5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 05.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………..………. и с участието на прокурора ……………………..…………….………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2011 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2088 от 27.ІІІ.2015 г. на В. Д. С. от [населено място], подадена против определение № 175 на Варненския апелативен съд, ТК, от 9.ІІІ.2015 г., постановено по ч. т. дело № 763/2014 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу определение № 3966/10.Х.2014 г. на Варненския ОС, ТК, по гр. дело № 59/2014 г.: за отказ по искането му, обективирано в молба с вх. № 22911/8.VІІІ.2014 г. по описа на първостепенния съд, да бъде предварително освободен от внасянето на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по същото дело първоинстанционно решение № 619/16.VІ.2014 г.
Единственото оплакване на частния касатор С. е за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, удовлетворяващ по същество искането му за освобождаване от заплащането на държавна такса, дължима за въззивно обжалване на първоинстанционното решение № 619/16.VІ.2014 г. на ОС-Варна по гр.дело № 59/2014 г., срещу което той е подал въззивна жалба.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Варненският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 694/29.ІХ.2014 г. на ІІІ-то го., постановено по ч. гр. дело № 4630/2014 г., по следния правен въпрос: Дали от качеството на съдружник в търговско дружество може да бъде изведено предположение за получаване на доходи от това физическо лице – като резултат от осъществяваната от д-вото търговска дейност?
Отделно от това от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото било произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното определение по процесуалноправния въпрос: Към кой момент при произнасянето си по молба за освобождаване от заплащане на държавна такса сезираният съд преценява налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за уважаване на искането: към даден момент в миналото или към момента, когато се постановява неговия акт и се дължи внасяне на съответната д.т.?
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-София писмено е възразила чрез своя процесуален представител /юрисконсулта Г.Ф.Д./ както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното от С. въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Инвокирани са доводи, че понастоящем е създадена изобилна и непротиворечива съдебна практика досежно това, че преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК се извършва винаги „към момента на искането”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Варненския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на В. Д. С. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да постанови атакуваното въззивно определение по искането с вх. № 22911 от датата 8.VІІІ.2014 г. Варненският апелативен съд е приел – точно въз основа на ангажираните от С. доказателства – че той е лице в зряла трудоспособна възраст, без данни за заболявания или пречки от друго естество, които да осуетяват упражняването на професия или дейност, като възможен източник на средни за страната доходи, (т.е. не по-малко от 817 лв. месечно според официалните данни на НСИ към 8.VІІІ.2014 г.-бел. на ВКС), а също и че в пределите на едногодишен период – между м. ноември`2013 г. и м. декември`2014 г., той реално е реализирал, вкл. и към момента на искането си по чл. 83, ал. 2 ГПК, средномесечен доход от 1 583 лв. /пет месеца по 1 000 лв. и 7 месеца по 2 000 лв./, докато наложените запори върху дяловете му в търговски дружества не препятстват възможността за получаване на дивидент, така както и съществуващите възбрани върху собствените му недвижими имоти не са пречка за получаване на наем от тях.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Република постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по това дело. Следователно релевираният от частния касатор процесуалноправен въпрос /за меродавният момент, към който следва да се извършва преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК/ е с изцяло хипотетичен характер: въобще не е бил включен в предмета на делото, по който Варненският апелативен съд се е произнесъл с атакуваното въззивно определение. От друга страна, в процесния случай решаващият извод на въззивната инстанция, че С. разполага с достатъчно средства, за да може да заплати дължимата за въззивно обжалване държавна такса по с/ка на Варненския апелативен съд, категорично не е бил основан на предположение /”презумиран”/, според което този, който е съдружник в търговско дружество, със сигурност реализира доходи като резултат от осъществяваната от д-вото търговска дейност. Напротив, същият извод е обоснован с неизключената от наложените запори върху дружествени дялове на С. допълнителна възможност за разпределяне на дивидент, както и с неизключената от факта на наложените възбрани върху негови недвижими имоти допълнителна възможност за „плодоползването им”, т.е. и за получаването на доход от наем. След като излагането на тези допълнителни съображения не е от естество да определи изхода на делото в частното въззивно пр-во пред Варненския апелативен съд, безпредметно е обсъждането дали е налице предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване при съпоставка между атакуваното въззивно определение с Опр. № 694/29.ІХ.2014 г. на състав на ІІІ-то г.о. на ВКС, постановено по ч. гр. дело № 4630/2014 г. (или с Опр. № 462/20.ХІІ.2008 г. на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановено по т. д. № 416/08 г.), в които разрешеният правен въпрос е бил съществено различен: „Дали качеството на съдружник в търговско д-во презумира наличие на доходи за това лице, вследствие на осъществяваната от дружеството търговска дейност?”
При този изход на делото в настоящето частно касационно пр-но по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и с оглед изрично направеното в отговора й по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответната по касация [фирма]-София искане за това, частният касатор В. Д. С. от [населено място] ще следва – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК – да бъде осъден да заплати на тази кредитна институция юрисконсултско възнаграждение от 500 лв. (петстотин лева), определено в съответствие с разпоредбите на чл. 9, ал. 3-във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 175 на Варненския апелативен съд, ТК, от 9.ІІІ.2015 г., постановено по ч. т. дело № 763/2014 г.
О С Ъ Ж Д А В. Д. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ап. № 45 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-.във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 и 8 ГПК – да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище е адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 2011 по описа за 2015 г.