О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 09.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 6218 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Б. Ж. против решение № 1665/13.10.2015г. по гр.д.№ 2007/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2340 от 17.05.2013г. по гр.д.№7796/12г. на Варненски РС, поправено с решение № №3327/07.07.2013г. в частта за разноските. С поправеното решение е допусната съдебна делба при равни квоти между касаторката и бившия й съпруг П. К. Ж. на апартамент №94, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 65 кв.м., представляваш самостоятелен обект с идентификатор 10135.3511.80.9.94 ведно с принадлежащото му избено помещение №94 с площ от 3, 45 кв.м. и припадащите се 0, 8674% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху местото
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила, защото съдът не е обсъдил всички доказателства по отделно и в съвкупност и за необоснованост на извода, че не е доказано влагането на дарените средства през 1983 г. при покупката на апартамента.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства, като посочи дали са относими към спора и да ги разгледа в съвкупност, както и доводите и възраженията на страните. По този въпрос твърди противоречие на въззивното решение с ПП-7-65, ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, Р № 15/06.02.2012г. по гр.д.№ 311/2011г., ІІ гр.о. Р № 689/12.01.2011г. по гр.д.№ 14/2010г. ІІІ гр.о.
Ответникът по касация твърди, че не е доказано противоречие на възивното решение с цитираната съдебна практика, тъй като съдът е обсъдил доказателствата и възражението на ответницата за пълна, респективно евентуално за наличие на частична трансформация от всички източници, твърдяни от нея, но част от тях не са доказани, а не се установява и влагането на средствата при покупката на жилище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск за делба е установено следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 10.04.1982г. и е прекратен чрез развод с решение, постановено по гр.д.№4466/11г. на В., влязло в сила на 12.12.2011г. С договор от 26.08.1991г., сключен по реда на НДИ са закупили процесния апартамент за сумата от 12 592лв. Цената на имота е платена със собствени средства, внесени по сметка с кв.№496/1 от 26.08.1991г. в размер на 12 592лв. Не е ползван заем от Д..
Касаторката е претендирала пълна трансформация и е поискала отхвърляне на иска за делба, като е твърдяла, че от майка си е получила по дарение сумата 8 000 рубли, преведени в България по банков път и от баща си още 1000 щатски долара. Допълнително твърди, че от СССР е внесла заедно с личния си багаж и движими вещи, които продала – телевизор, пералня и дърворезачка. Получила подарък от близките си от Русия голям килим и старинен телефон, които продала и парите общо 2 000 лв. използвала за покупката на апартамента. В подкрепа на тези твърдения е представила договор за дарение на 8 000 рубли от майка си от 1980 г., доказателства, че е преведена в България сумата 6010 рубли, които се равнявали на 5700 лева, преведени от сметка в БНБ към Д.. Няма доказателства за движението на влога в Д.. Установено е пренасянето през 1983г. от Русия с контейнер с личен багаж по опис на цветен телевизор „Ю.” на стойност 400 лв. и продажбата му на св. Т. И. за тази сума и на пералня за 240 лв. и продажбата й за тази сума на св. Т. П.. Установено е, че касаторката е работила през цялото време включително в определени периоди на две места. Няма писмени доказателства за запазването на дарената сума от 5700 лв. и влагането й при покупката на жилището. От гласните доказателства се установява, че З. работела, спестявала за апартамент, открила си сметка и внасяла в нея спестените пари. Свидетелката П. и св. С. И. знаят че бащата на касаторката получил обезщетение като реабилитиран в размер на 1000 щатски долара, които и предал. Писмени доказателства за това няма.
Ответникът по касация – ищец в производството пред РС е твърдял частична трансформация на лични средства в размер от 4700 лв., дарени от майка му, за което е представил писмен договор. РС е допуснал делба при равни квоти. обаче и той не е обжалвал решението, поради което въззивния съд не е променил квотите, а само в мотивите е изложил съображения за основателност на това твърдение макар, че не е бил сезиран с него.
Относно твърденията на касаторката за пълна трансформация, съдът е приел, че се установява превода на сумата от 5700 лв. по нейна сметка през 1983г., но предвид изминалия дълъг период от време до покупката на апартамента през 1991г. и липсата на данни за движението на влога, не се доказва влагането на дарените средства при плащане на цената. За сумите от продажбата на телевизора и пералнята е прието същото. Останалите дарения са приети за недоказани, а дори да са направени, и за тях не е доказано влагането на сумите в изплащане на цената.
Поставеният въпрос не кореспондира на мотивите на съда. Обсъдени са събраните доказателства и взаимната връзка между тях. Анализирани са свидетелските показания и не са приети за достатъчни да установят влагането на средствата и дарението на сумата 1000 щатски долара. Касаторката не е представила доказателства за движението на влога си в България /каквито явно не се съхраняват в банката, но не е имало пречка тя да ги пази в себе си/. Свидетелските показания за това, че тя спестявала пари за апартамент и факта, че е работила през целия период, а в определени периоди и на две места не са достатъчни, за да се приеме, че сумите,дарени от майка й през 1980г., преведени в България през 1983г. както и средствата от продажбата на телевизор и пералня през същия период са се съхранявали до 1991г. и са вложени в покупката на апартамента. За дарението от бащата няма писмени доказателства, а гласните такива са общи и не почиват на преки впечатления. Те не установяват достатъчно пълно този факт /кога е направено дарението, каква е стойността в български лева и факта на влагането на сумата в апартамента/. От обстоятелството, че бившите съпрузи не са ползвали кредит от банка не е достатъчно, за да се приеме, че в апартамента са вложени именно дарени средства, или лични средства на касаторката. И вамата съпрузи с работели, но средствата от заплата, вложени в покупката на вещ по време на брака не са основание за трансформация. По тези съображения, обжалваното решение е постановено в съответствие с изискванията на чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК и не противоречи на цитираната съдебна практика по поставения въпрос. Затова не се допуска касационно обжалване.
Ответникът по касация претендира деловодни разноски в размер на 2000 лв. за настоящото производство. Представя договор за правна помощ и списък на разноските, в който тази сума е вписана. Касаторката прави възражение за прекомерност с молба от 28.12.2015г. Молбата е основателна, съгласно чл. 78, ал.4 във вр. с 81 ГПК, но възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК също е основателно. Производството за делба в първата си фаза протича като по неоценяем иск. Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения предвижда минимален размер по исковете за делба – 800 лв. / чл. 7, ал.4/. Като има предвид, че настоящото производство се разви само във фазата по допускане, не се е налагало явяване н съдебно заседание, съдът намира, че следва да намали уговорения хонорар от 2000 лв. за настоящата инстанция на 800 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1665/13.10.2015г. по гр.д.№ 2007/2015г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от З. Б. Ж..
Осъжда З. Б. Ж. да заплати на П. К. Ж. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 800 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: