3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 69
С., 14.01. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5199/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Ц. чрез пълномощник адв. М. Ш. П. адвокатска колегия против въззивно решение № 1049 от 11.06.2015г. по в. гр. дело № 1143/2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4708 от 08.12.2014г. по гр. дело № 3846/2014г. на Пловдивски районен съд в частта му, с която частен съдебен изпълнител Л. М. е осъдена на заплати на Н. И. Ц. сумата 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди причинени неправомерно при изпълнение на дейността по изпълнително дело № 899/2009г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба 11.03.2014г. до окончателното изплащане и в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени в резултат на същото поведение имуществени вреди в общ размер 5 840 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – съставлява ли незаконосъобразно действие конституирането на длъжник в изпълнителното производство на лице стоящо извън субективните предели на изпълнителния титул и какъв вид незаконосъобразност е това; следва ли да се приеме за недължимо извършена престацията от такова лице, когато обратният документ за осъществяването й е оформен по начин определен единствено от съдия изпълнителя, а при наличие на незаконосъобразно извършени действия срещу този ненадлежен длъжник от съдебния изпълнител, чия е доказателствената тежест за установяване на причинно -следствената връзка между незаконосъборазните действия и извършеното плащане от ненадлежно конституираната страна. Жалбоподателят се позовава на ТР № 1/09.12.2013г. по ОСГТК на ВКС, т. 2 и представя решение по гр. дело № 785/2010г. на трето г. о., ВКС, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи и т. 3-та на чл. 280, ал. 1 ГПК без развити съображения по приложението й.
Ответницата Л. Т. М. чрез пълномощник адв. Е. Р. Пловдивска адвокатска колегия в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси не са мотивирани нито свързани със съдебната практика, на която жалбоподателят се позовава. Изложени са съображения й по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Постъпил е писмен отговор от [фирма] [населено място], трето лице помагач на ответника, представлявано от Р. Г. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт П. В., с който се оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Третото лице помагач [фирма] [населено място] не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 74 ЗЧСИ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване. Даденото с обжалваното решение разрешение на въпросите не влиза в противоречие с представена от жалбоподателя съдебна практика.
Жалбоподателят се позовава на ТР № 1/09.12.2013г. по ОСГТК на ВКС, т. 2, според която когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вседствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с това оплакване да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответните доказателства.
Оплаквания относно неправилно определена от първоинстанционния съд правна квалификация на заявеното с исковата молба спорно материално право, респ. за допуснати в тази връзка нарушения в доклада по чл. 146 ГПК не са правени от жалбоподателя с подадената въззивна жалба. В мотивите си въззивният съд е дал отговор на всички оплаквания за допуснати нарушения при постановяване на решението от първата инстанция, като съдът не е имал основание служебно да прилага императивна правна норма като преквалифицира спорното материално право, тъй като правна квалификация на иска е изведена от фактите и обстоятелствата посочени в основанието на исковата молба и от съдържанието на спорното право, посочено в петитума на исковата молба. Още в доклада по чл. 146 ГПК, съдът е квалифицирал исковата претенция по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 441 ГПК и представителя на ищеца-касатор не е имал възражения по доклада. Когато съдът е определил правното естество на исковата претенция в рамките на въведените от ищеца основание и петитум, за въззивната инстанция липсва основание за определяне на друга правна квалификация, тъй като материалният закон е приложен правилно.
Представеното от жалбоподателя съдебно решение по гр. дело № 785/2010г., ВКС, трето г. о., дава отговор на въпрос относно допустимостта на иск по чл. 135 ЗЗД, когато не е конституирана страна по увреждащата сделка. С обжалваното решение не е разрешаван такъв процесуалноправен въпрос, поради което представената съдебна практика не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В този смисъл т. 2 от ТР № 2/28.09.2011г. по т. д. № 2/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Следва да се посочи, че обжалваното решение в частта му относно присъдените неимуществени вреди не подлежи на касационно обжалвано на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като касае парично вземане с цена на иска до 5000 лв., респ. всички оплаквания свързани с отпочната процедура по налагане на административната мярка – забрана ищецът да напуска пределите на страната от органите на МВР по искане на частния съдебен изпълнител, приключила с прекратяване на производството, която обуславя претенцията за понесени от ищеца морални вреди, не подлежат на обсъждане в производството по допускане на касационно обжалване.
Относно отхвърлената претенция за присъждане на имуществени вреди в размер на 5810 лв. – платени от ищеца в качеството му на представител на [фирма] – длъжник по изпълнителното дело, представляваща 30 % от дълга на дружеството, сумата не е внесена от ищеца в качеството му на физическо лице, което плаща чужд дълг, а като законен представител на юридическото лице – длъжник, т. е действителният платец не е ищецът и няма как същият да е претърпял имуществени вреди от това, че е платил част от дълга на представляваното от него търговско дружество, като въпросът за това какъв е източникът на парите, с които е заплатено задължението е от значение за вътрешните отношения между него и дружеството. Констатирано е още, че посоченото плащане не е извършено по разпореждане на съдебния изпълнител, а доброволно от ищеца. В този смисъл, доколкото вторият въпрос има отношение към отхвърления иск за имуществени вреди, разрешението дадено с обжалваното решение е обусловено от конкретните обстоятелства по делото, а цитираната съдебна практика не влиза в противоречие с приетото, тъй като разглежда случай различен от разрешения с обжалваното решение, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на Л. Т. М. за касационното производство в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът не присъжда разноски в полза на третото лице помагач на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1049 от 11.06.2015г. по в. гр. дело № 1143/2015г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. И. Ц. да заплати на Л. Т. М. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
, ЧЛЕНОВЕ