5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София11.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2493/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1822 от 20. 11.2012 г. по гр.д. № 2552/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 09.03.2012 г. по гр.д. №2701/ 2011 г. на СГС, с което искът по чл. 226 ал. 1 КЗ на Н. П. Х. – от [населено място] срещу ЗД [фирма] – [населено място] е уважен за 25 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от причинени й увреждания в резултат на ПТП на 16.03.2010 г. в [населено място] от л.а. „Фолксваген Голф” с д.к. [рег.номер на МПС] , управляван от П. И. К., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса за разпределението на доказателствената тежест – чл. 154 ал. 1 ГПК, като сочи Р.№831/18.12.2010 г. на ВКС, ІV г.о. и Р.№261/31. 03.2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. Излага оплакване, че ищцата не е установила валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, че са неправилни изводите на въззивния съд, който не прави разграничение между сключен и действащ застрахователен договор, че съдилищата следва да изясняват дали рискът и интересът са били налице при създаването на правоотношенията, дали с настъпването на застрахователното събитие застрахователното правоотношение не е прекратено заради отпадането им (т.4 на ППлВС №7/1978 г.) – обстоятелства, които не са изяснени по делото. Тъй като само при наличието на редовно възникнало и непрекратено правоотношение, както и в случаите при които изрично е възложен риск върху застрахователя, се дължат обезщетения по съответните застраховки (т.3 на П. №7/1978 г.), жалбоподателят счита, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – П. №7/1978 г. – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1т.1ГПК. По въпроса за критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който съдът следва да съобрази при определяне размера на обезщетението и създадената съдебна практика:ППлВС №4/1968 г. и Р.№532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/ 2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., Р.№377/22.06.2010 г. по гр.д.№1381/2009 г. на ВКС,ІVг.о., Р.№832/10.12.2010 г. по гр.д.№593/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., Р.№302/04.10.2011г.по гр.д.№78/2011 г. на ВКС,ІІІ г.о.,Р.№179/08.09. 2010 г. по гр.д.№656/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., поддържа, че въззивното решение й противоречи – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК. Като обосновава, че съгласно т.9 на П. ВС №7/1978 г. отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования, сочи и Р. от 04.10.2007 г. по № 1182/2006 г. на ВКС,ІV г.о., Р.№633/01.11.2010 г. на ВКС, ІV г.о., Р. №558/28.10.2010 г. на ІІІ г.о. и подържа основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК. Жалбоподателят излага и оплаквания за неправилност на решението и иска същото да се отмени и искът да се отхвърли или застрахователното обезщетение да се намали.
Ответницата по касационната жалба Н. П. Х. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че жалбоподателят не е посочил конкретен правен въпрос и основания за допускане на касационно обжалване, а касационни оплаквания и твърди необоснованост на решението, а цитираната съдебна практика е неотносима; оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да потвърди решението, с което искът по чл. 226 ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за 25 000 лв., е приел въз основа на влязлата в сила присъда по НАХД № 1276/2010 г. на СзОС, че е установено противоправното поведение на П. И. К., който на 16.03.2010 г. в [населено място], при управление на л.а. „Фолксваген Голф” с д.к. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищцата, за което му е наложено съответно наказание на основание чл. 78а НК. Направен е извод, че е установена вината на водача за настъпилия вредоносен резултат, който е в причинна връзка с инцидента, и по спорния въпрос има ли застрахователно правоотношение, съдът е посочил, че водачът има качество застрахован въз основа на представената застрахователна полица, която обективира договор с ответника за застраховка ”гражданска отговорност”, валиден с постигнатото съгласие, който е породил действие с плащането на първата разсрочена вноска, което се потвърждава и от Справка на Гаранционен фонд – официален свидетелстващ документ. Въз основа на конкретните установени по делото обстоятелства – вида и степента на уврежданията на ищцата, състоянието й след ПТП, налагащо чужда помощ в течение на два месеца, проведеното лечение с предписан постелен режим около месец и ползване на помощни средства през втория месец, рехабилитация през третия месец, съдът е определил обезщетение 25 000 лв. за болките и страданията от получените от ищцата физически травми.
С оглед изложеното, от изведените от жалбоподателя въпроси, релевантни за делото са въпросите: за разпределението на доказателствената тежест между страните оглед твърдяните от тях факти и обстоятелства, и за приложението на чл. 52 ЗЗД. Не са релевантни за делото останалите въпроси: как съдът определя обезщетението – според вида на ответниците или характера на предявения иск. Не са въпроси, релевантни за делото, а оплаквания за неправилност на решението съображенията на жалбоподателя, че ищцата не е установила валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” и че са неправилни изводите на въззивния съд, ненаправил разграничение между сключен и действащ застрахователен договор, че съдилищата следва да изясняват дали рискът и интересът са били налице при създаването на правоотношенията, и дали с настъпването на застрахователното събитие застрахователното правоотношение не е прекратено заради отпадането им – обстоятелства, неизяснени по делото.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса за разпределение на доказателствената тежест. В Отговора си по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска с възражение, че не е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” на автомобила на деликвента, като е оспорил копието от застрахователната полица, възразил е, че е налице съпричиняване от ищцата. Ищцата за установяване механизма на ПТП е поискала автотехническа експертиза, представила е копие от застрахователната полица, въз основа на които доказателства съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за липса на валидно застрахователно правоотношение между ответника и деликвента, и за съпричиняване на ищцата. С това съдът не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика относно правилата за разпределение на доказателствената тежест, която е в смисъл, че страната доказва обстоятелствата, от които произтича претендираното право, твърдяните от нея факти и обстоятелства: ищцата, в чиято доказателствена тежест е установяване на главния по спора факт – наличие на застрахователно правоотношение по риска ”гражданска отговорност” между ответника и деликвента, включително с плащане на премията, е доказала този факт, а ответникът не е доказал възражението си за липса на застрахователно правоотношение поради неплащане на застрахователна премия от деликвента и за съпричиняване на ищцата. В този смисъл е и посоченото от жалбоподателя Р.№261/31. 03.2010 г. по гр.д.№ 5305/ 2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. Неотносимо към поставения въпрос е посоченото от жалбоподателя Р.№831/18. 12.2010 г. по гр.д.№ 630/2010 г. на ВКС, ІV г.о. относно обезщетение по чл. 200 КТ при призната трайно намалена трудоспособност КТ.
По въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като решението е съобразено с установената съдебна практика за критериите по чл. 52 ЗЗД, посочени в ППлВС №4/1968 г., и в постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК решения, задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Р.№88/09.07.2012 г. по т.д.№1015/2011г. на ІІ т.о.,Р.№16/06.03.2012 г. по т.д.№461/2011 г. на ІІ т.о., Р.№59/29.04.2011 г. по т.д.№635/2010 на ІІ т.о. и др. Като е определил обезщетение за неимуществени вреди за причинените увреждания на ищцата 25 000 лв., съобразно критерия за справедливост и въз основа конкретните обстоятелства по делото: характера на уврежданията, проведеното лечение, периода, през който е търпяла болки от увреждането и интензивността им, съдът не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на критерия за справедливост. Определеното обезщетение за неимуществени вреди не е в противоречие със съдебната практика за определяне на застрахователно обезщетение за такъв вид неимуществени вреди, и този размер на обезщетението не е завишен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1822 от 20.11.2012 г. по гр.д. № 2552/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: