3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 18.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на четиранадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1432/2013 година
Производството по чл.288 ГПК е образувано по касационна жалба на П. В. Б. от [населено място] срещу решение № 1314 от 30.10.2012 г. по в.гр.д.№ 965/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 622 от 17.04.2012 г. по гр.д.№ 694/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. С последното първоинстанционният съд отхвърлил обективно съединените искове на касатора с правно основание чл.94 ЗАПСП срещу [фирма] със седалище [населено място] за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на извършени от ответника четири нарушения по чл.15, ал.1, т.4 ЗАПСП на авторските му права върху фотографски изображения чрез възпроизвеждане и разпространение в изработен от ответника рекламен календар на собствената му марка „EТERЕ” за 2009 г.; публикации на интернет сайта на последния в секцията за модна колекция пролет-лято 2009 г.; използване на част от заснети 125 броя фотографски изображения чрез поставянето им на билбордове и публикуване на 20 от тях в интернет сайта на ответника в секцията за модна колекция есен-зима 2009-2010 г., всеки от които с цена под 5 000 лв., както и исковете за заплащане на неимуществени вреди за всяко от тези нарушения в размер общо на 10 000 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, а достъпът му до касация е обоснован с приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмения си отговор оспорва допустимостта на касационното обжалване и моли за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения по искове за парични вземания до 5 000 лв. са изключени от обхвата на факултативния касационен контрол.
Въззивното решение, предмет на касационната жалба е постановено по гражданско дело с предмет обективно съединени искове за заплащане на имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 94 ЗАПСП, от които за имуществени вреди първият е с цена 910 лв., вторият – 2 535 лв., третият – 3 000 лв., а четвъртият – 3 900 лв., а неимущствените искове са съответно с цена 3 922.92 лв. за първия, 269.22 лв. за втория, 4 807.50 лв. за третия и 1 000 лв. за четвъртия. Следователно предмет на въззивното решение са обективно съединени искове за парични вземания с цена на всеки един от тях под 5 000 лв., което налага касационната жалба като процесуално недопустима да бъде оставена без разглеждане.
С оглед изхода на производството на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба П. В. Б. от [населено място] срещу решение № 1314 от 30.10.2012 г. по в.гр.д.№ 965/2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА П. В. Б. да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 1 100 /хиляда и сто/ лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: