О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 27.01.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 1158/ 2011 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.Nо 6051/17.08.2011 година на Х. Т. Ц. от [населено място] и И. Т. В. от кв.Г. чрез адв. Д.К. – АК В. срещу Решение Nо 401 от 29.07.2011 година по гр.възз.д. Nо 513/2011 година на ОС- Враца , с което е отменено Решение Nо 399/21.03.2011 година по гр.д.Nо 2690/2010 г. на РС-Враца ,по допускане на основание чл. 69 ЗН съдебна делба на нива от 42.599 дка, имот пл.Nо * по плана за земеразделяне на [населено място], нива 30.001 дка пл. Nо * по плана за земеразделяне , нива 40.000 дка имот пл. Nо * по плана за земеразделяне , останали в наследство от Я. П. Л./ О./ , между лицата Х. Т. Ц. , И. Т. В., Й. П. Л., Т. Д. Л. и В. Г. Л. при права по 2/8 идеални части за Х. Ц., И. В. и Й. Л. и по 1/8 идеална част за Т. Л. и В. Л. и вместо него е постановил , по реда на чл. 258 и сл. ГПК, ново решение , с което искът за съдебна делба на Х. Ц. и И. В. срещу Т. Л., В. Л., действаща лично и със съгласието на майка си Т. Л., и Й. Л. за съдебна делба на посочените земеделски земи , като неоснователен. Със същото решение , на основание чл. 537 ал.2 ГПК е отменен частично НА Nо */1998 г.,както и е обезсилено посоченото решение , в частта , с която по отношение на Х. Т. Ц. и И. Т. В. е бил обявен за действителен сключеният договор по МА Nо */2005 г., по силата на който Т. Л. лично за себе си и като законен представител на В. Л. и Й. Л. са продали на търговско дружество А. Т. А.- [населено място] трите ниви с обща площ от 112.600 дка и е разпоредено връщането на имотите в наследството и е прекратил исковото производство по отношение на посоченото дружество. Решението на първата инстанция е оставено в сила само в частта , с която е допусната съдебна делба между съделителите –физически лица на горска площ от 35.503 дка , намираща се в м.“П. д.“, [населено място].
С касационната жалба ,в частта , с която не е допусната съдебна делба на 112.600 дка земеделски земи , се поддържа , че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, основание за отмяната му по чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод , че въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос по приложението по иска по чл. 76 ЗН, в противоречие с Решение Nо 480по гр.д. Nо 187/2005 година на ВКС и Решение Nо 721/30.12.2005 година по гр.д. Nо 476/2005 г. на ВКС/ непредставени по делото/.
По делото е постъпил писмен отговор в срока по чл. 278 ГПК от ответника по касация А. Т. А.- [населено място] чрез адв. Цв.Р.- САК, с който се оспорват наличието на основания за допустимост на касационното обжалване, претендират се напарвени разноски за защита в размер на 300 лв.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за цената на делбените имоти , намира същата за процесуално допустима .
За да отхвърли иска за съдебна делба на Х. Т. Ц. и сестра и И. Т. В. срещу останалите наследници на Я. П. Л./ О./ – Й. П. Л., Т. Д. Л. и В. Г. Л. , вече пълнолетна, въззивният съд е приел, че по делото няма направено валидно, в срок, възражения по чл. 76 ЗН, няма заявено искане за прогласяване относителна недействителност на разпоредителната сделка спрямо конституираното служебно като ответник търговско дружество,а оспорването направата по констативния НА Nо */1998 г. не съставляват такова възражение, поради което разясненията на ТР 1/2004 година на ОСГК на ВКС ,нито тези на ТР 72/1985 Г. на ОСГК на ВС не намират приложение, приобретателят запазва правата си. Прието е , че поради липса на съсобственост делба не може да бъде допусната, а поради липса на надлежно искане за конституиране на страна и заявяване на иск по чл. 76 ЗН , делото по отношение на търговското дружество следва да бъде прекратено.
Съгласно задължителните разяснения на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС допустимостта на касационното обжалване е обусловено от на първо място от посочване на правния въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК и съответно от обосноваването на теза , че този въпрос е разрешен било в противоречие със задължителна съдебна практика / чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ , било се разрешава противоречиво от съдилищата, чрез представяне на онези съдебни решения на съдилищата, с които се обосновава противоречивата практика/ чл. 280 ал.1 т.2 ГПК/ , или се обосновава тезата за необходимостта от ново произнасяне за еднаквото и точно прилагане на законите и развитието на правото/ чл. 280 ал.1 т.3 ГПК./
С изложението към касационната жалба , касаторите и тяхната защита поддържат , че основният правен въпрос е този за приложението на чл. 76 ЗН. Видно от изложените съображения на въззивния съд , последният е приел, че липсва направено надлежно възражения / респ. заявено искане / по чл. 76 ЗН.след като в предметната рамка на спора по иска за съдебна делба на Х. Ц. и И. В. не е бил съединен иск по чл. 76 ЗН , то материално-правният въпрос относно приложението на посочената правна норма не може да се приеме , че обуславящ изхода на спора и изобщо относима за спора по обжалваното решение.За да се приеме , че е налице съсобственост в хипотезите на извършена разпоредителна сделка със сънаследствено имущество лицата инициирали спора следва не само да установят материално-правната си легитимация на сънаследници, обема на притежаваните от тях права в съсобствеността , но и да посочат материално-легитимираните ответници –т.е. да посочат точно лицата, който считат , че са носители на права в съсобствеността на делбения имот. Доколкото е налице разпоредителна сделка с процесния недвижим имот от страна на ответниците- сънаследници, то за „ищците’ е налице възможността да избират ответника си – наследниците-прехвърлители или приобретателите , но този избор следва да е ясно и точно формулиран с исковата молба , тъй като само ако е налице надлежно позоваване на чл. 76 ЗН и посочване като ответник- лицето приобретател , съдът следва да разгледа иска и прогласи / ако са налице предпоставките за това/ относителната недействителност на разпоредителната сделка в обема на разпоредените права от съсобствеността , притежаван от ответниците. Оспорването на констативен нотариален акт, с който сънаследниците са се снабдили за имот, който отчасти не им принадлежи ,не съставлява оспорване по чл. 76 ЗН , тъй като оспорването по чл. 537 ал.2 ГПК касае признати с констативния нотариален акт чужди права , а не разпоредени права, които сънаследника- прехвърлител притежава в качеството си на сънаследник.
Дори да би могло да се приеме , че поставеният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК е относм към спора за съдебна делба / с оглед на конкретните по делото факти/, то по този въпрос , при наличието на задължителна съдебна практика , посочена от решаващия състав, не може да се поддържа основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК- т.е. да се иска наново ВКС да се произнася с решение , имащо тълкувателен характер.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК в полза на ответника търговско дружество А. Т. А.- [населено място] следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер/ установен от доказателствата/ от 300 лв. / триста лева/.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 6051/17.08.2011 година на Х. Т. Ц. от [населено място] и И. Т. В. от кв.Г. чрез адв. Д.К. – АК В. срещу Решение Nо 401 от 29.07.2011 година по гр.възз.д. Nо 513/2011 година на ОС- Враца .
Осъжда Х. Т. Ц. от [населено място] и И. Т. В. от кв.Г. да заплатят на дружество А. Т. А.- [населено място] сумата 300 / триста / лева , разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :