О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
гр. София, 09.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 835 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. М. от [населено място], [улица], вх. „В”, ет. 2, срещу определение № 400 от 23. 08. 2016г. по ч. гр. дело № 2176/2016 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба с вх. № 3257/24.03.2016г., подадена от В. И. М. срещу определение № 294/01.03.2016г. по ч. гр. д. № 80/2016г. на Русенски окръжен съд, и е прекратено производството по ч. гр. д. № 2176/2016г. на ВКС, ІV г.о..
Частният жалбоподател М. излага доводи, че обжалваното с оставената без разглеждане частна касационна жалба определение е преграждащо хода на делото и като такова подлежи на пряк касационен контрол на основание чл. 274, ал. 1 ГПК. Поддържа, че атакуваното определение е неправилно и противоречи на утвърдената съдебна практика /сочи определение № 265 от 29.10.2008 г. по ч.т.д. № 251/2008 г. на ВКС, І т.о./. Моли то да бъде отменено и да бъде допуснато касационно обжалване на определение № 294/01.03.2016 г. по ч. гр. д. № 80/2016 г. на Русенски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], не представя отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на Върховен касационен съд, поради което е допустима съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното в настоящото производство определение № 400 от 23.08.2016 г. по ч.гр. дело № 2176/2016 г., Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е приел, че подадената частна жалба е недопустима на основание разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Посочил е, че в случая, ако предявените от В. И. М. срещу [фирма], [населено място], отрицателни установителни искове бъдат разгледани, постановеното във връзка с тях въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване, тъй като попада в приложното поле на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, доколкото цената на предявените искове е под 5 000 лева, като тази необжалваемост на въззивното решение влече след себе си и необжалваемост на постановените в производството по тези искове въззивни определения, каквото е и определение № 294/01.03.2016 г. по ч. гр. д. № 80/2016 г. на Русенския окръжен съд.
Обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Със същото е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение № 6505/24.11.2015 г. по гр. д. № 4159/2015 г. на Русенски районен съд, с което е прекратено производството по предявените отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 654.71 лева, представляваща стойността на неплатена питейна вода за периода от 05.08.2010 г. до 09.09.2013г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.11.2013г. до окончателното плащане, както и сумата 53.21 лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 01.01.2010 г. до 28.11.2013 г. включително, за които суми по ч. гр. д. № 8000/2013 г. на Русенския районен съд е била издадена заповед № 5028/02.12.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Цената на предявените искове се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и за всеки един е под 5 000 лева.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК препраща към нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК и определя като критерий за допускане до касационно обжалване на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК цената на иска. Разпоредбата е императивна и според нея не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване – за граждански дела такива са тези с цена на иска под 5000 лв., а за търговски – под 20 000 лв.. В случая цената на заявените за разглеждане искове е под законоустановения минимум, поради което съставът на ВКС правилно е оставил без разглеждане подадената частна касационна жалба. Следва да се посочи също, че атакуваното с оставената без разглеждане частна касационна жалба определение е въззивно и макар да има преграждащ характер, спрямо него е упражнено правото на обжалване по чл. 274, ал. 1 ГПК, което поради отнетия с нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК касационен контрол, е изчерпано в рамките на двуинстанционното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 400 от 23.08.2016г. по ч.гр. дело № 2176/2016 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.