O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
гр. София, 13.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 24/ 2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 139047/19.10.2017г. на П. К. Г. /П./, чрез адв. С. Г., срещу определение № 25667 от 05.10.2017 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 11639/ 2017 г. за потвърждаване на разпореждане от 05.05.2017 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 64637/2014 г. за издаване на изпълнителен лист срещу нея в полза на Н. С. Г..
С жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен. Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, довели до необоснованост, тъй като не е извършил преценка за датата на която съдебното решение, служещо като изпълнително основание, е влязло в сила, за което е следвало да следи сам служебно. Твърдението е за липса на мотиви защо се приема датата 06.07. 2016 г. , а не датата 15.02.2017 г., като дата на влизане в сила на решението, по което е издаден изпълнителен лист. В отделно представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване като решен в противоречие с практиката на ВКС се извежда въпросът за това длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства, както и да обсъди доводите на страните, и да основе акта си на тази преценка. Цитират се и се прилагат във връзка с наведеното основание решение № 1905 от 01.02.2002 г. на ВКС , IV-то г.о,. по гр.д. № 1596/2001 г., решение №216 от 04.01.2011 г. на ВКС, II-ро т.о., по т.д. №87/2010 г.., решение№ 589 от 29.06.2010 г. на ВКС I-во г.о по гр.д. №1359/2009 г., решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС, I-во г.о., по гр.д. №4744/2008 г., решение № 411 от 27.10.2011 г. на ВКС, IV-то г.о. по гр.д. №1857/2010 г., решение №61 от 30.04.2010 г. на ВКС, I-во т.о. по т.д. № 741/2009 г., ТР №1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на III – то г.о., като обсъди данните по делото, намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, но се явява недопустима като насочена срещу акт на въззивен съд, който не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и неподлежащ на касационно обжалване.
Обжалва се определение на Софийски градски съд, с което в качеството си на въззивна във функционално отношение инстанция в производство по чл. 407, ал. 1 ГПК същият е потвърдил разпореждане по чл. 406, ал. 1 ГПК на първоинстанционния районен съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение
Определенията на въззивен съд, с които се потвърждава или отменя разпореждане на първоинстанционен съд за уважаване или отхвърляне изцяло или отчасти на молба за издаване на изпълнителен лист, не подлежат на касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС ІІІ г.о служебно преценява допустимостта за касационно обжалване, като същевременно споделя установената практика на Върховния касационен съд за недопустимост от обжалване по касационен ред на разпорежданията по чл. 406,ал.1 ГПК при потвърждаването им в производство по чл. 407, ал. 1 ГПК(определение № 24 от 08.01.2010 г. на ВКС, I т.о. по ч.т.д. № 716/2009 г.,определение № 41 от 24.01.2017 г. на ВКС , ІІ т.о. по ч.т.д № 2668/2016г., определение № 318 от 26.06.2017 г. на ВКС, І т.о., по ч.т.д. № 1344/2017 г., определение № 24 от 12.01.2015 г. на ВКС, ІV г.о., по ч.гр.д.5890/2014г., определение № 386 от 10.10.2016 г.на ВКС, ІІІ г.о., по ч.г.р.д. № 4036/2016 г. , определение № 190 от 30.03.2017г. на ВКС, ІІ т.о.. по ч.т.д. № 339/2017г., определение № 190 от 02.10.2017 г,. на ВКС, І г.о. по ч.гр.д. № 3697/2017г., определение № 373 от 13.11.2013 г. на ВКС, ІІ г.о. по ч.гр.д. № 6256/2013 г., определение от 04.06.2014 г. на ВКС, ІV г.о., по ч.гр.д. № 1191/2014г и др.).
Като недопустима частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд,с-в на III – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 139047/19.10.2017г. срещу определение № 25667 от 05.10.2017 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 11639/ 2017 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 24/ 2018 г. по описа на ВКС, III – то г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: