Определение на ВКС – ГК, III г.о. 7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
гр. София, 29.01. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА М.
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя съдия Светла Димитрова гр.д. № 3309/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 3289 от 16.08.2018 г. от Ф. Т. А. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Д. Д. от АК – Т., против въззивно решение № 45 от 19.06.2018 г., постановено по в.гр.д. № 134/2018 г. на Разградския окръжен съд, гражданско отделение, с което като е потвърдено решение № 130 от 19.04.2018 г., постановено по гр.д. № 273/2018 г. на Разградския районен съд, са отхвърлени предявените от касаторката срещу „Театрално-музикален център – Р.“ [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната на заповед № 1 от 04.01.2018 г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за присъждане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателката се позовава на противоречие и прилага следната съдебна практика: решение № 305 от 06.11.2014 г. на ВКС, IV г. о. по гр.д. № 7447/2013 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Поставените правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд са следните: 1/ Нарушена ли е разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ във връзка с направения подбор между служителите, заемащи длъжностите „домакин помощник режисьор“ и „помощник режисьор“, независимо, че съдът е приел, че те имат различни трудови функции и че длъжността „домакин помощник режисьор“ не следва да участва в обхвата на подбора; 2/ Може ли работодател да извърши преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от него показатели по законоустановените критерии с действителните качества на служителите, предмет на подбора, при липсата на специфични познания и практически умения по отношение на тези показатели от членове, съставящи комисията за подбор по чл. 329 КТ.
Ответникът по жалбата „Театрално-музикален център – Р.“, чрез пълномощника си адв. Е. З. от АК – Шумен в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е изразил становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Приел е за установено от фактическа страна, че ищцата е работила при ответника като „втори асистент режисьор“, като със заповед № 01 от 04.01.2018 г. на директора на „Театрално-музикален център – Р.“, [населено място] е прекратено трудовото й правоотношение, считано от 05.01.2018 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и чл. 329 КТ, поради съкращаване на щата. Приел е, че съгласно решение от 11.10.2017 г. е утвърдена промяна на щатното разписание, считано от 01.11.2017 г., като е съкратена един брой от наличните две длъжности „втори асистент режисьор“ по старото щатно разписание/имало две длъжности „втори асистент режисьор“ и една длъжност „домакин-втори асистент режисьор“/, докато в новото щатно разписание е предвидена една длъжност „втори асистент режисьор“ и една длъжност „домакин-втори асистент режисьор“. След съпоставка на длъжностните характеристики въззивният съд е приел, че основните задължения на заемащия длъжността „домакин-втори асистент режисьор“ включват допълнителни и специфични трудови функции, които не се включват в длъжността „втори асистент режисьор“, а именно: да следи за правилното съхраняване на материалните запаси и основни средства в театъра, да оказва съдействие при изработване на декор, реквизити и костюми, като предоставя наличните материали от склада, редовно да завежда по документи всички материали, получени в склада, както и да отразява движението на материалните ценности и контролира целесъобразното им използване, поради което длъжността “домакин-втори асистент режисьор“ не е сходна с длъжността „втори асистент режисьор“ и за работодателя не е възникнало задължение да я включи в подбора (макар в някои части трудовите им функции да съвпадат, такова задължение може да възникне, само когато трудовите функции на различните длъжности не се различават съществено). Като неоснователни са приети оплакванията за незаконосъобразност на подбора поради участието в него на лицето Д. Г., заемаща длъжността „домакин-втори асистент режисьор“, тъй като с това не се засягат негативно интересите на ищцата, напротив – създава се възможност вместо нея да бъде уволнено друго лице, макар то да заема длъжност, която не се съкращава. Обстоятелството, че работодателят е определил комисия, като негов помощен орган, няма значение за законосъобразността на подбора, доколкото не съществува изискване членовете на комисията да са специалисти в съответната област или да имат специфични познания и практически умения във връзка със съкратената длъжност. Съгласно заповед № 80 от 12.10.2017 г. е утвърден формуляр с критериите за оценка, обхващащи квалификация с подкатегории образование и ниво на изпълнение на възложената работа, включващо спазването на правилника за вътрешния трудов ред, инструкциите за работа и изискванията за длъжността, познаване на сценичните съоръжения и оборудване, умение за суфлиране, познаване на всички нормативни документи и правила, свързани с длъжността, осигуряване на координация между всички служби и звена за протичане на репетицията или спектакъла, отговорност, качество, коректност при изпълнение на задълженията и поставените задачи, умение за работа в екип, умение за вземане на навременни и адекватни решения в процеса на работа, толерантност, етичност, комуникативност и взаимодействие с колеги, като членовете на комисията самостоятелно са оценили по утвърдените от работодателя критерии за всяко едно от участвалите в подбора служители, като ищцата е получила най-ниска оценка – 4.43. От показанията на разпитаните свидетели – членове на комисията, извършила подбора, е прието, че са се съобразили с образованието на участниците в подбора, както и с други данни в трудовите им досиета, относими към подбора, като са получавали сигнали за ищцата относно неизвършване на някои дейности – проблеми с воденето на сведения от нея докато тече репетицията, а по отношение на останалите участвали в подбора лица е нямало такива проблеми; ищцата имала повърхностни познания върху техническите съоръжения и оборудване и е имало забележки от актьори във връзка с дикцията й при суфлиране; сочат се и пропуски на ищцата при работа в екип (в тази връзка е имало оплаквания от колеги); при работата си с музикалната част и с оркестрантите ищцата не винаги е попълвала сведения как са протичали занятията, прикривала е моменти кога отиват на работа; не е била достатъчно запозната с работата на сценичните съоръжения и е имало забележки към дикцията й; не е вземала активно участие за промени по сцената; имала е колебания при вземане на решения във връзка с поставените й задачи. Изложени са съображения, че преценката на работодателя по какви критерии да бъде извършен подборът и невключването сред тях на определени критерии, не подлежи на съдебен контрол, освен при довод за злоупотреба с право, каквито твърдения не са въведени по делото. В случая методиката, възприета от работодателя, включва и двата критерия на чл. 329 КТ, като въвеждането на отделни показатели, включени в критериите, както и вида и обхвата на тези показатели е право на работодателя, който с оглед характера на работата и на целесъобразността на работа да останат по-добрите работници или служители, може да включва или изключва по своя преценка показатели и тази субективна преценка на работодателя подлежи на съдебен контрол, само дотолкова, че въведените показатели не трябва да противоречат, или да заобикалят нормативно определените критерии. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че е доказано по-лошото ниво на изпълнение на възложената работа от страна на ищцата в сравнение с другия служител, участвал в подбора, поради което ответникът законосъобразно е упражнил правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение, поради което като неоснователен е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС и/или да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, както и/или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В конкретния случай по поставените правни въпроси касаторката сочи основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГК, е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В случая въззивният съд при проверка законосъобразността на подбора, е съобразил тази задължителна съдебна практика, както и установената практика на ВКС, че работодателят извършва подбор, за да определи кой от работниците, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции, да бъде уволнен при закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на обема на работата. Приетото от съда за законосъобразно извършен подбор в случая не е в противоречие с приетото в посоченото решение № 305 от 06.11.2014 г. по гр.д. № 7447/2013 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което, когато съкращението засяга не цялото предприятие, а негово обособено, относително самостоятелно структурно звено /поделение,клон,цех,отдел, сектор и пр./работодателят е длъжен да извърши подбора само в рамките на обособената структура – само между работниците и служителите, осъществяващи еднородни трудови функции в това обособено звено, както и че преценката за идентичността на длъжностите с оглед наличието на задължение за подбор по чл.329, ал.1 КТ е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики на отделните видове работа, т.е. тя е в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения. В настоящия случай, въззивният съд е приел, че макар в подбора да е било включено лице, чиято длъжност/“домакин-втори асистент режисьор“/ не е сходна, макар и част от трудовите функции да съвпадат, с тези на ищцата/„втори асистент режисьор“/, самият подбор не е опорочен, тъй като не са били засегнати интересите на ищцата, напротив, създадена е възможност вместо нея, да бъде уволнено друго лице, макар то да заема длъжност, която не се съкращава. Ето защо по този правен въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По втория правен въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване, доколкото същият няма претендираното значение. Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на която се позовава касаторката е налице в случаите, когато съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, който е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В този смисъл е и решение № 491 от 31.01.2013 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1451/2011 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е прието, че „…работодателят извършва подбора (дори да е подпомаган от назначена от него комисия, тъй като нейното становище не е задължително)..“. В конкретния случай следва да се посочи, че членовете на назначената комисия за извършване на подбора не са лица без компетентност, напротив, те са заместник-директор ТВ, заместник-директор АВ и театър-майстор, всеки един от които са компетентни в своята област да извършат съответната преценка за качествата на лицата, подлежащи на подбор, съобразно определените критерии, до който извод в съответствие с установена съдебна практика е стигнал и въззивният съд в обжалваното решение, поради което по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Следователно, по поставените правни въпроси от материалноправно естество, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 10.09.2018 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 45 от 19.06.2018 г., постановено по в.гр.д. № 134/2018 г. на Разградския окръжен съд, гражданско отделение, по касационна жалба с вх. № 3289 от 16.08.2018 г. от Ф. Т. А. от [населено място].
ОСЪЖДА Ф. Т. А. от [населено място] да заплати на „Театрално-музикален център – Р.“, [населено място], направените разноски по делото за настоящото производство в размер на 840 /осемстотин и четиридесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: