О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 07.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 48 /2013 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 111793/30.10.2012 год. на [фирма] София , представлявано от Г. К. С. чрез процесуалния представител адв. П. М.- САК срещу въззивно Решение от 24.08.2012 година по гр.д. Nо12833/2009 година на Софийския градски съд.
С посоченото решение, Софийският градски съд е оставил в сила Решение от 13.07.2009 година , постановено по гр.д. Nо 8029/2005 година на Софийския районен съд по уважените искове на ищците О. П., М. П., М. Г. и Т. В. за собственост на идеални части от общите части на сградата, построена в парцел *,кв. 153 м.”Л.”II част , [населено място], на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ на идеални части от недвижим имот- обща част на сградата / портиерско помещение/ в [населено място] [улица]Nо 19.
С касационната жалба се поддържа , че поддържа , че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални правила, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Иска се да бъде допуснато касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса към кой момент възниква правото на собственост на самостоятелни помещения , обособени в резултат на изменение на инвестиционния проект в част „Архитектура”, с одобрен екзекутив, чиито статут е различен от този по одобрения архитектурния проект към момента на сключване на договора за учредяване право на строеж, с довод , че произнесеното от въззивния съд е в смисъл , различен от този по задължителната практика на ВКС по Решение Nо 136 от 26.04.2011 година по гр.д. Nо 5115/2008 година на ВКС-IV отд.
Искането да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с довод за противоречивото разрешаване на въпроса за приложението на чл. 188 ГПК / отм./ при необсъдени писмени доказателства , като се сочат Решение Nо 38 от 11.04.2007 година по т.д. Nо 791/2006 год. на ВКС-ТК-II отд. , Решение Nо 1288 от 29.12.2008 год. по гр.д. Nо 4660/2007 год. и Решение Nо 271 от 27.05.2009 год. по гр.д. Nо 836/2008 год. на ВКС-IV г.о.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довода , че е разгледан непредявен иск, тъй като решението е постановено по изменен иск, с което произнасяне въззивния съд е решил въпроса в смисъл различен от този по Решение Nо 57 от 10.04.2008 год. по т.д. Nо 652/2005 год. на ВтАС, Решение Nо 73 от 17.04.2008 год. по гр.възз.д. Nо 103/2008 год. на ВнАС, Решение Nо 295 от 21.05.2003 год. по гр.д. Nо 234/2003 год. на ПАС.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод , че въпросите: приложена ли е правилно материално-правния закон/ чл. 38 ал.2 ЗС, чл. 175 ал.1 ЗУТ/, допустима ли е промяна на предназначението на самостоятелен обект в новострояща се сграда , с която промяна се режима на правния му статут, от кой момент възниква етажната собственост и към кой момент следва да се приеме , че има завършени общи части като материален обект на правото на собственост ,принадлежащи на етажните собственици.
Поддържа се довод за евентуална недопустимост на обжалваното решение , като основание за допускане на касационното обжалване .
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на цената на иска за собственост 9 379 лв. / ? от данъчната оценка на имота , изчислена по чл. 55 б.”в”ГПК-отм./,същата се явява процесуално допустима.
За да уважи обективно съединените искове за собственост на ищците- собственици на обекти в етажната собственост, въззивният съд е приел, че спорният недвижим имот –портиерско помещение и обща част по одобрения арх. проект към договора за учредяване право на строеж , въпреки променения статут с екзекутивния проект и превръщането му в офис, е запазил статута на обща част , в която етажните собственици имат съответните идеални части, съответстващи на идеалните им части от общите части на сградата.
При преценка на наведените доводи за наличие на условия за допускане на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС намира, че по поставените правни въпроси не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и /или т.3 ГПК.
Не може да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса към кой момент възниква правото на собственост на самостоятелни помещения , обособени в резултат на изменение на инвестиционния проект в част „Архитектура”, с одобрен екзекутив, чиито статут е различен от този по одобрения архитектурния проект към момента на сключване на договора за учредяване право на строеж, поради противоречие със задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК- Решение Nо 136 от 26.04.2011 година по гр.д. Nо 5115/2008 година на ВКС-IV отд.
Посоченото решение касае спор , който е концентриран по това дали портиерското жилище/ предмет на исковете за ревандикация/ е обща част на сградата или съставлява самостоятелно жилище на партера , след като като граница на продадения апартамент на първия етаж от долу е вписан „държавен апартамент’.Изводите , че етажната собственост не възниква по силата на Заповедта за отчуждаване по ЗПИМН, а в един последващ момент, и няма никакво отношение към поставения по делото въпрос.
Не може да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за противоречивото разрешаване на въпроса за приложението на чл. 188 ГПК / отм./ при необсъдени писмени доказателства .
Нарушението на чл. 188 ГПК / отм./, касаещо необсъждане на доказателствата по делото съставлява довод – основание за отмяна на въззивното решение като неправилно и може да бъде установено в рамките на правомощията на въззивната респ. касационната инстанция когато жалбата / въззивна или касационна/ се разглеждат по същество. Касае се до релевирано процесуално нарушение , което съгласно установената задължителна практика на ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС се прилага съгласно разясненията на ОСГК , поради което довод не може да се цени като основание за допускане на касационното обжалване в етапа на селекцията и то в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК т.е. да изисква допускане на касационно обжалване за оценка на незадължителна съдебна практика.
Не може да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довода , че въззивният съд е разгледал непредявен иск с решението, постановено по изменен иск, с което произнасяне въззивния съд е решил въпроса в смисъл различен от този по Решение Nо 57 от 10.04.2008 год. по т.д. Nо 652/2005 год. на ВтАС, Решение Nо 73 от 17.04.2008 год. по гр.възз.д. Nо 103/2008 год. на ВнАС, Решение Nо 295 от 21.05.2003 год. по гр.д. Nо 234/2003 год. на ПАС.
Доколкото се касае до ново разглеждане на делото от въззивния съд, след отмяна от касационната инстанция, дадените указания по приложение на материалния закон са задължителни при новото разглеждане на делото. Доколкото определена правна квалификация не е съобразена при новото разглеждане на делото , то са налице предпоставки за евентуални съмнения относно процесуалната допустимост на постановения съдебен акт. При данните по делото, че въззивната инстанция, при първоначално разглеждане на делото, е обезсилила съдебното решение , поради непроизнесено от районния съд искане по изменението на иска , то посочената съдебна практика не засяга предмета на спора на въззивно обжалване респ. не касае решението , която е предмет на настоящото обжалване , а поставеният въпрос не засяга обуславящите изводи на съда.
Не може да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите : приложена ли е правилно материално-правния закон/ чл. 38 ал.2 ЗС, чл. 175 ал.1 ЗУТ/, допустима ли е промяна на предназначението на самостоятелен обект в новострояща се сграда , с която промяна се режима на правния му статут, от кой момент възниква етажната собственост и към кой момент следва да се приеме , че има завършени общи части като материален обект на правото на собственост , принадлежащи на етажните собственици. Това са всички правни въпроси
Доводи в каква насока и защо следва да уеднаквява и в каква насока да се развива съдебната практика , не са изложени, при което положение преценка за относимостта на въпросите към евентуална липса на съдебна практика или наличие на такава , която следва да се преодолее, не може да се извърши.
По преценка на настоящият състав не са налице и предпоставки за основателността на довод за евентуална недопустимост на обжалваното съдебно решение , като основание да се допусне исканото касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо Nо 111793/30.10.2012 год. , заявена от [фирма] София , представлявано от Г. К. С. чрез процесуалния представител адв. П. М.- САК срещу въззивно Решение от 24. 08. 2012 година по гр.д. Nо 12833/2009 година на Софийския градски съд, с което е оставно в сила Решение от 13.07.2009 година , постановено по гр.д. Nо 8029/2005 година на Софийския районен съд по уважените искове на ищците О. П., М. П., М. Г. и Т. В. за собственост на идеални части от общите части на сградата, построена в парцел *,кв. 153 м.”Л.”II част , [населено място], на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ на идеални части от недвижим имот- обща част на сградата / портиерско помещение/ в [населено място] [улица]Nо 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :