О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 21.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 466/2020 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. З.. В. като пълномощник на В. Д. А., срещу определение № 2 от 07.01.2020 г. по ч.гр.д. № 4719/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. С него е оставена без разглеждане подадената от В. Д. А. частна жалба срещу определение № 62 от 18.03.2019 г. по гр.д. № 4649/2018 г. на ВКС, І г.о., с което касационната инстанция е постановила делото да се върне на въззивния съд за постановяване на решение по чл. 247 ГПК или чл. 250 ГПК, и след приключване на въззивното производство делото да се изпрати отново на ВКС за разглеждане на подадената от В. А. касационна жалба срещу решение № 903 от 27.06.2018 г. по гр.д. № 286/2018 г. на Пловдивския окръжен съд.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като в случая не била налице очевидна фактическа грешка, а порок на обжалваното въззивно решение, който следва да бъде поправен само по пътя на обжалването.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу определение, което не попада в обхвата на тези по чл. 274, ал.1 ГПК, за които е предвидена възможност за самостоятелно обжалване.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл. 274, ал.2 ГПК на обжалване с частна жалба пред състав на ВКС подлежат определенията по ал.1, постановени от друг състав на касационната инстанция. Това са определения, които преграждат по – натъшното разглеждане на делото пред сезирания съд /чл. 274, ал.1,т.1/, както и тези, изрично предвидени в закона /чл. 274, ал.1, т.2 ГПК/
Определението, с които по повод подадена жалба въззивната или касационната инстанция констатира, че в обжалвания съдебен акт е допусната очевидна фактическа грешка, и преди да се произнесе по жалбата изпраща делото на съответния компетентен съд за отстраняването й, не е от кръга на посочените в чл. 274, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Това определение не прегражда по- нататъшното развитие на делото пред съответната инстанция, тъй като тя не се десезира от разглеждане на спора – след провеждане на производството по чл. 247 ГПК делото се връща за разглеждане на жалбата. Допуснатите в съдебния акт очевидни фактически грешки подлежат на поправяне по реда на чл. 247 ГПК от съда, който го е постановил, който е компетентен да прецени дали е налице такава грешка и съответно да я поправи, респ. дали не се касае за порок на решението, който може да бъде поправен само по реда на инстанционния контрол. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване поправеното решение, поради което доводът, че може да се „провали касационното обжалване, ако решението по чл. 247 или чл. 250 ГПК са окончателни”, е неоснователен.
По тези съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2 от 07.01.2020 г. по ч.гр.д. № 4719/2019 г. по описа на ВКС, І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: