ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 69
София, 16. януари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4698 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 201/16.04.2013 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 225/2013, с което е потвърдено решение № 91/16.10.2012 на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 1054/2011, с което е отхвърлен предявеният иск за прогласяване недействителността на публична продан на основание чл. 496, ал. ГПК.
Недоволен от решението е касаторът И. М. С., представляван от адв. Н. Н. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правото на назначения от съдебния изпълнител пазач да участва като наддавач в публичната продан на имота и правното значение на поведението на пазача по време на протичането на публичната продан и по-специално неизпълнението на задължението му да предоставя достъп за извършването оглед от потенциални наддавачи, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата П. Х. Ч., представлявана от адв. Ст. А. от САК я оспорва, като счита, че в касационната жалба не са посочени нито касационни основания, нито основания за допускане на касационното обжалване, тъй като не са посочени ясно обуславящите решение правни въпроси нито е обосновано значението им за уеднаквяване на съдебната практика и развитието на правото, а представената съдебна практика няма отношение към предмета на делото. Въззивното решение е по същество правилно, тъй като възизвният съд е съобразил установената съдебна практика по въпросите които действително обуславят решението.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е за прогласяване недействителността на публична продан на основание чл. 496, ал. ГПК. На публична продан е изнесена Ѕ ид.ч. от имот за изпълнение на парични вземания срещу длъжника. Една от кредиторките е бивша негова съпруга и собственик на останалата Ѕ ид.ч. от имота, която е назначена от съдебния изпълнител като пазач, тъй като целият имот е бил в нейно държане. Тя е обявена за купувач, тъй като е направила единственото наддавателно предложение и по делото не е установено тя да не е изпълнявала задължението си да осигурява на потенциалните наддавачи възможност да огледат имота. Ответницата не попада в кръга на лицата без право да наддават и е внесла цената, по която имотът й е възложен.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че ако постановлението за възлагане не бъде обжалвано, действителността на публичната продан не може да бъде оспорена по исков ред на никакви други основания, освен ако е възложен на лице без право да наддава (каквото пазачът не е) и при невнасяне на цената, по която имотът е възложен.
На ответницата по жалбата П. Х. Ч. следва да бъде присъдена сумата 1.000 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 201/16.04.2013 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 225/2013.
ОСЪЖДА И. М. С. от С. З. да заплати на П. Х. Ч. от С. З. сумата 1.000 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.