3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
гр. София, 10.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪДна Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 130 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, представлявано от адв. К., срещу определение № 3891 от 25.11.2019г. по в.ч.гр.д. № 5563/2019г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение от 2671 от 17.05.2019г. по т.д. № 1540/2017г. на СГС, ТО, VI-6 състав за оставяне без уважение искането на частния жалбоходател за провеждане на процедура по чл.628 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че независимо от посоченото в разпоредбата на чл.629, ал.2 ГПК, определението, с което съдът, чието решение подлежи на обжалване, е оставил без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване, подлежи на обжалване. Позовава се на чл.4, апр.3, ал.2 от Договора за Европейския съюз и сочи, че сред основните задължения на държавите-членки е да осигурят точното прилагане на правото на ЕС, за постигане на което е предвиден и институтът на преюдициалното запитване. Позовава се на пракиката на Съда на ЕС, която приема, че оставянето без уважение на искането на страна по делото за отправяне на преюдициално запитване без никакви или без ясни мотиви представлява нарушение на правото на страната на справедлив процес. Поради това счита, че разпоредбата на чл.629, ал.2 ГПК като противоречаща на правото на ЕС и ЕКЗПЧОС не следва да бъде прилагана. Излага съображения за неоснователност на отказа на първоинстанционния съд да отправи преюдициално запитване до СЕС. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което бъде отменено определението на първоинстанционния съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.629, ал.2 ГПК изрично изключва от кръга на обжалваемите актове определението, с което съдът, чието решение подлежи на обжалване, е оставил без уважение искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или на акт. Счел е за неоснователни твърденията за неприложимост на цитираната разпоредба като противоречаща на правото на ЕС и на ЕКЗПЧОС, като е посочил, че принципното положение е, че въпросът за възможността за обжалване на определението за отправяне на преюдициално запитване се урежда от националното право, в който смисъл са и решенията от 06.12.2008г., Cartesio, C – 210/06, EU:C:2008:723 и от 27.02.2014г. Pohotovost, C – 470/12, EU:C:2014:101. Приел е още, че посочената от въззивника практика на СЕС и ЕСПЧ е неотносима за настоящия спор, тъй като в тези решения предмет на обсъждане са съдебни актове, постановени от национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване. По тези съображения въззивният съд е оставил без разглеждане подадената срещу първоинстанционното определение частна жалба.
Определението е правилно.
Обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение искането на „Елит Петрол” АД за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, не подлежи на обжалване съобразно изричната разпоредба на чл.629, ал.2 ГПК, доколкото е постановено от съд, чието решение подлежи на обжалване. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че обжалваемостта на посочените определения следва да бъде изведена от практиката на СЕС, с оглед задължението на националния съд да приложи разпоредбите на правото на Съюза, като при необходимост по собствена инициатива остави без приложение разпоредбите на националното законодателство, както и да тълкува националното право по начин, който да осигури ефективното функциониране на института на преюдициалното производство. Макар определението за отказ да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС, постановено от първоинстанционния съд, да не подлежи на самостоятелно обжалване, правилността му може бъде предмет на инстанционен контрол при обжалване на постановеното по делото решение, тъй като проверката от по-горната съдебна инстанция относно правилното приложение на правото към фактите се извършва с обжалване на решението по същество, а не с обжалване на определението по чл.628 ГПК. Ако счете за необходимо за правилното решаване на делото тълкуването на разпоредба от общностното право, въззивният съд разполага с правото да отправи преюдициално запитване до СЕС.
Тъй като предмет на настоящото частно производство е процесуалноправният въпрос за обжалваемостта на първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване, не следва да се обсъждат като неотносими изложените от частния жалбоподател доводи за неправилност на това определение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3891 от 25.11.2019г. по в.ч.гр.д. № 5563/2019г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: