О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 04.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.11.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2546/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1168/02.03.2018г.,подадена от С. Г. В.,И. Х. Б.,Г. И. Н. и Н. И. Н.,чрез пълномощника им адвокат С. К. И.,против решение №35/01.02.2018г. на Пернишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№135/2017г. по описа на същия съд,в частта с която се обезсилва решение № 556 от 05.06.2015 г., постановено по гр. дело № 450/2011 г. по описа на Пернишки районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Г. К. против И. Х. Б., С. Г. В.,Г. И. Н. и Н. И. Н. искове за установяване на собствеността за разликата над 2/6 идеални части, въз основа наследяване от Г. В. Т. и настъпила за него трансформация на лично имущество от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица][жилищен адрес] и с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], като прекратява производството по делото в частта относно исковете за установяване на собствеността за разликата над 2/6 идеални части до претендираните 4/6 идеални части от правото на собственост върху описания имот за С. Г. К., въз основа на наследяване от Г. В. Т. и настъпила за него трансформация на лично имущество и за установяване на 1/6 идеална част от правото на собственост върху същия имот за С. Г. В., въз основа на наследяване от майка й С. В. и обезщетяване с жилище за отчужден имот по ЗПИНМ (отм.) и връща същото на друг състав на Пернишки районен съд за произнасяне в частта относно предявените искове за установяване на 1/6 идеална част от правото на собственост върху имота за С. Г. К., въз основа на наследяване от нейната майка С. В. и обезщетяване с жилище за отчуждения имот по ЗПИНМ (отм.),както е отменено решение № 556 от 05.06.2015 г., постановено по гр. дело № 450/2011 г. по описа на Пернишки районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Г. К. против горепосочените ответници, искове за установяване на собствеността й за 1/4 идеална част от правото на собственост върху гореописания имот въз основа на наследяване от Г. В. Т. и настъпила за него трансформация на лично имущество и вместо него е постановено:признава за установено по предявените от С. Г. К. против И. Х. Б.,С. Г. В.,Г. И. Н. и Н. И. Н.,искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че С. Г. К. е собственик въз основа на наследяване от Г. В. Т. и настъпила за наследодателя трансформация на лично имущество в придобит през време на брака му имот на 1/4 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент №3, находящ се в [населено място], състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, клозет, антре и балкони, с обща квадратура от 87.54 кв.м., и с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ****, ****; под обекта – няма, и над обекта – ****,и потвърждава решение № 556 от 05.06.2015 г., постановено по гр. дело № 450/2011 г. по описа на Пернишки районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Г. К. против горепосочените ответници, искове за установяване на собствеността й за разликата над 1/4 идеална част до претендираните 2/6 идеални части (1/3 идеална част) от правото на собственост върху гореописания имот въз основа на наследяване от Г. Т. и настъпила за него трансформация на лично имущество.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно,като се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответницата по касационната жалба С. Г. К.,чрез пълномощника си адвокат С. В. С.,в писмения отговор на жалбата счита че жалбата е основателна и моли да бъде уважена.
Постъпила е и касационна жалба,подадена от С. Г. К. против горепосоченото въззивно решение,с изключение на частта на решението относно обезсилването на решението на първоинстанционния съд в частта на последното относно Т. Д. Б. и Р. С. Д. и е прекратено производството в тази му част.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон,при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответницата по касационната жалба С. Г. В.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че първоинстанционният съд е бил сезиран с положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за собственост върху недвижим имот, въз основа на преобразуване на лично имущество и наследствено правоприемство от Г. Т. за 4/6 идеални части от имота и въз основа наследствено правоприемство от С. В. и обезщетяване с жилище за отчужден имот по чл. 55а от ЗПИНМ (отм.) за по 1/6 идеална част от имота за ищцата С. К. и ответницата С. В..Съдът е приел за част от така предявените искове,че са процесуално недопустими, поради липсата на положителна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск за тях,тъй като ищцата С. К. е поискала бъде установено правото й на собственост по наследяване от нейния баща Г. Т. за 4/6 идеални части от процесното жилище и придобити от него в изключителна собственост поради настъпила трансформация на лично имущество в този обем през време на брака му със Стана Т./втората му съпруга/, но така предявеният иск е над дела й от 2/4 идеални части от наследственото имущество на наследодателя Г. Т., поради което искът й за разликата над нейния наследствен дял до претендираните 4/6 идеални части от правото на собственост върху процесния имот е иск за чуждо материално право, а не за свое материално право, засегнато от наведения в исковата молба правен спор досежно собствеността върху имота, поради което в тази му част се явява процесуално недопустим.Също така съдът е приел за процесуално недопустим, поради упражняването на чуждо материално право от ищцата С. К. и липсата на предвидена в закона възможност за установяването на това право не за себе си, а за неговия носител, и искът за установяване на 1/6 идеална част от правото на собственост върху имота за ответницата С. В./сестра на ищцата/, въз основа на наследствено правоприемство от майка й С. В. и обезщетяването й с жилище за отчуждения имот по чл. 55а от ЗПИНМ (отм.),тъй като ответницата С. В. е сред лицата, срещу които ищцата С. К. е предявила исковете си и до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция последната не е направила изявление за отказ или оттегляне по отношение на нея, поради което и по арг. чл. 26, ал. 1 от ГПК тя е ответник по предявените искове.Освен това съдът е отбелязъл,че с постановеното решение първоинстанционният съд, произнасяйки се относно правото на собственост върху целия недвижим имот по нотариален акт № 160 от 1969 г., придобито въз основа на преобразуване на лично имущество на наследодателя Г. Т., е постановил отчасти недопустимо решение, тъй като в частта за разликата над 4/6 идеални части от правото на собственост върху имота е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск (за тази част от собствеността върху имота се наведени други правопораждащи юридически факти, формиращи основанието на предявените искове, различно от разгледаното от първоинстанционния съд),поради което е стигнал до извода,че в тези части решението на първоинстанционния съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а в частта за разликата над наследствения дял от 2/6 идеални части на ищцата С. К. до претендираните 4/6 идеални части от правото на собственост върху процесния имот и относно иска за установяване на 1/6 идеална част от правото на собственост върху имота за ответницата С. В., въз основа на наследствено правоприемство от майка й С. В. и обезщетяване с жилище за отчуждения имот по ЗПИНМ (отм.) – прекратено, и върнато на друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне в частта относно предявения иск за установяване на 1/6 идеална част от правото на собственост върху имота за ищцата С. К., въз основа на наследствено правоприемство от нейната майка С. В. и обезщетяване с жилище за отчуждения имот по ЗПИНМ (отм.).След анализ на доказателствата по делото,въззивният съд е приел, че презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК (1985 г., отм.) е оборена от ищцата и въззивник С. К. за придобитата част от жилището съобразно обема на отчуждения имот, който не е незначителен, и нейният баща Г. Т. е станал изключителен собственик на 4751.77/8001.51 идеални части от процесното жилище, но не и за разликата над стойността на отчуждения имот по ЗПИНМ (отм.), която е заплатена със заемни средства, получени от Г. Т. през време на брака му със Стана Т., и за която съответна част от собствеността на отстъпеното като обезщетение жилище – 3249.74/8001.51 идеални части, се включва в съпружеската имуществена общност.Съдът е посочил,че презумпцията за съвместен принос обаче остава необорена за частта от процесното жилище, съответна на разликата за доплащане за отстъпения имот, тъй като по делото е доказано (видно и от признанието на наследодателя Г. Т. в молба от м. ноември 1966 г.), че тя е заплатена със средства по предоставен му през време на брака заем от БИБ, който е заварен брак и съгласно чл. 13, ал. 8 от СК (1968 г., отм.), респ. чл. 25, ал. 2 от СК (1985 г., отм.), за задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Съдът е посочил,че впоследствие, със сключването на договора за покупко-продажба по нотариален акт № 178 от 08.06.2000 г., с който съпругата Стана Т., лично и в качеството си на пълномощник на съпруга си Г. Т. е прехвърлила в полза на Л. В. 1/2 идеална част от собствения им имот, представляващ процесното жилище, и действителността на която е установена със сила на пресъдено нещо на решение № 469 от 29.03.2007 г. по гр.д. № 356/2006 г. на Пернишки ОС, обвързваща съда и ищцата С. К., по арг. от чл. 297 и чл. 298 от ГПК, двамата съпрузи са се разпоредили с 1/2 идеална част от процесното жилище и доколкото никой не би могъл да прехвърли другиму повече права, отколкото самият той притежава, следва да се приеме, че предметът на разпореждане по посочения договор включва изцяло притежаваното от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност (3249.74/8001.51 идеални части) и част от притежаваното от съпруга Г. Т. в изключителна собственост (751.01/8001.51 идеални части), т. е. че всеки един от двамата съпрузи се е разпоредил с неговата част от процесното жилище, формиращи 1/2 идеална част от същия,а останалата 1/2 идеална част от процесното жилище е останала в изключителна собственост на съпруга Г. Т.,поради което със смъртта на съпругата Стана Т., настъпила на 03.07.2004г., наследниците й по закон съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗН – съпругът й Г. Т. и низходящите на нейните братя и сестри, видно от удостоверение 4043/22.08.2013г., не са получили част от собствеността върху процесния имот.В резултат на това съдът е стигнал до извода,че останалата 1/2 идеална част от процесното жилище със смъртта на Г. Т., настъпила на 27.06.2007г., е придобита от неговите дъщери – ищцата С. К. и ответницата С. В., при равни части по арг. от чл. 5, ал. 1 от ЗН или всяка от тях е придобила по 1/4 идеална част от имота.,като ищцата С. К. се легитимира като собственик по наследяване от Г. Т. на 1/4 идеална част от собствеността върху процесното жилище и за тази част предявените от нея искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени, а за разликата до претендираните 2/6 идеални части (1/3 идеална част) – отхвърлени.
По жалбата на С. Г. В.,И. Х. Б.,Г. И. Н. и Н. И. Н.:
В изложението на основанията за допускане на касационно ожбалване на въззивното решение в обжалваната му част,приложено към касационната жалба,касаторите,твърдят,че са налице предпоставките на член 280,ал.1т.1 и т.3 ГПК.Видно от съдържанието на същото в него се излагат изключително и само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК-за неправилни изводи на въззивния съд,необсъждане на всички доказателства по делото,неправилно приложение на/цитирам/”действащите законови разпоредби към моментите на фактическата обстановка.”Тези касационни оплаквания обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността или не на обжалваното въззивно решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните извода на съда по делото.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По жалбата на С. Г. К.:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част,както и допълнението към същото,касаторът твърди,че са налице основанията на член 280,ал.1т.1 и т. 3 и член 280,ал.2 ГПК.
В първата част от изложението се посочва,че съдът се е произнесъл по правен въпрос във връзка със задължението да обсъди всички доказателства по делото,както и всички доводи на страните,признание на предявения иск,във връзка с представените нотариално заверени декларации от две от ответниците Н. и Г. Н., и постигната спогодба,в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС,отнасяща се до мотивите във връзка с установяването на трансформацията на лично имущество,принадлежало на наследодателя Т..
Видно от изложеното с решаващите мотиви,касационният съд намира,че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,както всички доводи и възражения на страните,поради което постановеното въззивно решение не в противоречие,а напротив в съответствите с посочената съдебна практика на ВКС.По отношение на наличие на спогодба с ответника И. Б.,видно от постановеното с определение в съдебно задседание на 18.10.2017г. по гр.д.№135/1917г. по описа Пернишки окръжен съд,същата не е приета за одобряване,тъй като не е била надлежно оформена.
К. съд намира,че липсва посоченото от касатора основание по член 280,ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
С оглед гореизложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №35/01.02.2018г. на Пернишки окръжен съд,гражданско отделение,трети въззивен състав,постановено по в.гр.д.№135/2017г. по описа на същия съд,в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: