Определение №69 от 31.1.2018 по гр. дело №3238/3238 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 69

С. 31.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадeсет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3238 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. С. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 661 от 23.03.2017г. по в.гр.д. № 5810 по описа за 2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 54427 от 28.06.2016г. по гр.д. № 10084/2011г. на Софийски градски съд като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.90 ал.1 З., във вр.с чл.537 ал.2 ГПК за установяване на недопустимост и евентуално – недействителност на отбелязаното под № 49, т.VІ, лист № 215 с вх.№ 8419 на 13.03.2009г. заличаване на вписването но учредената на 24.02.1999г. под № 92 т.І, вх.рег.№ 34928 на Службата по вписванията С. и чл.124 ГПК за установяване на правото на ищеца като ипотекарен кредитор на предпочтително удовлетворение на вземането му срещу ответниците от продажната цена на описани четири на брой недвижими имоти.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В. съд е приел, че извършеното заличаване на ипотеката, дадена като обезпечение пред съд поради изтичане на 10 годишния срок за вписване, не е недопустимо или недействително, поради което предявения иск по чл.90 ал.1 З. е неоснователен, а това води до неоснователност и на иска по чл.124 ГПК, тъй като при липса на подновяване в рамките на 10 годишния срок на ипотеката, последната е загубила действието си и ищецът няма право на предпочтително удовлетворяване от цената на ипотекираните имоти.
В представеното към касационната жалба изложение касаторът формулира следните въпроси:
1. Има ли право съдията по вписванията да заличи ипотека, дадена като обезпечение пред съд /учредена по реда на чл.181 ал.2 ЗЗД/, без предварително изрично нареждане от съд по чл.181 ал.3 ЗЗД, включително и в случаите когато от датата на вписване на това обстоятелство са минали повече от десет години? Според касаторът въпросът е разрешен в противоречие с т.6 от ТР по т.д.№ 7/2012г. на ОСГТК на ВКС и с приетото в определение № 192 от 27.09.2016г. по ч.гр.д.№ 3391/2016г.
2. Счита, че съдилищата противоречиво разрешават въпроса: „Може ли съдия по вписванията да заличи ипотека, учредена по реда на чл.181 ал.2 ЗЗД, като обезпечение пред съд, след изтичане на десетгодишния срок от вписването, без съдът, пред когото е представено това обезпечение да е разпоредил отмяната му по реда на чл.402 ал.2 ГПК, във вр. чл.181 ал.3 ЗЗД?” Позовава се на противоречащите си определение № 489 от 11.08.2009г. по ч.гр.д.№ 61/2008г. на ІV г.о. и на решение № 19 от 13.02.2015г. по в.гр.д.№ 21/2015г. на АС Варна.
3. На основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: Ипотеката по чл.181 ал.2 ЗЗД представлява ли трети отделен вид ипотека, различен от договорната и законовата, регламентирани от чл.149 – чл.179 ЗЗД и следва ли същата да се подчинява на правила за заличаването й, различни от тези на другите две ипотеки? След като нормата на чл.18 ал.1 ПВ изрично предвижда подновяване само на договорната и законовата ипотека по чл.172 ЗЗД, следва ли този принцип да се прилага и по отношение на доброволната ипотека по чл.181 ал.2 ЗЗД или за обезпечението пред съд, дадено под формата на ипотека, важат други правила за заличаване? Може ли да бъде заличена ипотека, дадена като обезпечение пред съд, след изтичане на 10 години от датата на вписването й, от съдия по вписванията, без нареждане на съда, пред когото е дадено обезпечението и представлява ли този акт на съдия по вписванията недопустим акт? и Когато волеизявлението за учредяване на доброволна ипотека е вписано, а собственикът се е разпоредил с имота в рамките на 10 годишния срок, допустимо ли е подновяване на вписването на неговото едностранно волеизявление в рамките на срока, при положение че той вече не може да го извърши, защото не е собственик на имотите?
Срещу подадената касационна жалба са постъпили два отговора – от В. Н., чрез особения му представител адвокат О. и от Д. Н., чрез процесуалния представител адвокат М., с който се изразява становище за недопустимост на подадената жалба поради липса на посочените основания по чл.280 ал.1 ГПК и неоснователност.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост. Съображенията:
Въпросът за правото на съдията по вписванията да заличи ипотека, дадена като обезпечение пред съд след изтичане на десет годишния срок по чл.172 ал.1 ЗЗД, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираните от касатора т.6 от ТР по т.д.№ 7/2012г. на ОСГТК на ВКС и с определение № 192 от 27.09.2016г. по ч.гр.д.№ 3391/2016г. Посочената т.6 е ирелевантна, защото няма връзка с поставения въпрос /Същата касае проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно л.32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Съгласно нея – съдията по вписванията не проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон, както и редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда, но в конкретният случай е безспорно, че няма акт, който да изхожда от съда/. Определение № 192 от 27.09.2016г. по ч.гр.д.№ 3391/2016г. също не е релевантно към поставения въпрос, първо тай като не съставлява задължителна практика /с него не е допуснато касационно обжалване/ и второ, тъй като не е постановено по идентичен въпрос, а по друг /относно компетентността на съдията по вписване при искане за заличаване на ипотека, учредена по реда на чл.180 ЗЗД от трето лице/.
Второто посочено основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК също не е налице, защото двата акта, на които се позова касатора – определение № 489 от 11.08.2009г. по ч.гр.д.№ 61/2008г. на ІV г.о. и на решение № 19 от 13.02.2015г. по в.гр.д.№ 21/2015г. на АС Варна не дават противоречиво разрешение на един и същ въпрос и въобще не дават отговор на поставения от касатора въпрос /вж.т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В определение № 489 е посочено, че е възможно ипотеката, учредена като обезпечение пред съд да се заличи по нареждане на съда, пред който е представено обезпечението. Решение № 19 е постановено по иск за установяване недействителност на договорна ипотека за обезпечаване на вземане на банка във връзка с банков кредит и са разгледани различните хипотези на заличаване, а като краен резултат искът е преценен като неоснователен. В нито един от двата цитирани от касатора съдебни актове не е даден отговор на поставения от касатора въпрос за възможността на съдията по вписванията да заличава ипотека, учредена по реда на чл.181 ал.2 ЗЗД, като обезпечение пред съд, след изтичане на десетгодишния срок от вписването, без съдът, пред когото е представено това обезпечение да е разпоредил отмяната му по реда на чл.402 ал.2 ГПК, във вр. чл.181 ал.3 ЗЗД.
Не е налице и последното посочено от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съобразно разясненията, дадени в т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като поставените въпроси за изяснени в практиката и теорията и не съществува необходимост от промяна. Доколкото в теорията се говори за единен характер на ипотеките, независимо от техния вид, а единната същност изисква единна форма, то независимо дали ипотеката е законна, договорна или дадена като обезпечение пред съд, вписването й има действие за срок от 10 години и единственият начин за да се запази същата след изтичане на посочения срок е нейното подновяване. Ако ипотеката не е подновена преди изтичане на 10 години от датата на вписването й, тя се заличава само въз основа на молба на заинтересованото лице, без да се представят допълнителни доказателства и без да е необходимо съгласие на кредитора. Така както – при вписване на ипотеката, дадена като обезпечение пред съд – актът на съда, въз основа на който се учредява ипотеката не е елемент от фактическия й състав /включващ гражданскоправен елемент- съгласие и публичноправен – вписване/ и не е условие за нейната действителност, така и за нейното заличаване след изтичане на законоустановения срок – е достатъчен обективният факт на изтичане на срока, без да е необходим изричен акт на съда.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице нито едно от посочените от касатора специални основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 661 от 23.03.2017г. по в.гр.д. № 5810 по описа за 2016г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.

Scroll to Top