4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 01.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………….………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т.. д. № 176 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 16435/6.Х.2017 г. на четирите еднолични софийски търговски дружества „С. РГ Е., [фирма], [фирма] и [фирма], подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 3030/27.IX.2017 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, постановено по ч. гр. дело № 4066/2017 г., с което е била оставена без уважение съвместната им частна жалба срещу определение (без номер) на СГС, ТК, с-в VI-13 г. от з.з. на 16 май 2017 г. по т. д. № 983/2017 г. за прекратяване на първоинстанционното исково производство поради неподведомственост на спора: „на основание чл. 15 ГПК – във вр. чл. 118, ал. 1, т. 3 ДОПК“.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на САС, четиримата частни касатори претендират отменяването му, вкл. и на потвърденото с него прекратително определение на СГС, и връщане на делото на същия състав на първостепенния съд: „за продължаване на разглеждането му“.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба четиримата й податели обосновават приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 20, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС по следния правен въпрос: „В случай, в който разпоредбите, които са уреждали дължимостта и механизмът по внасянето на такса, са били обявени за противоконституционни от КС, то по реда на АПК ли следва да се претендира връщането на таксата, при положение, че не е налице индивидуален административен акт, който да е обявен за незаконосъобразен?“
Според четиримата частни касатори произнасянето на САС с атакуваното определение било и по противоречиво решаваният от съдилищата правен въпрос: „По кой ред следва да се разглежда претенция срещу държавата за връщане на заплатена такса, основанието за която е отпаднало поради обявяването на законовите разпоредби, които я уреждат, за противоконституционни — по общия исков ред от гражданските съдилища или от административните съдилища?“
Четиримата търговци частни касатори релевират и два правни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, които били предмет на произнасянето на САС с атакуваното определение, както следва:
1./ „Представлява ли таксата по чл. 35а – 35в от Закона за енергията от възобновяеми източници (разпоредби, обявени за противоконституционни), такса по смисъла на Закона за държавните такси?“;
2.1 „По кой ред следва да се разгледа претенция срещу държавата за неоснователно обогатяване, произтичаща от неоснователно задържане на заплатена такса по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ, основанието за която е отпаднало поради обявяването на законовите разпоредби, които я уреждат, за противоконституционни – по общия исков ред от гражданските съдилища или от административните съдилища?“
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК като ответник по касация държавата, представлявана от министъра на финансите, писмено е възразила чрез негов юрисконсулт /Л.К./ както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на бланкетното оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на САС, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС настоящата съвместна частна касационна жалба на 4-те еднолични софийски търговски дружества ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди определението на първостепенния съд по чл. 15 ГПК, въззивната инстанция е споделила решаващия негов извод, че правораздавателната компетентност на гражданските съдилища е ограничена до отношения между равнопоставени субекти, докато наличието на специален ред за уреждане събирането на публични вземания, т.е. такива, произтичащи от релацията „власт и подчинение“, дерогира общия исков ред. В тази връзка САС се е позовал и на създадената константна практика на ВКС, обективирана в постановените от състави на неговите търговска и гражданска колегии Опр. № 130/18.11.2013 г. на II-.ро т.о. по ч. т. дело № 559/2012 г., както и в Опр. № 65/198.111.2015 г. на П-ро го. по ч. гр. дело № 690/2015 г.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.11.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. При съобразяване правилата на чл. 22, алинеи 2 и 4 от Закона за Конституционен съд, според които актовете, обявени за неконституционни, не се прилагат /за в бъдеще – бел. на ВКС/, а възникналите правни последици от такъв акте се уреждат от „органа, който го е постановил“, в процесния случай се налага констатацията, че нито един от релевираните от четиримата частни касатори правни въпроси п: о повод твърденията им за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезите по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1, ГПК няма естеството на такъв, който да е бил включен в предмета на спора по делото и да е обусловил правите изводи на САС.Напротив, формулираните общо 4 правни въпроса са с изцяло хипотетичен характер, след както произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното определение не се отнася до спецификата на таксите по чл.чл. 35я-35в ЗЕВИ.
При този изход на делото в настоящето частно касационно производство по чл. 274, ал. 3 ГПК и предвид изрично направеното от държавата /като ответник по касация/, представлявана от министъра на финансите, искане за това, ще следва – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, алинеи 3 и 8 ГПК – четиримата търговци частни касатори да бъдат осъдени общо да й заплатят дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 3030 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 27.IX.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 4066/2017 г.
ОСЪЖДА четиримата частни касатори [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ [фирма] /ЕИК[ЕИК]/, [фирма]
/ЕИК[ЕИК]/ и [фирма] /ЕИК[ЕИК]/, всяко от
които със седалище и адрес на управление в [населено място], , ул. „С.
шосе“ № 1, сграда № 1, ет. III, – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ 78,
АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – да заплатят ОБЩО на Държавата, представлявана от
министъра на финансите, СУМА в размер на 450 лв. /четиристотин и
петдесет лева/, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2