1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
С., 26.01.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1508/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на финансите срещу въззивно решение на П. апелативен съд № 585/2.07.2009 г. по гр. д. № 566/2010 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на П. окръжен съд, І гр. с-в № 476/7.04.2010 г., постановено по гр. д. № 2924/2009 г., с което е отхвърлени предявените от касатора срещу Й. Н. М. ЕГН [ЕГН] от[населено място] искове с правно чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати сумата 76500 лв.-обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от извършено престъпление против данъчната система, сумата 67401.86 лв.-обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за периода 14.12.2002 г. – 13.07.2009 г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /9.11.2009 г./ до окончателното изплащане.
С изложение на основания за допускане на касационно обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с разбирането, че двете съдебни инстанции са се произнесли по правни въпроси от значение за изхода на спора решени в противоречие с практиката на ВКС, налице е противоречиво решаване от съдилищата и същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно: 1. От коя дата се счита за открит делинквентът при извършено престъпление против Държавата, финансовата и осигурителна системи, съответно от коя дата започва да тече погасителната давност по чл. 110 ЗЗД, когато авторството и деянието, от които са произтекли вредите не са известни към датата на установяване на нарушението на данъчното законодателство, обуславящо издаването на ревизионен акт; 2. Е ли присъдата на наказателния съд обвързваща гражданския по отношение авторството на престъпното деяние и неговия размер, съответно възприетите за установени и наказуеми престъпни деяния. Позовава се и прилага копия от Р. № 548/9.01.2009 г. по н. д. № 594/2008 г., ВКС, НК, ІІІ н. о.; П. № 2/21.12.1981 г. ПлВС; Р. № 7768/10.06.2010 г. по адм. д. № 14132/2009 г., ВАС, ІІІ о.; ТР № 73/27.01.1986 г. по гр. д. № 43/1985 г., ОСГК; О. № 1471/4.12.2009 г. по гр. д. № 1712/2009 г., ВКС, ГК, ІІІ г. о.
Ответникът по касация Й. Н. М. не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че с влязла в сила присъда № 410/22.12.2006 г. по н.о.х.д. № 2767/2006 г. на Пловдивския окръжен съд ответникът е признат за виновен в това, че през периода – м. 11. – 14.12.2002 г. в[населено място], при условие на продължавана престъпна дейност, в качеството на управител на [фирма], е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери-76500 лв., като през м. ноември 2002 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на [фирма], в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит от [фирма],[населено място] за данъчния период от 1.11.2002 г. до 30.11.2002 г.; посочил е като осъществена сделка по фактура № 1637/27.11.2002 г. с начислен по нея ДДС в размер на 76500 лв., а на 14.12.2002 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдил неистина в подадена с вх. № 8804/14.12.2002 г. пред ДП „Юг” при ТД на Н.-П. справка-декларация, която се изисква по ЗДДС-посочил е неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по фактура № 1637/27.11.2002 г. с начислен по нея ДДС, в размер на 76500 лв., издадена от [фирма],[населено място], поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, предл. 1 и т. 6, предл. 1 НК му е наложено съответно наказание.
В резултат на извършената данъчна ревизия на [фирма] за проверявания период 2002 г.-2003 г. е издаден Д. № 739/27.10.2004 г. , с който са определени данъчни задължения на дружеството за довнасяне на сума в общ размер 2 006 687.64 лв. и лихва за просрочие- 412 990.23 лв. Данъчният орган е констатирал, че фактура № 1637/27.11.2002 г. от [фирма],[населено място] на стойност 459 000.00 лв. и ДДС 76 500 лв. не е издавана от [фирма], а е отразена в дневника за покупки на дружеството, поради което по същата не е признат данъчен кредит в размер на 76 500.00 лв.
С уведомление № Д/РД-22-2049/12.11.2004 г. на Т.-П. е уведомена Районна прокуратура-П., че при извършването на данъчна ревизия на [фирма], възложена с АВДР № 409/24.06.2004 г. и № 739/16.08.2004 г. са констатирани обстоятелства, които могат да се счетат за извършено деяние, разследването на което е от компетентност на П., а именно: дружеството не извършва реална дейност, няма декларирани налични обекти, не разполага с активи, няма назначени работници, закупената и продадена стока е с почти равни обороти, налагащи извод, че се касае до префактуриране на стоки и участие във верига за източване на данъчен кредит. Установено е, че публичните задължения на данъчно задължения обект [фирма] не са внесени в бюджета.
При така приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд е посочил, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, като е препратено към мотивите на основание чл. 272 ГПК.
Районният съд е отхвърлил исковете като неоснователни.
По несъмнен начин е прието за установено, че ответникът в качеството на управител на [фирма]-П. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери /ДДС в размер на 76 500 лв./, за което с влязла в сила присъда от 22.12.2006 г. му е наложено наказание.
Съгласно чл. 300 ГПК присъдата на наказателни съд е задължителна за гражданския относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което съдът е приел, че тези факти са доказани с влязлата в сила присъда на ПОС по н.о.х.д. № 2767/06 г. по отношение на виновния деец-Й. М..
Прието е за установено и че в резултат на извършеното престъпление против данъчната система е възникнала щета за бюджета в размер на невнесения ДДС, както и размера на причинените вреди-76 500 лв.
Съдът е счел, обаче, че отсъстват безспорни доказателства настъпилите за ищеца имуществени вреди да са във връзка с посочените действия и бездействия на ответника. Макар да не се спори между страните, че дължимите публични държавни вземания от [фирма] не са събрани е счетено, че това обстоятелство само по себе си не може да обоснове извод за наличие на причинна връзка. В съдебното производство не са представени доказателства, че ищецът е предприел необходимите действия за събиране на публичните задължения от данъчно задължения субект-ЕООД-то по предвидения с ДОПК ред и въз основа на влезлия в сила Д. № 739/27.10.2004 г.
По тези съображения съдът е счел, че не е налице един от елементите на отговорността по чл. 45 ЗЗД – причинените вреди да са причинно-следствена връзка с противоправното деяние и е отхвърлил иска по чл. 45 ЗЗД като неоснователен.
На второ място, съдът е приел за основателно възражението на ответника, че претенцията по чл. 45 ЗЗД е погасена по давност. След като на 14.12.2002 г. данъчно-задълженото лице е трябвало да внесе или е избегнало плащането на ДДС в размер на 76 500 лв., то именно от този момент вземането на ищеца е станало изискуемо, при което установената с чл. 110 ЗЗД петгодишна погасителна давност е изтекла на 14.12.2007 г. преди датата на завеждане на исковата молба-9.11.2009 г.
Отхвърлен е доводът на ищеца, че петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, с начален момент, от който възниква вземането на Държавата за вреди от непозволено увреждане съгласно чл. 114, ал. 3 ЗЗД е денят на откриване на дееца и тъй като деецът е станал известен на 12.11.2004 г., когато е изпратено уведомление от Т.-П. до РП-П. с изх. № Д/РД-22-2049/12.11.2004 г. давностният срок към датата на подаване на исковата молба не е бил изтекъл.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение по поставените въпроси намира следното:
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК при евентуално допускане на въззивното решение до касационно обжалване само на сочените от касатора основания, без такова за неговата валидност и допустимост, би довело във фазата по разглеждане на касационната жалба по същество ВКС да извършва проверка на решението на неправилност, без да се произнася по предхождащата го такава за евентуална нищожност или недопустимост. Преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост на съдебния акт. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта му ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Такъв е конкретният случай.
Касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне в аспект на неговата процесуална допустимост, за да се извърши преценка за наличие на правен интерес от предявения главен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД при наличие на изпълнително основание за Държавата за принудително изпълнение за събиране на свои вземания от невнесен данък добавена стойност, съответно дължими лихви по реда на чл. 110, ал. 2 ДПК/отм./, сега чл. 127, ал. 2 ДОПК, а именно влязъл в сила данъчен ревизионен акт /Д./.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П. апелативен съд № 585/2.07.2009 г., постановено по гр. д. № 566/2010 г. по касационна жалба на Държавата чрез министъра на финансите.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: