Определение №69 от 19.2.2019 по тър. дело №2094/2094 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 69
София, 19.02. 2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2094 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Т. К. П. против Решение № 1279 от 23.05.2018г. по в.гр.д.№ 4719/2017г. на САС, ГО, 10 състав за потвърждаване на решението по гр.д.№ 12270/2014. на СГС, І-16 състав за отхвърляне на иска срещу Гаранционния фонд с правно основание чл.288,ал.1,т.2, б.,”а”КЗ-отм. във вр. с чл.51,ал.3 ЗЗД за разликата над 50 000лв. до пълния предявен размер 500 000лв., ведно със законната лихва от 17.04.2014г. – претендирано обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние /ексцес/ за увреждания от пътно транспортно произшествие от 12.03.2011г., за които е било присъдено обезщетение с влязло в сила решение по гр.д.№ 2220/2012г. на СГС, І-12 състав.
В касационната жалба се поддържа довод за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради противоречие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са и доводи, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е явно несправедливо.
В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на обжалването поради очевидната неправилност на решението, изразяваща се в противоречие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като определеното обезщетение за неимуществените вреди от ексцес не кореспондира на търпените болки от влошаване на здравословното състояние. Поддържа се, че с оглед многобройността на извършените след приключване на устните състезания по гр.д.№ 2220/2012г. на СГС, І-12 състав и след постановяване на окончателно решение по този спор оперативни манипулации, допълнителното усложнение на здравето и новите физически болки, които търпи ищцата, не са обхванати нито от първоначалното обезщетение, нито от обезщетението по настоящото дело. Поддържа се, че присъденото е силно занижено с оглед практиката на ВКС по конкретно цитирани дела.
Иска се допускане на обжалването и по въпрос, който касаторът сочи като процесуалноправен: При определяне на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, обвързан ли е съдът от някакви рамки, някаква горна граница, респ. паричен еквивалент на дължимото обезщетение или е свободен по свое усмотрение на база събрания доказателствен материал, да определи и присъди справедлив според него размер. Сочат се допълнителните предпоставки на т.1 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
В писмен отговор ответникът Гаранционен фонд оспорва обосноваването на селективните критерии за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
По предявения от ищцата иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно произшествие, настъпило на 12.03.2011г. по вина на водач, който няма сключена задължителна застраховка”гражданска отговорност” е постановено влязло в сила на 20.01.2014г. решение по гр.д.№ 2220/2012г. на СГС, І-12 състав /потвърдено от САС с решението по в.гр.д.№ 2497/2013г., последното необжалвано пред ВКС/. За причинените й травматични увреждания и усложнения: тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка, многофрагмено счупване на костите, оформящи тазовия пръстен, многотъканни увреждания с голяма площ и дълбочина, довели до всеобща инфекция, декубитални рани, отсъствие на функциониране на долните крайници и констатираното, въпреки проведеното лечение крайно тежко състояние, за което й е била определена 100% загуба на трудоспособност с чужда помощ до м.ІХ.2015г., е присъдено обезщетение в размер на 200 000лв.
Безспорно установено в настоящия процес е, че след 21.03.2013г. /релевирания в исковата молба начален исков период на ексцеса/, лечението на ищцата е продължило, тъй като здравословното й състояние не е възстановено, а инфекциозният процес е продължил развитието си; че от тази дата до 04.08.2015г. тя е оперирана неколкократно за изрязване на нежизнени тъкани, изваждане на метален пирон и поставяне на пирон „ендер”, за изваждане на метални импланти и поставяне на „спейсър”, изваден впоследствие с поставяне на изкуствена тазобедрена става; за наместване на изкуствената тазобедрена става поради изкълчване; възпалението на лявата бедрена кост е довело до фистула, наложило смяна на металните импланти и изваждане на бедрената глава; проведено е лечение на инфекцията. Ищцата е неподвижна, не може да се самообслужва, възстановяване не е възможно, с неясен край са и предстоящите реконструктивни пластични хирургически операции; ищцата е трудно поддаваща се на лечение поради настъпили усложнения – прояви на чревна непроходимост и психични промени.
Анализирайки така установените в процеса чрез заключението на комплексната медицинска експертиза факти, въззивната инстанция е приела за установено от правна страна наличието на предпоставките на чл.51,ал.3 ЗЗД за обезщетяване на новите болки и страдания във връзка с проведеното ново болнично и оперативно лечение. Счела е че част от извършените оперативни интервенции /за изваждане на синтезите и поставяне на изкуствена тазобедрена става/ са били прогнозирани и търпените вреди във връзка с тях са били съобразени, отчетени и обезщетени като неблагоприятна прогноза за здравето на ищцата при определяне на обезщетението в предходния процес. Прието е, че определената от първоинстанционния съд сума от 50 000лв. е справедлива, напълно достатъчна и „клоняща към пределната горна граница да репариране на новите установени ексцесни вреди”.
Искането за допускане на обжалването поради твърдяната от касатора очевидна неправилност е неоснователно. Касаторът неправилно отъждествява основанието по чл.280,ал.2,предл.последно ГПК – очевидната неправилност с предпоставките за допускане до касация в хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК. Общата предпоставка за допускане до касация на основание чл.280,ал.1 ГПК не е тъждествена на очевидната неправилност, нито последната е идентична на отменителните касационни основания по чл. 281,т.3 ГПК. Очевидната неправилност следва да може да бъде констатирана без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Тя не се състои и в оспорването от страната на фактическите и правни изводи на въззивния състав. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване следва пряко да явства от мотивите на обжалвания акт, да е очевидна при техния прочит, а не да предпоставя детайлна проверка и анализ на доказателствата и преценка дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото.
Необосновано е и искането за допускане на обжалването по поставения от касатора въпрос. Той е изведен схематично от съображенията в обжалваното решение. Съставът на САС не е изложил мотиви за обвързаност на определяния размер на обезщетението от „предварително установена горна граница”, а съобразно принципа на чл.12 ГПК е приложил обществения критерий на чл.52 ЗЗД. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда съобразно приетите за установени обстоятелства по делото и преценката им. Критерият за справедливост е конкретен за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на специфичните факти по делото, а последните не са идентични Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай. В този смисъл неоснователно е позоваването от касатора като предпоставка за допускане на обжалването на размера на присъденото обезщетение по конкретно посочени дела.
Касаторът следва да заплати на насрещната поискани поисканите в отговора на касационната жалба разноски за изготвянето му от юрисконсулт с приложено пълномощно- сумата 100 лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1279 от 23.05.2018г. по в.гр.д.№ 4719/2017г. на САС, ГО, 10 състав.
Осъжда Т. К. П. да заплати на Гаранционен фонд сумата 100лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top