на ВКС. Действително, тази разпоредба значително затруднява възможността на ищците в производствата по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ да докажат правото на собственост, но това затруднение би могло да се преодолее само с изменение на закона, а не и с превратно тълкуване от ВКС на ясната разпоредба на пар.30 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.12.2008 г. на Софийския градски съд, В. „В” състав по гр.д. № 2* от 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.