1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 28.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 89 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2, изр.второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на М. срещу Определение № 310 от 30.10.2014г. по т.д.№ 3078/2014г. на ВКС, ІІ т.о., с което на основание чл.280,ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на М. срещу въззивно решение, с което е уважен изцяло предявеният от [фирма] иск срещу касатора с правно основание чл.79 ЗЗД за сумата 3 273 евро-неплатена част от дължимо финансиране по договор за безвъзмездна помощ за финансиране на проект: Създаване на нови работни места и преквалификация на служители на ищцовото дружество от 30.11.2006г. Съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима, тъй като делото, по което е постановено въззивното решение е търговско, предвид произхода на паричното задължение /което е за сума с левова равностойност 6 402лв./ и качеството на ищцовата по спора страна – търговец, по аргумент от разпоредбата на чл.286,ал.2 и ал.3 ТЗ. Мотивирал е, че предявенитят иск е с цена под 10 000лв., поради което към датата на подаването на касационната жалба – 4.09.2014г., касаторът не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280,ал.2 ГПК, поради което жалбата е недопустима и подлежи на връщане, а образуваното въз основа на нея производство- на прекратяване.
С частната жалба се иска отмяна на постановеното определение. Поддържа се, че е се касае спор, чийто предмет е правоотношение със сложен състав, породено от изпълнение на сделка с елементи на гражданскоправни и административноправни отношения.
От насрещната страна [фирма], София е постъпил писмен отговор срещу основателността на частната жалба.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е процесуално допустима, но неоснователна.
Разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК изключва от касационен контрол решенията, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. Безспорно е, че въззивното решение е постановено при действието на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК ДВ бр.100/21.12.2010г. по иск с цена под посочената.
Неоснователно е твърдението в частната жалба относно извода в обжалваното определение за характера на делото. Като търговска следва да се квалифицира всяка сделка, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие-чл.286,ал.1 ТЗ. Оборването на законоустановената в чл.286,ал.3 ТЗ презумпция е в тежест на търговеца, а касаторът не оспорва връзката на сключения договор, чийто предмет е създаване на нови работни места и преквалификацията на служителите по схема за безвъзмездна финансова помощ „Развитие на човешките ресурси и насърчаване на заетостта” с изпълняваното от търговеца занятие- хотелиерски, рекламни, информационни и др.услуги. Приложимостта на правилата за търговските сделки и за другата страна по спора –чл.287 ТЗ /доколкото друго не следва от ТЗ/ обуславя търговския характер на образуваното дело. Критерият за „търговско дело” е по-широк от преценката на понятието „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл.365,т.1-т.5 ГПК.
Постановеното решение срещу което е насочена касационната жалба е неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което законосъобразна е преценката на състава на Търговска колегия на ВКС за недопустимостта на жалбата.
Разноски за производството от ответната страна не са претендирани.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 310 от 30.10.2014г. по т.д.№ 3078/2014г. на ВКС, ІІ т.о.,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.