О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
гр.София, 01.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 636/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на В. С. К. от гр. С., чрез адв. К срещу решение № 217/20.03.2008 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 907/2008г., в частта, с която е отхвърлен искът на ищцата за неимуществени вреди за сумата от 15 000лв. Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно относно отхвърлената част на предявения от нея иск поради неправилно определяне размера на обезщетението за причинените й неимуществени вреди при процесното ПТП. Твърди, че с решението е нарушен принципа на справедливост и от там на чл.52 ЗЗД, поради което присъденото от съдилищата обезщетение от 15 000 лв. не контактува с причинените болки и страдания. Като основание за допустимост на касационното обжалване, касаторът поддържа, че произнасянето на съда по размера на претендираните неимуществени вреди е произнасяне по съществен материалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата относно присъждане на обезщетения за подобни неимуществени вреди и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/ чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответната страна З. “Л” АД не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата, които в случая визират хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Но значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В случая касаторът визира допустимостта на касационното обжалване на постановеното решение, уважаващо частично предявения пряк иск по чл. 407, ал.1 ТЗ отм., с определяне на размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от него при ПТП. Този въпрос наистина е съществен за делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл. 52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело, тъй като съдът следва да съобрази обезщетението с конкретно претърпените вреди, с конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане. Щом това е така, определянето на дължимо обезщетение е различно за всяко конкретно дело, поради което не може да се приеме наличие на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – противоречие с практика на ВКС и на съдилищата / касаторът не се позовава на конкретна съдебна практика/, доколкото присъдените обезщетения по всяко дело са определени при различна фактическа обстановка.
Не е налице и второто твърдяно от касатора основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Не е налице непълнота или неяснота на правната норма – чл.52 ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 217/20.03.2009 г., постановено по гр. д. № 907/2008 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: