О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№69
София, 13.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2744 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] чрез пълномощника му адвокат П. П. и на Столична община чрез пълномощника й адвокат Р. Воденичарски против решение № 4676 от 12.07.2018 г., постановено по гр.д. № 652 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, с което е обезсилено решение от 15.07.2008 г. по гр.д. № 9835/2005 г. на Софийски районен съд, 51-ви състав в частта за отхвърляне на предявените от Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] като правоприемник на починалата в хода на производството ищца А. К. Ч. срещу С. К. Б. искове по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца върху процесните имоти по силата на съставено от А. К. Ч. в негова полза универсално завещателно разпореждане от 31.10.2001 г. и осъждане на ответника да му предаде 1/2 ид.ч. от тях и е прекратено производството по делото, като първоинстанционното решение е оставено в сила в останалата му част за отхвърляне на предявените от Столична община като правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ищца А. К. Ч. срещу С. К. Б. искове по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца по силата на съставено в негова полза частно завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание от 31.10.2001 г. на А. К. Ч. и осъждането на ответника да му предаде владението на описаните недвижими имоти в [населено място], местността „Т. баир“, както и за отхвърляне на предявените по реда на чл.181 ГПК-отм. от Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] срещу Столична община и С. К. Б. установителен иск за собственост с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК-отм. и осъдителен иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС за признаване по отношение на двамата ответници правото на собственост на ищеца на основание сключен на 19.10.2006 г. с А. М. В.-К. договор за продажба на наследствените й права от наследството на И. К. Ч. и осъждане на втория ответник да му предаде владението на 1/2 ид.ч. от описаните недвижими имоти, както и касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] против решение № 14-04 от 27.02.2019 г. по гр.д. № 652 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав за оставяне без уважение молба вх. № 114692 от 4.09.2018 г. на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] за допълване на решението по делото № 4676 от 12.07.2018 г.
Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] атакува решение № 4676 от 12.07.2018 г., постановено по гр.д. № 652 по описа за 2099 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав в частта, с която е прекратено производството по предявените като правоприемник на починалата в хода на производството ищца А. К. Ч. срещу С. К. Б. искове по чл.108 ЗС и са отхвърлени предявените по реда на чл.181 ГПК-отм. искове, както и решение № 14-04 от 27.02.2019 г. по гр.д. № 652 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав.
Столична община атакува решение № 4676 от 12.07.2018 г., постановено по гр.д. № 652 по описа за 2099 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове.
С. К. Б. е подал чрез пълномощника си адвокат В. Б. по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор на касационната жалба на Столична община, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
Препис от касационната жалба на Столична община е връчен и на Г. Д. П., от когото е постъпило писмено становище, че поддържа всички изложени в седем пункта на жалбата и изложението конкретни и подробни аргументи и факти, показващи пороците на обжалването решение. Становището не следва да бъде вземано предвид, тъй като понастоящем Г. Д. П. не е страна по делото, доколкото същия не е атакувал решение № 4676 от 12.07.2018 г., постановено по гр.д. № 652 по описа за 2099 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав в частта, имаща характер на определение, с която е отменено определение от 18.11.2015 г. по въззивното дело за конституиране като правоприемник на починалата пред първата инстанция ищца А. К. Ч. на Г. Д. П., легитимиращ се като неин наследник по силата на саморъчно завещание от 25.07.2006 г. и е прекратено производството по отношение на Г. Д. П..
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Въззивният съд е констатирал, че делото е образувано по искова молба на А. К. Ч. против С. К. Б. за ревандикация на описаните имоти, за които се твърди да са идентични и част от местността „Т. баир“ в [населено място], представляващ масив от над 250 дка, притежаван от наследодателите на ответницата и които тя е наследила от майка си Е. Ч. и брат си И. Ч.; през 2001 г. ищцата научила, че по имота ? се извършват регулационни промени и разпоредителни сделки, които били резултат от действията на нейна пълномощница Г. К. Ц.; ден преди да бъде заверено пълномощното в нейна полза от 15.08.1995 г., Ц. изготвила същото и го прочела на ищцата, като то се отнасяло за издирване на документи за реституирани имоти в [населено място] и търсене на купувачи за тях; при заверяването на документа от нотариуса текстът му обаче не ? бил прочетен от нотариуса, тя също не сторила това и го подписала на доверие и така Ц. се упълномощавала да продаде имотите в Б., което последната сторила; по сделките тя представяла и пълномощно от И. Ч., заверено в П., но не от завеждащия консулската служба, а от третия секретар; след множество разпоредителни сделки, ответникът закупил процесните имоти през 2001 г. и 2002 г. от дъщерята на Г. Ц. – М. Д. лично и от собственото ? дружество „Агенция Маршал“ ЕООД. Продажбите на тези имоти се оспорват като нищожни поради липса на съгласие, като привидни и прикриващи дарение, тъй като по тях не били извършвани плащания; като накърняващи принципа на еквивалентност и нарушаващи добрите нрави, тъй като при сключването им безспорно се установявали недобросъвестност и противоречие с морала; като нарушаващи чл.40 ЗЗД: същите били изповядани на цени, равни на данъчната оценка и многократно по-ниски от пазарните.
Поради настъпилата смърт на ищцата на 28.07.2006 г., като ищци в процеса с определение от 27.11.2006 г. са конституирани Л. Т. Б. (наследник по закон), Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] (наследник по завещание от 2001 г.) и Столична община (заветник по завещание от 2001 г.). Л. Б. е заявил, че не е приел наследството на А. Ч., поради което определението за конституирането му е отменено. С искова молба Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] по реда на чл. 181 ГПК-отм. е предявило срещу Столична община установителен иск за установяване на собствеността на Сдружението върху 1/2 част от процесните имоти, а срещу С. Б. – иск по чл. 108 ЗС за 1/2 част от процесните имоти. Претендираните права са основани на договор за покупка на наследство между Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] и А. В.-К., наследница по завещание на И. Ч..
Въззивният съд е приел за установено, че М. Т. Х. се легитимира като собственик с нотариален акт № */**1928 г., т.*, рег. *, нот. дело № */1928 г. на празно място – борова гора, находяща се в [населено място] (сега град), м. „До селото“, с площ около 85дка.; с нотариален акт № */***.1930 г., т.*, рег. *, дело № */1930 г. М. Т. Х. и съпругата Д. М. Т. са прехвърлили на Е. К. Ч. един хотел, находящ се в чертите на [населено място] (сега град), състоящ се от разни стари постройки върху 99,4 кв.м. с общо застроено и незастроено пространство от 8915,04 кв.м., при описани граници и индивидуализиращи белези; с нотариален акт № */**.1941 г., т. *, рег. *, дело № */1941 г. М. Т. Х. е прехвърлил на дъщеря си Е. К. Ч. от притежаван от него недвижим имот, находящ се в [населено място] (сега град), от общо 220 дка, само останалата неотчуждена и неподарена част, включващ в себе си 110 дка градини и 70 дка борова гора, при описани граници.
Със Заповед № РД-57-881/10.11.1995 г. на Кмета на Столичната голяма община е наредено да се отпише, на основание чл. 1 ЗВСОНИ и чл. 88, ал. 4 НДИ, от актовите книги за държавни и общински имоти на ТОА „Б.“ имот с площ около 230 дка, владението върху който да се предаде на наследниците на Е. К. Ч..
Установено е, че М. Т. Х. е починал на 06.10.1943 г., като е оставил за своя наследница по закон Е. К. Ч. (дъщеря), която от своя страна е починала и е оставила за свои наследници А. Ч. и И. Ч..
На 28.03.1995 г. завеждащият консулската служба при Посолството на Република България в П. е удостоверил полагането на подпис от страна на И. К. Ч. върху пълномощно в полза на А. К. Ч.. Същото е с общ характер за представителство пред българските държавни органи, физически и юридически лица и за управление и стопанисване на имотите му, образуване на съдебни производства, теглене на суми от банките.
На 15.08.1995 г. А. К. Ч. е упълномощила от свое име и от името на брат си И. Ч. Г. К. Ц. да ги представлява където е необходимо във връзка със събирането на документи за установяване правото им на собственост върху недвижими имоти, както и да сключва предварителни договори за продажбата им. Същата изрично е упълномощена да извърши продажба в нотариална форма на недвижимите имоти, намиращи се в [населено място], при определен от пълномощницата купувач, като последната определи и всички останали условия на договора – цена, начин на плащане и др. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа от ІІ Нотариус при СРС.
На 22.09.1995 г. в Консулската служба на Посолството на Република България в П. е удостоверено полагането от страна на И. К. Ч. на подпис върху пълномощно, с което същият упълномощава сестра си А. К. Ч. от негово име и за негова сметка да се разпорежда с всички техни общи имоти, като определя всички условия на сделките – цени, начин на плащане, купувач и др., както и да получи продажната цена от негово име и за негова сметка. В пълномощното изрично е посочено, че се потвърждават и пълномощните, дадени от нея на Г. К. Ц.. Видно от представеното заверено копие от писмо, изх. № 2ПР886/02/22.04.2002г. на МВнР, Дирекция „К. отношения“, пълномощното от 22.09.1995г. е подписано от С. С. – трети секретар в посолството в П..
С нотариален акт № */**.1997 г., т. *, дело № */1997 г. на І Нотариус при СРС Г. К. Ц. като пълномощник на А. К. Ч. и И. К. Ч. е продала реална част от празно дворно място в [населено място], пл. № *, м. „в.з. Б.-И.“, при описани граници, цялото с площ от 227815 кв.м., а продадената част – 68700 кв.м., на Й. П. Д. (2000/68700 ид.ч.), Н. Г. Г. (20000/68700 ид.ч.) и М. П. Д. (46700/68700ид.ч.) за сумата от 80104200,00 лева (неденоминирани).
И. К. Ч. е починал на 11.02.1999 г., като е оставил за своя наследница по закон А. К. Ч.. С нотариално завещание, съставено в кантората на нотариус П. Е. в [населено място] на 13.04.1995 г. И. Ч. е конституирал като своя универсална заветница А. М. К.. На 19.10.2006 г. А. М. В., по баща К. е продала на Американския университет в България наследствените си задължения, права и фактически отношения, завещани ? от И. К. Ч. срещу сумата от $1000000,00. Видно от нареждане за превод във валута от 06.12.2006 г. в полза на А. М.В. е наредено плащането на посочената сума по сметка.
С договор за доброволна делба от 15.06.1999 г. Н. Г. Г., М. Х. Г. и М. П. Д. са поделили помежду си закупената от тях част от дворното място, съобразно утвърдената регулация, като М. П. Д. е получила УПИ *-*, кв. *, УПИ *-*, кв. *, УПИ *-*, кв. *, УПИ *-*, кв. *, УПИ *-*, кв. *, УПИ *-*, кв. *, УПИ *-*, кв. *, УПИ *-*, кв. *, УПИ *-*, кв. *, УПИ *-*, кв. *, УПИ *-*, кв. *, УПИ *-*, кв. *, УПИ *-*, кв. *, УПИ *-*, кв. *, УПИ *-*, кв. *., Н. Г. Г. и М. Х. Г. получават в дял УПИ *-*, кв. *, УПИ *-*, кв. *, УПИ *-*, кв. *.
С Договор за доброволна делба от 05.04.2000 г. М. Б. С., С. П. С., М. П. Д., Й. П. Д. и А. К. Ц. са поделили помежду си съсобствеността върху празно дворно място с пл. № *, кв.104 по плана на [населено място], м. „Т. баир“.
Въз основа на правни сделки, сключени в периода 28.03.2001 г. – 25.09.2002 г. С. К. Б. е придобил от М. П. Д. празно дворно място, представляващо УПИ *-*, кв. * по плана на [населено място], м. „Т. баир, за сумата от 4886,60 лева; от М. П. Д. празно дворно място, представляващо УПИ *-*, кв. * по плана на [населено място], м. „Т. баир“, за сумата от 5138,10 лева; от М. П. Д. УПИ *-*, кв. * по плана на [населено място], м. „Т. баир“, УПИ *-*, кв. * по плана на [населено място], м. „Т. баир“, УПИ *-*, кв. *е по плана на [населено място], м. „Т. баир“, реални части от площи, отредени за улици в кв. *е по плана на [населено място], м. „Т. баир“, лица на УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *- *, общо за сумата от 13107,50 лева; по дарение от М. П. Д. 330/660 ид.ч. от реалната част от площта, отредена за улици в размер на 10234 кв.м., представляващи част от поземлен имот № *, целият с площ от 68700 кв.м., с площ на реалната част от 660 кв.м. от лицето на УПИ *-*, кв. * по плана на [населено място], м. „Т. баир“; по дарение от М. П. Д. като представляващ „Агенция Маршал“ ЕООД 1/2 ид.ч. от реалната част от площта, отредена за улици в размер на 10234 кв.м., представляващи част от поземлен имот № *, с площ на реалната част от 1095 кв.м. от лицето на УПИ *-*, кв. * по плана на [населено място], м. „Т. баир“; от „Агенция Маршал“ ЕООД чрез М. П. Д. реална част от площта, отредена за улици, представляваща част от поземлен имот № *, цялата в размер на 10234 кв.м., с площ на реалната част 281 кв.м. от лицето на УПИ *-*, реална част от площта, отредена за улици, представляваща част от поземлен имот № *, цялата в размер на 10234 кв.м., с площ на реалната част от 253 кв.м. от лицето на УПИ *-*, за сумата от общо 1321.70 лева; от Н. Г. Г. и М. Х. Г. УПИ *-*, кв. * по плана на [населено място], м. „Т. баир“, УПИ *-*, кв. * по плана на [населено място], м. „Т. баир“, УПИ *-*, кв. * по плана на [населено място], м. „Т. баир“, реални части от площта, отредена за улици, в размер на 10234 кв.м., представляваща част от поземлен имот № *, целият от 68700 кв.м., като същата е формирана от реални части от УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *, за сумата от общо 18131.80 лева.
А. К. Ч. е починала на 28.07.2006 г. в [населено място], Франция и след смъртта си е оставила като свой законен наследник Л. Т. Б., който обаче заявява, че не е приел наследството (л.175, СРС). Със саморъчно завещание от 31.10.2001 г., обявено на 24.08.2006 г., А. К. Ч. е посочила, че завещава Т. баир на общината в [населено място], а цялото си останало имущество – на Американския университет в Б.
С Решение № 3524/22.05.2012 г. по гр.д. № 7191/2010 г. на Софийския градски съд, ГК, І-2 състав, по иск, предявен от Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] срещу Столичната община, е прогласено за нищожно на основание чл.42 ЗН завещанието на А. Ч. от 31.10.2001 г. в частта си за завета на „Т. баир“ в [населено място] поради неправосубектност на заветника. С Решение № 395/28.02.2013 г. по в.гр.д. № 3814/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 10 състав, решението е отменено, а предявеният иск по чл.42 ЗН за нищожност на завета в полза на Столична община досежно „Т. баир“ в [населено място] е отхвърлен. С Определение № 235/14.02.2014 г. по к.гр.д. № 5973/2013 г. на Върховния касационен съд, ІVг.о., решението не е допуснато до касационно обжалване.
Със заявление, вх. № 7463/30.10.2006 г. на Софийския районен съд, Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] е заявило приемане на наследството, а видно от съдебно удостоверение, изх. № 191/12.01.2007г. на СРС, и писмо, изх. № Д-332/06/12.01.2007г. на Столичната община, последната е приела завета, направен от А. Ч.. Изслушаната пред районния съд съдебно-почеркова експертиза (л. 183-186, СРС) установява, че саморъчното завещание от 31.01.2001г. е написано и подписано от едно и също лице – А. К. Ч..
Съдебно-техническата експертиза с вещо лице Д., приета пред първата инстанция (л. 70-72, СРС) установява, че средната пазарна стойност на процесните имоти е 636 030,00 лева, а заключението на вещото лице П. по назначената от районния съд съдебно-техническа експертиза – че процесните имоти са идентични с част (в обхвата на) от имотите, описани в нотариалния акт от 1928 г., нотариалния акт от 1930 г., нотариалния акт от 1941 г., заповед № РД-57-881/10.11.1995 г. на Кмета на София и издаденото удостоверение за отписване от 1993 г., като средната пазарна стойност на същите е 900 740,00 лева (деноминирани).
При така възприетите за установени от писмените доказателства факти, въззивният съд е направил извод, че първоинстанционното решение е частично недопустимо като постановено по отношение на ненадлежна страна – Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място], тъй като със завещанието от 31.10.2001 г., чиято автентичност е установена по делото и по отношение на което е налице сила на пресъдено нещо между Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] и Столична община, че не е нищожно на основание чл.42 ЗН, А. Ч. е завещала имуществата си на различни субекти, като имотите, находящи се в [населено място], м. „Т. баир“, са предмет на завет в полза на [община], т.е. на Столичната община. При смърт на страна в процеса, когато съдът не може незабавно да прецени кой е правоприемник на първоначалния ищец, той може да конституира всички, твърдящи да са такива, като с крайния си акт прекрати производството по отношение на тези, които не се легитимират като правоприемници на починалия. Доколкото настоящият спор касае имоти, които попадат в обхвата на завещанието от 2001 г. и се намират в м. „Т. баир“ в [населено място], то на основание чл.16, ал.2 ЗН, като страна в производството следва да бъде конституиран заветникът – Столичната община, а не универсалният наследник по завещание – Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място]. Това е така, тъй като по смисъла на чл.120 ГПК (отм.), правоприемник на правата на починалата А. Ч. е лицето, в полза на което е извършено конкретното частно завещателно разпореждане. По отношение на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място], което със завещанието от 2001 г. е определено като наследник на цялото ? останало имущество извън разпределеното с отделните съдържащи се в завещанието завети, не може да се приеме, че се явява правоприемник на завещателката върху процесните имоти, тъй като тази възможност е изключена от качеството на Столична община като заветник по отношение на същите. В този смисъл е и практиката на ВКС – р. 190/31.03.2009 г.-гр.д.1904/2008 г.-ІІ г.о. По тези съображения съдът е счел, че Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] неправилно е бил конституиран като правоприемник на ищцата А. Ч., поради което първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] като правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ищца А. К. Ч. срещу С. К. Б. обективно кумулативно съединени искове по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца по силата на съставено в негова полза универсално завещателно разпореждане, обективирано в завещание от 31.10.2001 г. на А. К. Ч. и осъждане на ответника да му предаде владението на 1/2 идеална част от описаните в решението недвижими имоти, се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото – да се прекрати в тази му част.
По отношение на исковете, предявени от Столичната община, както и от Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] по реда на чл. 181 ГПК въззивният съд е счел, че преценката за основателността им зависи от това дали имотите са били валидно прехвърлени чрез пълномощника Г. Ц. през 1997 г. на Й. П. Д., Н. Г. Г. и М. П. Д.. Отчитайки установеното от писмените доказателства и показанията на свидетеля Р. Е. /адвокат на А. и И. Ч. от 1995 г., който подал молбата за деактуване на имотите и свидетелства, че двамата имали намерение да ги продадат, за което било изготвено пълномощно в полза на свидетеля да ги продаде комуто прецени за добре, но пълномощното не било използвано; преди това било подписано пълномощно в полза на Г. Ц.; през 1998 г. имало и обща среща между свидетеля, Ц. и двамата упълномощители; свидетелят е виждал пълномощното в полза на Г. Ц. и то било с текст, подобен на подписаното в негова полза – да продаде имотите на опреден от нея купувач и при каквато цена тя прецени; за периода, в който свидетелят контактувал с А. Ч. тя била с ясна мисъл и съхранен интелект, като била наясно със съдържанието на пълномощните; имала желание да продаде имотите, за да създаде фондация за подпомагане на българчета от [населено място] за обучение в чужбина/, въззивният съд е приел, че по делото не са ангажирани никакви доказателства за това А. Ч. да е била въведена в заблуждение, за да подпише пълномощното от 15.08.1995 г. в полза на Г. Ц., съдържащо упълномощаване от нейно име и от името на брат ? за продажба на имотите в [населено място].
Счел е, че посоченото пълномощно е напълно годно да породи представителна власт за извършване на разпоредителните сделки, въпреки че в него не са изрично посочени конкретните имоти и параметрите на отчуждителните сделки – купувач, цена и условия на продажбата, като се е позовал на ТР 5-2016-ОСГТК, т.1. Отчел е и, че при съставянето на пълномощното от 15.08.1995 г., И. Ч. не е бил предоставил на сестра си А. Ч. правата да отчуждава съответните части от съсобствени им имоти в [населено място], м. „Т. баир“, предмет на настоящия спор, поради което и същата не е имала възможност да преупълномощава Г. Ц. за това. И. Ч. обаче е упражнил потестативното си право да потвърди тази представителна власт, тъй като с пълномощно, изх. № 2140/22.09.1995 г. на Консулската служба на Република България в П., от една страна е оправомощил А. Ч. да се разпорежда с всички техни съсобствени имоти в България, а от друга изрично е потвърдил правата по пълномощните в полза на Г. Ц., т.е. и това от 15.08.1995 г. Съгласно чл.17, ал.1 (отм. ДВ, бр.95 от 2017 г.) от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (обн. ДВ, бр.73 от 1958 г.), дипломатическите и консулските представителства на България заверяват подписите на български и чужди граждани след надлежно установяване на самоличността им и при спазване на съответно описаните нормативни актове. Пълномощно № 2140/22.09.1995 г. е заверено в консулското представителство на Република България в П. при спазване на установените за това изисквания и е породило следващите се от него правни последици, а съответно възраженията в противна насока, обективирани във въззивните жалби, са неоснователни.
За неоснователно съдът е счел възражението за накърняване на принципа за еквивалентност на престациите по чл.63, ал.1 ЗЗД при извършване на продажбата на имотите по нотариален ред от Г. Ц., тъй като посочената норма въвежда изискване спрямо всяка от страните по договора да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Дали престациите са еквивалентни по принцип определят страните по договора, като преценката за това в конкретния случай е субективна – дали престациите са равностойни всяка от страните преценява сама при сключването на договора. Съглашения, при които страните уговарят размяна на блага, които обективно не са на еднаква или близка стойност, не са в противоречие на закона и не са нищожни. Единствено в хипотеза на крайна нужда е възможно унищожаване на договора.
Не е налице и противоречие, съответно недействителност, на обективираната в нотариалния акт за продажба на имотите сделка, с оглед нормата на чл.40 ЗЗД, според който, ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Твърди се, че упълномощената Г. Ц. се е договорила с купувачите във вреда на представляваните. Въззивният съд е изложил съображения, че увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване, но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително. Преценката за наличието на увреждането, респективно за сигурното му настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора. Същевременно е необходимо наличие на субективен елемент, който се изразява в уговорката между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания, обуславяйки наличие на недобросъвестност. Това означава, че двамата знаят, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Това знание обаче не се предполага, а подлежи на установяване от страна на представлявания при условията на пълно и главно доказване (Така ТР 5-2016-ОСГТК, т. 2). По делото не са събрани и не са налични никакви доказателства пълномощницата Г. Ц. и купувачите на имотите да са действали с общо съгласие и намерение да увредят Ч.. Не е уредена и презумпция за такова знание, каквато например предвижда по отношение на П. иск чл.135, ал.2 ЗЗД. Фактът, че като продажна цена е посочена равна или близка до данъчната оценка на имотите такава, не води до недействителност на сделките по чл.26 ЗЗД или чл.40 ЗЗД. Страните по договора определят покупната цена, като няма пречка тя да е близка или равна на данъчната оценка за имота. В пълномощното, подписано на 15.08.1995 г., А. Ч. изрично е овластила Г. Ц. да продаде имотите в [населено място], като определи както купувача, така и всички останали условия по договора, в това число и цената. Следователно доводите, обосноваващи в тази връзка неговата недействителност, не могат да бъдат споделени.
Липсата на данни за заплащане на покупната цена, както и възраженията за наличие на продажба, прикриваща договор за дарение са неотносими към изхода на спора, тъй като дори и да се касае за договор за дарение, то по силата на чл.17, ал.1 ЗЗД, ще се приложат правилата за договора за дарение, който също има вещно-транслативен ефект, т.е. резултатът отново би бил прехвърлянето на процесните имоти в патримониума на приобретателите.
Доколкото ищците и главно встъпилото лице (Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място]) не се легитимират като собственици, ирелевантно по отношение на тях е дали последващите договори, с които купувачите са поделили помежду си и отчуждили процесните имоти, са валидни или не.
По основанията за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] против решение № 4676 от 12.07.2018 г., постановено по гр.д. № 652 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по въпросите:
1) следва ли въззивният съд при решаване на делото по същество да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор;
2) кога представителят действа в разрез с интересите на представлявания и кога следва да се приеме, че представителят е излязъл извън пределите на предоставените му от упълномощителната сделка правомощия; кога представителят при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания и с какви доказателствени средства се доказва сговор; кога представителят при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания /налице ли е увреждане на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД, когато имотът е продаден на цена по-ниска с 38 пъти от пазарната му стойност; налице ли е сговаряне между пълномощника и третото лице и увреждане на представлявания, когато пълномощника продаде имота на свои близки родственици на цена с 38 пъти по-ниска от пазарната му стойност/;
3) за да се санира действието на договор, сключен без представителна власт, необходимо ли е потвърждаване на конкретния договор и приемане на последиците му; потвърждаването на действителността на други пълномощия, без да се конкретизират конкретните пълномощни, както и какви точно пълномощия са предоставени с тях, може ли да изпълни саниращата воля по чл.42, ал.2 ЗЗД; може ли да се приеме, че е налице потвърждаване на договор за покупко-продажба на недвижими имоти по чл.42, ал.2 ЗЗД при положение, че пълномощното, с което са потвърдени предходно дадени пълномощия за продажба на недвижимите имоти не е представено от пълномощника при изповядване на договора за покупко-продажба в нотариална форма.
Първият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че въззивният съд не е обсъдил възражението, че пълномощното на И. Ч. от 22.09.1995 г. е заверено не от завеждащия консулската служба, а от третия секретар, поради което не може да се приеме, че е потвърдена представителната власт на Г. Ц., както и представеното в подкрепа на твърденията писмо на Министерство на външните работи, Дирекция „К. отношения“ изх. № 2 ПР 886/02 от 22.04.2002 г.; без да обсъди доказателствата по делото /че сделката е извършена на цена с около 38 пъти по-ниска от пазарната/, съдът се е произнесъл по възражението за нищожност поради нарушаването на принципа за еквивалентност на престациите по чл.63, ал.1 ЗЗД при продажбата, извършена от Г. Ц.; не са обсъдени доказателствата, че купувачите по оспорената сделка за близки родственици на Г. Ц. при произнасянето по възражението за недействителност по чл.40 ЗЗД; липсва произнасяне по възражението за нищожност, поради противоречие с добрите нрави, както и възражението за нищожност на покупко-продажбата, като прикриваща дарение.
С оглед посочената обосновка въззивното решение не противоречи на посочената от касатора практика на ВКС по първия поставен въпрос. Макар и да не е посочил изрично писмо изх. № 2 ПР 886/02 от 22.04.2002 г. в мотивите си, съдът е обсъдил възражението, относно пълномощното от 22.09.1995 г. и е посочил защо приема, че са спазени изискванията на нормативната уредба при заверката на подписа в консулското представителство. Изложил е мотиви кои са релевантните обстоятелства по довода за нищожност поради нееквивалентност на престациите, с което е приел за неотносимо обстоятелството, че пазарната цена на имота е по-висока от договорената цена. Обсъдена е и родствената връзка между пълномощника и една от купувачките, но е прието, че не в хипотезата на чл.40 ЗЗД не е уредена презумпция знание за увреждането. Д. в исковата молба за нищожност на сделките поради противоречие с добрите нрави е основан на твърдението, че всички описани в исковата молба обстоятелства обуславят противоречие с добрите нрави. Тези обстоятелства съдът е квалифицирал като твърдения за нищожност поради липса на съгласие, противоречие с принципа на еквивалентност на престациите /по което основание се е произнесъл/, привидност и договаряне във вреда на представлявания и ги е обсъдил в мотивите на решението си.
Вторият въпрос е обоснован с обстоятелството, че с разпоредителната сделка пълномощника Г. Ц. е продала недвижими имоти на дъщеря си М. Д. и снаха си Й. Д. на цена 38 пъти по-ниска от пазарната и по него се поддържа противоречие с мотивите по Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по