О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 11.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 394/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по две части касационни жалби, подадени от Д. Г. К..
С частна касационна жалба вх. № 24796 от 04.09.2017 г. се атакува определение № 2189 от 21.08.2017 г. по ч.гр.д. № 1604/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено определение № 6053 от 13.06.2017 г. по гр.д. № 6805/2015 г. на Варненския районен съд и е постановено друго, с което е отменено решение № 1369 от 05.04.2017 г. по гр.д. № 6805/2015 г. на Варненския районен съд в частта, с която А. Г. К. е осъден на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да заплати държавна такса в размер на 1530 лв. съобразно дела му от недвижимите имоти, предмет на делбата, и е допълнено решение № 1369 от 05.04.2017 г. по същото дело, като Д. Г. К. е осъден да заплати на А. Г. К. сумата 648.75 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първата фаза на делбеното производство, на основание чл. 78 ГПК във връзка с чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение като постановено в нарушение на процесуалните правила. Иска се определението да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1/ Длъжен ли е съдът, при отправено искане за освобождаване на страна от такси и разноски, тогава, когато в подадената от молителя декларация се съдържат данни за притежавани едновременно недвижими имоти, моторни превозни средства и парични влогове, да установи приблизителната стойност на притежаваните имущества, и длъжен ли е при промяна в имущественото положение на страната вследствие новонастъпили обстоятелства, да прецени тези обстоятелства. 2/ Когато едно лице твърди, че не разполага със средства за заплащане на държавни такси и разноски в процеса, но вместо да поиска предоставяне на правна помощ по реда на ГПК, сам избира да бъде представляван от избран от него адвокат, има ли право този адвокат, заобиколил изискванията на Закона за правната помощ, да иска да му бъде присъдено възнаграждение за осъществяване на безплатно процесуално представителство, ако същият е оказал правна помощ не по правилата на процесуалния закон, а само на основание Закона за адвокатурата. 3/ Може ли с решението, с което приключва втората фаза на делбата, да се присъждат разноски, които не са направени и не са поискани в първата фаза на производството за делба, приключило с влязъл в сила съдебен акт. Твърдението е, че тези въпроси са обусловили произнасянето на съда и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С втората частна касационна жалба- вх. № 28880 от 17.10.2017 г., се обжалва определение № 2565 от 05.10.2017 г. по ч.гр.д. № 1604/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа в определение № 2189 от 21.08.2017 г., като е постановено вместо „ ОСЪЖДА Д. Г. К. да заплати на А. Г. К. К. сумата 648.75 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първата фаза на делбеното производство, на основание чл. 78 ГПК във връзка с чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата” , да се чете „ОСЪЖДА Д. Г. К. да заплати на адв. П. Д. сумата 648.75 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първата фаза на делбеното производство, на основание чл. 78 ГПК във връзка с чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата” и вместо ” ОСЪЖДА Д. Г. К. да заплати на А. Г. К. сумата 18 лв., представляваща държавна такса за депозиране на частна жалба пред Варненския окръжен съд и сумата 250 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за адвокат в производството по ч.гр.д. № 1604/2017 г. на Варненския окръжен съд, да се чете ” ОСЪЖДА Д. Г. К. да заплати на адв. П. Д. сумата от 250 лв…..”.
Жалбоподателят поддържа, че това определение е незаконосъобразно, по съображения, аналогични на изложените в първата касационна жалба. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл. 274, ал.3 ГПК към частната касационна жалба, се поставят същите правни въпроси, формулирани в изложението към първата касационна жалба.
В отговора на частните касационни жалби, подаден от А. Г. К. е изразено становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определенията, а по същество- че същите са правилни и законосъобразни.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частна касационна жалба вх. № 24796 от 04.09.2017 г. е подадена в срока по чл. 274, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
В частта, с която е отменено решение № 1369 от 05.04.2017 г. по гр.д. № 6805/2015 г. на Варненския районен съд в частта за разноските, с която А. Г. К. е осъден на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да заплати държавна такса в размер на 1530 лв. съобразно дела му от недвижимите имоти, предмет на делбата, обжалваното определение № 2189 от 21.08.2017 г. по ч.гр.д. № 1604/2017 г. на Варненския окръжен съд, не засяга права и не създава задължения за жалбоподателя, поради което за същия липсва правен интерес от обжалването. Твърдението на жалбоподателя, че произнасянето на съда по този въпрос обуславя последващо присъждане на разноски в негова вреда, не се подкрепя от данните по делото, тъй като не се установява държавната такса, дължима от съделителя А. К. на основание чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да е била възложена на жалбоподателя при условията на чл. 78, ал.6 ГПК. Поради това в тази част частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Частната касационна жалба против определение № 2189 от 21.08.2017 г. по ч.гр.д. № 1604/2017 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е допълнено постановеното решение по гр.д. № 1369 от 05.04.2017 г. по гр.д. № 6805/2015 г. на Варненския районен съд в частта за разноските, както и частната жалба против определение № 2565 от 05.10.2017 г., са допустими.
Въззивният съд е намерил за основателно искането на съделителя А. К. за допълване на решението по извършване на делбата с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в първата фаза на делбеното производство, като е приел, че такива се дължат на общо основание по реда на чл. 78 ГПК, доколкото в тази фаза между страните е бил налице спор относно квотите им в съсобствеността и участието на съпругата на ответника по делото, жалбоподател в настоящото производство, А. К. в делбата. Приел е, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК, в първата фаза на делбата съдът не се произнася по отговорността за разноски, а такива се присъждат при приключване на делбеното производство с решението по нейното извършване. Затова, макар в случая искането на съделителя А. К. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за фазата по допускане на съдебната делба да е било направено във втората фаза – по извършването й, съдът е намерил, че то е заявено своевременно, и такива се дължат. Приел е, че по делото са налице доказателства, видно от които в първата фаза на делбата съделителят А. К. е бил представляван от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т.2 от Закона за адвокатурата и на основание ал.2 на чл. 38 от същия закон има право на разноски в размер по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно паричната оценка на спорната 1/24 ид. ч. от делбения имот, възлизащи на сумата 648.75 лв.
С определение № 2565 от 05.10.2017 г. съдът е допуснал поправка в определение № 2189 от 21.08.2017 г. по ч.гр.д. № 1604/2017 г., като е осъдил жалбоподателя Д. Г. К. да заплати тази сума в полза на адв. П. Д., вместо на съделителя А. К..
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя правен въпрос относно присъждането на разноски в полза на адвокат, осъществил безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. Тезата, според която ЗПрП изключва приложението на чл. 38 ЗА, е правно необоснована и не намира опора в закона. Правната възможност да се оказва безплатна адвокатска помощ на лица в затруднено материално положение е изрично регламентирана в чл. 38, ал.1 ЗА. Няма законово изискване при договарянето й представлявания да доказва материалното си състояние. При доброволното представителство осъществяването й е обусловено единствено от свободната преценка на адвоката, тъй като това е негово право, а не задължение. При неблагоприятен изход на делото за представляваното от него лице, той няма право на адвокатско възнаграждение.
От друга страна, ЗПрП не задължава лицето, което не разполага с достатъчно средства да заплати адвокатско възнаграждение за защита по граждански дела, да кандидатства за предоставяне на правна помощ по реда на този закон. Касае се за правна възможност, упражняването на която зависи от волята на страната дали сама да упълномощи адвокат, който да я представлява, или да поиска назначаването на служебен защитник по реда и при условията на ЗПрП.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението и по въпроса може ли с решението, с което приключва втората фаза на делбата, да се присъждат разноски, които не са направени и не са поискани в първата фаза на производството за делба, приключило с влязъл в сила съдебен акт. В подкрепа на твърдението си, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или е разрешаван противоречиво от съдилищата, жалбоподателят не сочи и не представя съдебни решения. По приложението на чл. 355 ГПК съществува трайно установена практика на ВКС, в която се приема, че в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а такива се присъждат с решението по извършване на делбата, като размерът им се определя съобразно стойността на дяловете, определени с решението, постановено във втората фаза на делбата. Даденото от въззивния съд разрешение е в същия смисъл. Некоректно е твърдението, че въззивният съд е присъдил разноски за първата фаза на делбата, които не са били направени. Видно от доказателствата по делото, в тази фаза съделителят А. К. е бил представляван безплатно от адвокат при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, поради което в съответствие с разпоредбата на ал.2 въззивният съд е присъдил адвокатско възнаграждение в размер, определен по Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Константна е съдебната практика, че наличието на доказателства за осъществяване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на основание сключен договор за правна защита и съдействие, с който са предоставени процесуални права на адвоката пред съда, е достатъчно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение.
По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 2565 от 05.10.2017 г. и на поправеното с него определение № 2189 от 21.08.2017 г. по ч.гр.д. № 1604/2017 г. в останалата му обжалвана част.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д. Г. К. частна касационна жалба вх. № 24796 от 04.09.2017 г. в частта й, с която се обжалва определение № 2189 от 21.08.2017 г. по ч.гр.д. № 1604/2017 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 1369 от 05.04.2017 г. по гр.д. № 6805/2015 г. на Варненския районен съд в частта за разноските.
Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2565 от 05.10.2017 г. и на поправеното с него определение № 2189 от 21.08.2017 г. по ч.гр.д. № 1604/2017 г. на Варненския окръжен съд в останалата му обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: