1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
С., 20.01 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 998 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си юриск. П. М., против въззивно решение от 25.03.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1241/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б въззивен състав, с което като е потвърдено решение от 12.10.2010 г. на Софийски районен съд, 63 с-в, постановено по гр.д. № 53311/2009 г., са уважени предявените от Р. И. И. от [населено място] срещу касатора искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие със съдебната практика – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. И. правен въпрос от материално естество е за мотивираността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с оглед изискването на чл. 195, ал. 1 КТ, който е от значение от изхода на спора. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представила съдебни решения, както следва: решение № 1685 от 19.10.2005 г. по гр.д. № 3106/2003 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 1431 от 18.10.2004 г. по гр.д. № 2460/2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Р. И. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. М. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение е немотивирана, тъй като от съдържанието й не става ясно в какво конкретно състояние се е явил на работа ищецът И. на 25.09.2009 г. Освен това за извършеното нарушение на трудовата дисциплина на посочената в заповедта дата са представени като доказателства докладна записка от 26.09.2009 г. на инж. Г. Г. и рапорт от същата дата на В. В., чиято доказателствена сила се изчерпва с отразеното в чл. 180 ГПК и които са оспорени от ищеца като съставени за нуждите на процеса. Приел е, че в случая е нарушена императивната норма на чл. 195, ал. 1 КТ, поради което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение е незаконосъобразна и наложеното с нея дисциплинарно наказание е незаконно и като такова следва да бъде отменено.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос за мотивираността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с оглед изискването на чл. 195, ал. 1 КТ е обусловил изхода на делото, но той не е решен в противоречие с практиката на съдилищата, в частност с приетото в представените решения на отделни състави на ВКС.
По приложението на чл. 195 КТ има създадена съдебна практика по чл. 291 ГПК със задължителен характер, според която необходимо съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ са фактическите признаци на нарушението, съответно кога и от кого е извършено. Разпоредбата е императивна, посочените реквизити са задължителни и за тях съдът следи служебно. Ако заповедта не отговаря на посоченото съдържателно изискване, последицата е незаконност на уволнението и неговата отмяна. В този смисъл са решенията по гр.д. № 518/2009 г., гр.д. № 999/2009 г., гр.д. № 410/2009 г., гр.д. № 1276/2010 г. и гр.д. № 1068/2009 г., всички на ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Приетото от въззивния съд в обжалваното решение е в съответствие с тази задължителна съдебна практика, а именно, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето на извършването му и то по начин указващ ясно в какво е обвинен уволнения работник или служител. Ръководейки се от тези изисквания на материалния закон, въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарното наказание в настоящия случай не отговаря на тези императивни изисквания на закона – същата не съдържа описание на нарушението по начин указващ ясно в какво е обвинен уволнения работник.
Основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице когато с атакуваното въззивно решение съдът се е произнесъл по правен въпрос от процесуално или материално естество, от който зависи изхода на спора, който се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай. На релевирания от касатора правен въпрос относно приложението на императивната норма на чл. 195, ал. 1 КТ, въззивният съд е дал отговор, който е в съответствие със задължителната съдебна практика, както се посочи по-горе, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Изложените твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което не е налице това основание за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.03.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1241/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 38388 от 28.04.2011 г. на [фирма] [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: