О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 13.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 35/2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Т. Я. и В. Д. Я. против разпореждане от 22.10.2008г., с което е върната касационната жалба, подадена от същите на основание чл. 280, ал.2 от ГПК.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалната норма на действащия ГПК, тъй като са предявени два иска – по чл. 108 от ЗС за земя и по чл. 109 от ЗС за сгради, чието събаряне съдът е постановил, но на които не е представена данъчна оценка.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е .основателна.
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че цената на комулативно съединените искове е равна на данъчната оценка, която по всеки от двата иска била 422 лв., поради което общия сбор е под 1000 лв. и на основание чл. 280, ал.2 от ГПК, касационната жалба против това решение е приета за недопустима.
Разпореждането е неправилно.
Законодателното ограничение на достъпа до касационно обжалване, въведено с нормата на чл. 280, ал.2 от ГПК въвежда като безусловен критерий за допустимост обжалваемия интерес. Това понятие е ново, а вложеният в него смисъл е различен от цена на иска. Съгласно чл. 69, ал.1 от новия ГПК, цената на иска за парични вземания е сумата, която се претендира, а по искове за собственост – данъчната оценка, а ако няма такава – по пазарната цена на вещното право. Цената на иска обаче е определяща за държавната такса, съгласно чл. 71 от ГПК и за подсъдността – чл. 104 от ГПК. При определяне на критерия за допустимост на касационно обжалване законодателят е изоставил като такъв цената на иска, както бе в отменения ГПК и си служи с ново понятие “обжалваем интерес”. В новия ГПК няма текстове, които да правят връзка между обжалваемия интерес и данъчната оценка. Това понятие е употребено само в текстовете, уреждащи допустимостта до касационно обжалване на определенията – 274, ал.4 и на въззивните решения – чл.280, ал.2 от новия ГПК, които не съдържат препращане към текстовете, уреждащи цената на иска и определянето й по данъчна оценка.
Понятието “обжалваем интерес” не е дефинирано в закона, но безспорно съставлява оценка на материалното благо, което е предмет на обжалваното решение, респективно на обжалваната част от него. Ако при парични вземания тази част има точен размер, то при исковете за собственост той не може да бъде точно фиксиран. Интересът на обжалващата страна не може да се покрие с определената данъчна оценка, която има основно фискално предназначение както по данъчните закони, така и с оглед заплащане на държавна такса по новия ГПК. Интересът на обжалващия обаче, когато се касае за недвижим имот е размера на неговата действителна стойност. Тя не може точно да се определи, но пазарната цена е най-близо до нея. Затова съдът приема, че размерът на обжалваемия интерес следва да се посочи и докаже от жалбоподателя когато по делото има съмнение, че е под законово определения по чл. 280, ла.2 от ГПК.
Предявеният иск по чл. 108 от ЗС е за нива от 0,745 кв.м. в землището на с. Б., гр. С., за който данъчната оценка е 422 лв. Действителната стойност на този имот, която съставлява обжалваемият интерес за касаторите е много над тази стойност. Предмет на обжалване е и решението по иск по чл. 109 от ЗС за събаряне на двуетажна масивна жилищна сграда от 36 кв.м., , едноетажна полумасивна сграда /кафе-сладкарница/ с площ 57,6 кв.м., едноетажна стопанска сграда с площ 71 кв.м. Този иск е неоценяем от гледна точка на класификацията за дължимост на държавна такса. Новият ГПК, въвеждайки като критерий стойността на обжалваемия интерес не прави разграничение на оценяеми и неоценяеми искове. Това е още един аргумент в подкрепа на тезата, че обжалваемия интерес е независим от цената на иска и определящата за нея данъчна оценка.. В този смисъл стойността на материалното благо, предмет на решението в обжалваната му част съставлява обжалваемия интерес и при неоценяемите искове. В конкретния случай стойността на дворното место с оглед местонахождението му и на посочените сгради, с оглед местонахождението, предназначението им, броя и обема им е значително над 1000 лв., което обуславя неприложимостта на чл. 280, ал.2 от ГПК. Правото на обжалване не може да зависи от данъчната оценка на имота, определена от държавен орган в друго време, за други нужди и по други критерий, различни от действителната стойност на имота, съставляваща субективния интерес на обжалващия. Действително неговото обективно изражение следва при съмнение у съда да се установи, което е сторил жалбоподателя, поради което неправилно касационната жалба е върната.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 22.10.2008г., с което е върната касационната жалба, подадена от П. Т. Я. и В. Д. Я. на основание чл. 280, ал.2 от ГПК И
Връща делото за администриране на касационната жалба.
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: