О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 11.02.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1523/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Й. Стайков срещу решение №5 от 04.02.2019г., постановено по в.т.д.№276/2018г. на Бургаски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №28/09.08.2018г. по т.д. №3/2018г. на Окръжен съд – Сливен.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на съда, че с нотариалната покана ищецът „Б. П. България” АД законосъобразно е обявил процесния кредит за предсрочно изискуем. Твърди се, че волеизявлението на банката в нотариалната покана не е достигнало до Р. Стайков, тъй като поканата е изпратена на адрес, на който лицето не живее от 10 години. Според касатора заповедният съд е следвало да спази процедурата по чл.47, ал.4 ГПК, както и да се съобрази с обстоятелството, че длъжникът е имал и друг настоящ адрес в [населено място], Бургаска област. Излагат се доводи, че страната не е била предупредена за последиците от неизпълнение на задължението й по чл.40, ал.2 ГПК, поради което съдът е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените установителни искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните правни въпроси:
1. „По какъв начин следва да е удостоверено връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредитът за предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника и е настъпила предсрочната изискуемост на кредита?”
2. „Въз основа на какви предпоставки може да се приеме, че кредиторът по договор за банков кредит е довел до знанието на длъжника волеизявлението си, с което е обявил договора за предсрочно изискуем в хипотезата на т.н.”автоматична предсрочна изискуемост”?”
3. „Необходимо ли е да се отбележи изрично в съобщението, респ. в нотариалната покана, коя от хипотезите на чл.47, ал.1 ГПК се е осъществила или удостоверяването на залепване на съобщение по чл.47, ал.1 ГПК може да се приеме, че е било основание връчването да се извърши по този начин?”
4. „Следва ли в съобщението да са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване?”.
Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №7/15.04.2015г. по т.д. №4196/2013г. на ВКС, І т.о., решение №132/02.10.2015г. по т.д. №1907/2014г. на ВКС, І т.о. решение №123/09.11.2015г. по т.д. №2561/2013г. на ВКС, ІІ т.о., решение №233/03.07.2014г. по гр.д. №7723/2013г. на ВКС, ІV г.о. и определение №47 от 17.01.2011г. по ч.т.д.№719/2010г. на ВКС, ІІ т.о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от „Б. П. България” АД – [населено място]
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Обстоятелството, че в касационната жалба е посочено друго ЕГН на Р. Й. Стайков, не обуславя нередовност на жалбата, тъй като касационната жалба е приподписана от адвокат Ц. Б. с приложено адвокатско пълномощно за касационната инстанция от Р. Стайков с ЕГН – [ЕГН], което ЕГН е посочено в исковата молба и е записано в диспозитива на потвърденото първоинстанционно решение.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Бургаски апелативен съд е потвърдил решение №28/09.08.2018г. по т.д.№3/2018г. на Окръжен съд – Сливен, в обжалваната му част, с която е признато за установено по предявените от „Б. П. България” АД искове по чл.422, ал.1 ГПК, че Р. Й. Стайков в качеството му на солидарен длъжник дължи на банката по договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека №2268/К/2008 от 05.08.2008г. и 4бр. анекси към него: 41 386.54 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2017г.; 6 789.46 евро –възнаградителна лихва за периода 28.09.2015г.-30.07.2017г.; 2 569.22 евро – наказателна лихва за периода 28.09.2015г – 13.07.2017г.; 204.32 евро – дължими такси по обслужване на кредита и 134.38лв. – нотариална такса за връчване на нотариалната покана, за които суми по ч.гр.д.№3366/2017г. на Сливенски РС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.
Въззивният състав е приел, че с въззивната жалба не се оспорват приетите за установени от първата инстанция релевантни за спора факти, а именно, че: 1.) на 05.08.2008г. е бил сключен договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека между Д. К. А. и „Б. П. България” АД в размер на 32 000 евро и срок на погасяване до 28.08.2008г. при участието на солидарния длъжник Р. Й. Стайков;. 2.) с анекс №2 от 30.03.2010г. е поета солидарната отговорност по договора и от М. А.; 3.) с анекс №3 от 06.10.2011г. е определен размер на кредита 43 145,98 евро и срок на издължаване до 28.09.2036г. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че поради неплащане на задълженията по кредита банката е образувала ч.гр.д.№3175/2015г. на СлРС, по което е издадена заповед за изпълнение №2552/23.10.2015г. и изпълнителен лист срещу тримата длъжници за заплащане на падежиралите към този момент вноски от кредита. Апелативният съд е посочил, че плащания и след този момент не са извършвани, поради което банката е предприела действия по обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем спрямо тримата длъжници като конкретно за ответника Р. Стайков е била изпратена нотариална покана рег.№993/31.01.2017г. по описа на нотариус Н. С., връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК. С поканата ответникът е бил уведомен за размера на задълженията към 16.01.2016г. – общо 56 095.20евро като банката е дала 7-дневен срок за заплащане на дължимите суми и е обявила /при неплащане в този срок/ предсрочна изискуемост на цялата сума по кредита.
Във връзка с оплакването във въззивната жалба относно възможността чрез нотариална покана да се обявява предсрочна изискуемост на креедита, въззивният състав е посочил, че предявяването на дадено задължение може да стане с документ, удостоверяващ, че волеизявлението на кредитора за предявяване на вземането е получено като съществува непротиворечива съдебна практика, че е налице редовна покана до длъжника при връчването й по всякакъв начин, включително и чрез нотариална покана, стига уведомлението да е достигнало до знанието на длъжника.
С оглед оплакването за нередовно връчване на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, апелативният състав е приел, че в случая са спазени изискванията на чл.592 ГПК за изготвяне на нотариалните покани до тримата длъжници от нотариуса Н. С.. Съдът е акцентирал въру разпоредбата на чл.50 ЗННД, предвиждаща възможност за нотариуса да възложи на определен служител от нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа по реда на чл. 37-58 ГПК. Отразил е, че в настоящия случай нотариалната покана до ответника е връчвана от служителя С. С., видно от съставения от нотариуса констативен протокол от 17.03.2017г., в който са описани трите посещения на връчителя с часовете на трите дати, както и последващото залепване на уведомление на входната врата на адреса и пускането на такова в пощенската кутия. Според съда в случая е спазена нормата на чл.47 ал.1 ГПК (преди редакцията й от 27.10.2017г.), като връчителят се е съобразил, както с практиката към този момент да се извършват поне три посещения на адреса и едното да е в почивен ден, така и с изискването връчването на книжа чрез залепване на уведомление да става при спазване на кумулативните предпоставки за това – връчителят да не може да намери получателя на посочения адрес и на този адрес да не е намерено лице, което да е съгласно да получи съобщението.
Приемайки, че уведомлението е оформено съобразно изискванията на чл.47, ал.1 ГПК ( с посочен срок за явяване на адреса на нотариалната кантора с цел получаване на книжата) и че лицето не се е явило в този срок, въззивният състав е приел наличието на презумцията на чл.47,ал.5 ГПК за редовност на връчването. Съдът се е позовал на текста на чл.28 от договора, в който са посочени адресите за водене на кореспонденцията между страните като към датата на връчване на нотариалнаата покана не е била заявена промяна на посочения адрес от ответника. Апелативният състав е приел за неотносимо за спора твърдението на въззивника, че по време на заповедното производство по ч.гр.д.№3366/2017г. на Сливенски РС е бил известен друг негов настоящ адрес в [населено място], доколкото по данни на кмета на селото ответникът не пребивава на този адрес от 2006г. На последно място, за да обоснове извода, че е налице редовно връчването на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съдът е посочил, че по делото липсват данни за адресна регистрация на друг постоянен адрес в отношенията с банката, както при последващото обявяване на кредита за предсрочно изискуем, така и в развилото се заповедно и исково производство.
Настоящият състав намира, че не е налице инвокираното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Първите два въпроса, поставени от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК: №1. „По какъв начин следва да е удостоверено връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредитът за предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника и е настъпила предсрочната изискуемост на кредита?” и №2 „Въз основа на какви предпоставки може да се приеме, че кредиторът по договор за банков кредит е довел до знанието на длъжника волеизявлението си, с което е обявил договора за предсрочно изискуем в хипотезата на т.н.”автоматична предсрочна изискуемост”?”, макар и относими за конкретния правен спор, не могат да обосноват наличието на твърдяната допълнителна предпоставка за допускане на касация по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като не са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и в частност в противоречие с представените от касатора съдебни актове: решение №7/15.04.2015г. по т.д. №4196/2013г. на ВКС, І т.о., решение №132/02.10.2015г. по т.д.№1907/2014г. на ВКС, І т.о. и решение №123/09.11.2015г. по т.д. №2561/2013г. на ВКС, ІІ т.о. Постановките в посочените съдебни решения касаят тълкуването, направено в т.18 от Тълк. решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. за необходимостта от предварително упражняване на правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем и да го обяви на длъжника, което тълкуване е възприето изцяло от въззивната инстанция. Отделно следва да се има предвид, че правните изводи във въззивното решение относно възможността за съобщаване на обявената предсрочна изискуемост на кредита чрез нотариална покана, връчена по реда на чл.47, ал.1 ГПК (в редакцията, преди измененията в ДВ бр.86/2017г.), са в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение №148/02.12.2016г. по т.д.№2072/2015г. на ВКС, І т.о., в което е посочено, че удостоверяването на връчването на съобщението за обявената предсрочна изискуемост на кредита може да се извърши и чрез нотариална покана по възлагане от нотариус (чл.50 ЗННД) с приложение на правилата на чл.37-58 ГПК, като при удостоверено от длъжностното лице по реда на чл.47, ал.1 ГПК отсъствие на адресата, съобщенията се считат за връчени.
Не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпросите на касатора №3: „Необходимо ли е да се отбележи изрично в съобщението, респ. в нотариалната покана, коя от хипотезите на чл.47, ал.1 ГПК се е осъществила или удостоверяването на залепване на съобщение по чл.47, ал.1 ГПК може да се приеме, че е било основание връчването да се извърши по този начин?” и №4. „Следва ли в съобщението да са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване?”. На първо място следва да се отбележи, че въззивният съд се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба, действайки при условията на ограничен въззив по чл.269 ГПК. Във въззивната жалба (възпроизведена в доклада по делото), липсва оплакване свързано с твърдението в касационната жалба, че в съобщението трябва да се отрази коя хипотеза на чл.47, ал.1 ГПК е обусловила залепване на уведомление, поради което съдът не е изложил съображения в това отношение. На второ място видно от приложеното по делото уведомление от 06.03.2017г., в същото са цитирани разпоредбите на чл.47, ал.1 и ал.5 ГПК и е отразено, че необходимостта от залепване на уведомлението, е резултат от това, че адресът е посетен трикратно (с посочени дати и часове) и че по сведение на собственичката на апартамента, лицето не живее на адреса. В тази връзка, създадената практика, цитирана от касатора – определение №47 от 17.01.2011г. по ч.т.д.№719/2010г. на ВКС, ІІ т.о. за начина на уведомяване на търговец при негово отсъствие, не е относима към настоящия правен спор.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5 от 04.02.2019г., постановено по в.т.д.№276/2018г. на Бургаски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: