О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София , 27.02.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4376 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 247, ал. 1ГПК, чл. 250, ал.1 ГПК и чл. 288 ГПК.
С молба вх. № 11844 от 11.12.2013 година, подадена от П. е направено искане за допълване на определение № 1219 от 01.11.2013 година на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 4376 по описа за 2013 година чрез произнасяне по касационна жалба вх. № 1956 от 14.03.2013 г. против въззивно решение № 122 от 05.03.2013 година на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по молбата за допълване на определението Г. Д. П. счита, че същата е недопустима поради просрочието и.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за допълване на определение № 1219 от 01.11.2013 година по гр.д. № 4376/2013 г. следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Съгласно чл. 250, ал.1 ГПК, искане за допълване на съдебния акт може да бъде заявено в едномесечен срок от влизането му в сила. Срокът за допълване на определение № 1219 от 01.11.2013 година е изтекъл на 01.12.2013 г., поради което постъпилата на 11.12.2013 г. молба се явява просрочена.
При условията на чл. 247, ал.1 ГПК, след констатация за допусната в диспозитива на определението очевидна фактическа грешка, съдът намира, че същата следва да бъде отстранена с постановяване на определение за поправката и. С определение № 1219 от 01.11.2013 година по гр.д. № 4376 /2013 г., съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд се е произнесъл по касационна жалба вх. № 3235/2013 г., подадена от П. против въззивно решение № 1012 от 17.04.2013 г. по гр.д. № 16/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, обсъждайки основанията за касационно обжалване по чл. 280 ГПК, въведени в приложеното към касационната жалба изложение. Същевременно, в диспозитива на определението съдът не е допуснал до касационно обжалване решение № 122 от 05.03.2013 г. по гр.д. № 16/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Предвид изложеното, налице са условията на чл. 247, ал.1 ГПК за допускане на поправка в диспозитива на определението, в който следва да се посочи верния номер на въззивното решение, което не е допуснато до касационно обжалване – решение № 1012 от 17.04.2013 г. по гр.д. № 16/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че по гр.д. № 4376/2013 г. е приложена и касационна жалба № 1956 от 14.03.2013 г., подадена от П. против въззивно решение № 122 от 05.03.2013 г. по гр.д. № 16/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, намира, че с настоящето определение следва да се произнесе по жалбата в производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 122 от 05.03.2013 г. по гр.д. № 16/2013 г. на Пловдивски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от Г. Д. П. от [населено място] против П., която е осъдена да заплати обезщетение в размер на 40000 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение. В решението е прието за установено, че с постановление от 30.07.2007 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 123 НК за това, че при условията на независимо съизвършителство, поради немърливо изпълнение на работата си като лекар е причинил по непредпазливост смъртта на петмесечното бебе М. Я.. На 09.04.2009 г. по повдигнатото обвинение е бил внесен обвинителен акт, а с влязла на 01.12.2010 г. присъда по н.о.х.д. № 311/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд, ищецът е бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 123 НК вр. с чл. 122 НК. Отичайки претърпените от ищеца морални страдания и продължителността на периода, през който е било поддържано незаконното обвинение, съдът е приел, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен до размер на 40000 лева, присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
Решението е обжалвано от П. В изложението към касационната жалба се поддържа, че по въпроса следва ли настъпилата вреда да е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. ОСГТК ВКС и решение № 449 от 17.06.2009 г. по гр.д. № 3696/2007 г. на ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване и по въпроса следва ли обезщетението да бъде определено по справедливост след преценка на конкретните обстоятелства по делото. Приложени са решение № 981 от 13.11.2008 г. по гр.д. № 4045/2007 г. на І г.о. ВКС; решение № 504 от 01.06.2009 г. по гр.д. № 1515/2008 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 936 от 13.11.2008 г. по гр.д. № 3251/2007 г. на І г.о. ВКС и решение от 16.06.2008 г. по гр.д. № 185/2008 г. на Ямболски окръжен съд.
Доводите за допускане на касационно обжалване на решение № 122 от 05.03.2013 г. по гр.д. № 16/2013 г. на Пловдивски апелативен съд са неоснователни.
Въпросът следва ли настъпилата вреда да е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение е разрешен във въззивното решение в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Въззивният съд е изложил мотиви относно причинно-следствената връзка между незаконосъобразното обвинение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди, съобразявайки и въведените с въззивната жалба оплаквания в съответствие с чл. 269 ГПК. Изложени са мотиви относно негативните изживявания на ищеца в личен и професионален план, в т.ч. относно неблагоприятния отзвук в обществото в резултат на огласяване на обвинението, отлива на пациенти, изолацията от колеги в болничното отделение и липсата на доверие в работата му като лекар от страна на ръководителя му.
Въпросът следва ли обезщетението да бъде определено по справедливост след преценка на конкретните обстоятелства по делото е разрешен в съответствие с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съдът следва да преценява конкретните обективно съществуващи обстоятелства, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му и причинените морални страдания. Въззивният съд е определил дължимото обезщетение за неимуществени вреди, изхождайки от доказателствата за претърпените от ищеца тежки негативни психически изживявания; съобразил е понесените страдания от уронване на името и авторитета и с оглед изпълняваната професия лекар, във връзка с която е било поддържано незаконното обвинение и продължителността на периода, през който ищецът е търпяла тревоги, стрес и притеснения от неоснователното наказателно преследване.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. В приложените решения е определен различен размер на обезщетение за неимуществени вреди въз основа на доказателства за факти, различни от съобразените във въззивното решение – при различна продължителност на наказателното преследване; за обвинения за престъпления с различен характер и тежест, както и разлики в настъпилите за пострадалите от незаконно обвинение негативни последици.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 11844 от 11.12.2013 година, подадена от П за допълване на определение № 1219 от 01.11.2013 година на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 4376/2013 г.
Определението в тази му част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на молителя.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 1219 от 01.11.2013 година на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 4376/2013 г., в който след думите: „не допуска касационно обжалване на решение” вместо „№ 122 от 05.03.2013 г.” да се чете „№ 1012 от 17.04.2013 г.”
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122 от 05.03.2013 г. по гр.д. № 16/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: