О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
гр.София, 13.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1558/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК.
С определение № 1528/ 06.12.2011 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., по настоящето дело е отхвърлено искането З. Д. В. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1485 от 29.07.2011 г. по гр.д.№ 904/ 2010 г. Ответници по касация са С. на б. х. и Ж. „Б. х.”, като с определението, недопускащо касационно обжалване, З. Д. В. е осъдена да заплати на Ж. „Б. х.” 2 000 лв (две хиляди лева) разноски по касационното производство.
З. Д. В., в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, е подала молба, с която претендира изменение на определението на ВКС в частта за разноските. Счита, че след като е освободена с определение на съда от задължение да внася разноски по производството съгласно чл.63 ал.1 б.”Б” от ГПК (отм.), не следва да бъде осъждана да заплати и разноските на ответните страни. Евентуално излага доводи, че възложеното в нейна тежест адвокатско възнаграждение, платено от ответника за защита в касационното производство, е прекомерно и подлежи на намаляване. Поради това моли да бъде освободена от задължението да заплати тези разноски или размерът им да бъде намален.
Ответните страни С. на б. х. и Ж. „Б. х.” оспорват молбата и поддържат, че няма основания нито за освобождаване на молителката от задължението да им заплати разноските по производството, нито за намаляването им, предвид цената на исковете и фактическата и правна сложност на делото.
Върховният касационен съд приема, че молбата е неоснователна. Действително, на основание чл.63 ал.1 б.”Б” от ГПК (отм.) ищцата е освободена от задължението за внасяне на държавна такса по делото (с определение на председателя на СГС от 13.04.2006 г.), но не е освободена от задължението за внасяне на разноски. Извън това, дори да е издадено определение за освобождаването й, това означава, че държавата поема нейните разноски, които биха били дължими за водене на производството. Когато това производство приключи и правното твърдение на ищеца е отречено с влязъл в сила акт, ответникът има право да бъде възмезден за сторените в производството разходи, без оглед на това, дали ищецът е бил освободен от задължението да внася разноски по производството.
Неоснователно е и искането за намаляване на размера на уговореното между ответника Ж. „Б. х.” и неговия процесуален представител възнаграждение. Предявените от ищцата искове, които са отхвърлени с влязло в сила решение, са оценяеми съгласно чл.55 ал.1 б.”Г” вр. б.”Б” от ГПК (отм.) и възлизат на ? от данъчната оценка на имота, разпореждането с който се иска да бъде обявено за нищожно. При данъчна оценка от 722 884,50 лв цената, на иска е 180 721, 13 лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по иск с такава цена е 4 054 лв,съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 на ВАС. Под този размер възнаграждението не може да бъде намалявано, независимо от сложността на делото, което, освен всичко друго, не е с елементарна фактическа и правна сложност.
Поради това подадената от З. В. молба по чл.248 от ГПК се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. Д. В. за изменение на определение № 1528/ 06.12.2011 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., по гр.д.№ 1558/ 2011 г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: