3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 20.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1059 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 316 от 15.03.2010 година по гр.д. № 2426/2009 година на Варненски окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 265, ал.1, пр. 2-ро ЗЗД, предявени от Л. С. И. от гр. В. против [заличено наименование на фирма], гр. В. за сумата 2500 лева, съставляващи неустойка за забавено изпълнение по договор от 15.03.2005 година и за сумата 15000 лева, съставляващи разходи, извършени за поправка на извършените по договора строителни работи. В решението е прието за установено, че с договор от 15.03.2005 година, ищцата Л. С. е възложила на ответното дружество „Р. 94” ЕООД да извърши строителство на жилищна сграда в гр. В., ул. „Подполковник Калитин” № 25 и да я въведе в експлоатация до 08.12.2006 година. Със същия договор ищцата е прехвърлила на изпълнителя идеални части от дворното място срещу задължение да и предостави в обезщетение гараж и апартаменти в сградата. Уговорено е било и обезщетение за забава при изпълнението в размер на 500 евро за всеки просрочен месец, но не повече от пет месеца. На 22.05.2007 година, между страните е бил сключен договор за доброволна делба, с който съсобствеността върху сградата е била прекратена, като страните са заявили, че нямат претенции относно извършването на строителството, предмет на делбата. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като с подписването на спогодбата ищцата е приела, че няма претенции във връзка с изпълнението на договора както във времево отношение, така и по отношение на качеството на извършената работа. Прието е, че недостатъците, разходите за отстраняване на които са предмет на претенцията по чл. 265, ал.1, т.2 ЗЗД са явни; не са били заявени с възражение за неточно изпълнение, а работата е приета с подписване на спогодбата от 22.05.2007 година.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд оплаквания е постъпила от Л. С. И. от гр. В.. Поддържа се, че по съществения процесуалноправен въпрос: може ли да се претендират едновременно разходи за строителномонтажни работи и договорна неустойка, решението е постановено в противоречие с решение № 257 от 22.02.2001 г. по гр.д. № 1549/2000 г. на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Изложени са доводи за наличие на противоречива практика и по материалноправния въпрос, обуславящ изхода на спора: следва ли съдът при тълкуване на договора да издири действителната обща воля на страните. Приложени са определения № 68 от 06.11.2008 г. по т.д. № 482/2008 година на Търговска колегия и № 6 от 10.01.2009 г. по гр.д. № 4121/2008 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд. Поддържа се и наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса следва ли съдът да обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, предвид допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на свидетелските показания и заключение на приета по делото техническа експертиза.
Ответникът по касационната жалба [заличено наименование на фирма], гр. В. поддържа, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд.
Твърдяното противоречие в съдебната практика относно възможността за обективно съединяване на иск за неустойка и иск за вреди от некачествено изпълнение не е налице. В решение № 257 от 22.02.2001 г. по гр.д. № 1549/2000 г. на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд е разгледан процесуалният въпрос, касаещ кумулирането и едновременното присъждане на неустойка и обезщетение за вреди от едно и също неизпълнение – въпрос, различен от разрешения в обжалвания съдебен акт, предмет на който са искове за неустойка за забавено изпълнение и обезщетение в размер на разходи за поправка на неточно изпълнение по договор за изработка. Независимо от това, въведения от касатора въпрос не е обуславящ изхода на делото, тъй като въззивният съд е разгледал предявените от ищеца искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 265, ал.1, т.2 ЗЗД, приемайки, че обективното им съединяване е допустимо.
Не се установява противоречие, даващо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК и по въпроса следва ли съдът при тълкуване на договора да издири действителната обща воля на страните. Приложените към касационната жалба определения на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл. 288 ГПК не формират съдебна практика по приложението на чл. 20 ЗЗД, а от съдържанието им не следват и изводи, различни от възприетите в обжалвания съдебен акт. В съответствие с установената практика на съдилищата по приложението на чл. 20 ЗЗД, тълкувайки договора за доброволна делба от 22.05.2007 година, съдът е изхождал от ясно изразената в него обща воля на страните, че всички отношения във връзка с договора за строителство са уредени, без страните да имат претенции относно извършеното строителство на сградата.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса следва ли съдът да обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност. По приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК (чл. 188 ГПК отм.) е налице трайно установено практика, в съответствие с която въззивният съд е обсъдил всички относими към спорното право доказателства, в т.ч. договора, в които страните са постигнали съгласие за възлагане на строителството и договора, с който са приели изпълнението на извършеното.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 316 от 15.03.2010 година по гр.д. № 2426/2009 година на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: