О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
гр. София, 10.04.2020 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 704 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх. № 321 от 08.01.2020 г., подадена от „Емералд Хоспиталити“ ООД чрез адвокат Г. С. от САК срещу частта от въззивно определение № ІІ-2437 от 11.12.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 1918/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, ІІ въззивен гр.състав, с което е потвърдено определение № 1104 от 15.10.2019 г. по гр.д.№ 168/2019 г. по описа на РС – Несебър в частта, с която е прекратено производството по иск за нищожност на решения на ОС на ЕС от 10.05.2018 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжа, като по делото е постъпил отговор от етажните собственици в сграда „Мадрас“, блок „В“ на адрес с. Равда, ул. „Македония“ № 61, представлявани от управителя на ЕС О. А. А., чрез адвокат Н. Ч. от АК – Б., в който се аргументира становището, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и че частната касационна жалба е неоснователна по същество. Претендирано е заплащането на разноски – адвокатско възнаграждение.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното:
С потвърденото от въззивния съд определение (в обжалваната пред ВКС част) е прекратено като недопустимо производството по подадената от жалбоподателя искова молба със заявена претенция да бъде прогласена нищожността на решения на Общото събрание на етажната собственост на жилищна сграда в курортен апартаментен комплекс „Емералд Ризорт Бийч и Спа – Равда”, бл. В – сграда „Мадрас”, взети на 10.05.2018 г. Въззивният съдът е приел, че решенията на общото събрание са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Вземането на решенията и способът за контрол върху тях са подчинени на специалната регламентация по ЗУЕС. За тях не се прилагат разпоредбите на ЗЗД, съответно – контролът за валидността и законосъобразността им може да се осъществи само по реда на чл. 40 ЗУЕС по иск, предявен в преклузивния срок.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е поставил следните правни въпроси:
„Възможно ли е в комплекс от затворен тип по смисъла на чл. 2 ЗУЕС и § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС да съществува етажна собственост и общо събрание като форма на управление и едновременно с това индивидуални договори за управление и поддръжка, сключени между отделните собственици и инвеститора ?“ и
„При наличието на общо събрание като форма на управление и индивидуални договори по смисъла на чл. 2 ЗУЕС, коя от двете форми има преимущество ?“
Касаторът поддържа, че е налице противоречие между обжалвания въззивен акт и Определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1464/2017 г. на ВКС, І г.о.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
На първо място следва да се отбележи, че в изложението на касационните основания отсъства позоваване на някой от допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и доколкото касаторът се позовава на противоречие с акт на ВКС, искането за допускане на обжалването следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Изследвайки наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, ВКС констатира, че нито един от поставените от касатора въпроси не е обсъждан от въззивния съд, който (с оглед съдържанието на разгледаната от него частна жалба) не е имал и задължение да се произнесе по повдигнатите с питанията проблеми. Ето защо ВКС приема, че въпросите нямат обуславящо значение за изхода на спора по допустимостта на предявената от „Емералд Хоспиталити“ ООД искова претенция, т.е. не обективират общо основание за допускане на касационното обжалване.
Горното прави безпредметно обсъждането дали е налице противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но с оглед задължението да извърши преценка по чл. 280, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВКС констатира, че противоречие отсъства. Касаторът е поддържал становище, че реда по чл. 40 ЗУЕС е приложим само, когато се търси отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на ЕС, но не и защита при нищожност на решение на ОС на ЕС. Това разбиране е в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК и явяваща се такава по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. По въпроса за правния характер на решенията на ОС на ЕС и приложението спрямо тях на правилата за недействителност на сделките е даден отговор с Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/2012 г. на ВКС, І г.о., чиито постановки напълно се споделят от настоящия състав. Разяснено е, че етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление (т.е. не е персонифицирана), се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно – на етажните собственици и обитателите, чрез взетите от него решения. Тези решения са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица и насочени към постигане на обща цел, а не многостранна сделка (не се изисква общо съгласие на членовете на съответното общо събрание; не се поемат насрещни права и задължения; субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки, тъй като са задължителни за всички етажни собственици – включително за тези, които са гласували против и за тези, които не са участвали във вземането им, както и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели, а задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях). Законът /ЗС, ЗУЕС/ урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен и е ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои – до незаконосъобразност. Затова, освен че извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения, различната степен на проявление на пороците при свикването и провеждането на общото събрание не обуславя различен характер на исканията да бъдат подложени на проверка взетите от общото събрание на етажните собственици решения – искът е само този по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок.
Цитираното от касатора Определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1464/2017 г. на ВКС, І г.о.е постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК и (с оглед разясненията по т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) не съставлява част от практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Развитото с него становище е изолирано, а не е израз на промяна в практиката на ВКС по разглеждания проблем (което личи и от частта от мотивите в Определение № 482 от 17.10.2017 г. по гр.д.№ 11/2017 г. на ВКС, І г.о., коментираща съдържанието на Определение № 89). Наличието на формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС и обстоятелството, че въззивното определение е съобразено с нея, изключват допускане на обжалването както при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, така и при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода от настоящото произнасяне, касаторът следва да заплати на ответниците по касация разноските за защитата им пред ВКС – сумата 300 лв. – договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат (л. 20).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № ІІ-2437 от 11.12.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 1918/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, ІІ въззивен гр.състав.
ОСЪЖДА „Емералд Хоспиталити“ ООД ДА ЗАПЛАТИ на етажните собственици в сграда „Мадрас“, блок „В“ на адрес с. Равда, ул. „Македония“ № 61, представлявани от управителя на ЕС О. А. А., сумата 300 (триста) лева – разноски за защитата им пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: