ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№69
София,28.01. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3667/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. Ж. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 122 от 04.04.2008 год. постановено по гр. д. № 720/2007 год., с което е оставено в сила решение № 112 от 08.01.2007 год. по гр. д. № 238/2006 год. на С. окръжен съд, с което е отхвърлен иска за разваляне, поради неизпълнение, на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 06.12.1990 год. с нотариален акт № 48/1990 год. на нотариус при С. районен съд между П, прехвърлител на имота, починала в процеса на делото на 24.01.2007 год., заместена от процесуалния си правоприемник Н. К. Ж. и Д. К. Ж. приобретател на имота до размер на 1/2 идеална част от прехвърленото, като въззивният съд прекратил производството по иска за другата 1/2 идеална част от прехвърления имот (поради сливане на качеството на ответника на кредитор и длъжник).
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя, като съществен материално правен въпрос приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, при разваляне на договорите, с които е прехвърлен недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с представена съдебна практика – съдебни решения по успешно проведени искове за разваляне на такива договори, между които относими към поставения въпрос са решение № 737/18.11.2004 год. по гр. д. № 100/2004 год. на ВКС, ІІ-ро г. о. и решение № 1/25.02.2004 год. по гр. д. № 202/2003 год. на ВКС, ІІ-ро г.о.
Ответницата Д. К. Ж. в писмен отговор на касационната жалба поддържа липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и по същество навежда доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск за разваляне на алеаторен договор, както и че обжалваемия интерес не е под 1000 лв., намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на договор, с който е прехвърлен недвижим имот, апартамент в гр. С., срещу задължение за гледане и издръжка, до размер на 1/2 идеална част от прехвърления имот, след смъртта на ищцата, съдът е приел, че договора е бил изпълняван точно по вид, обем и качество съобразно уговорената престация от сключването му през 1990 год. до 28.11.2005 год., когато ищцата-кредитор доброволно е напуснала жилището на ответницата – длъжник по договора, като неизпълнението му от тази дата до предявяването на исковата молба 15.02.2006 год., съдът е преценил като незначително, с оглед интереса на ищцата, предвид периода на неговото изпълнение след сключването на договора, и с оглед на престирани грижи и издръжка преди сключването му.
Поставеният в изложението по допускане на касационно обжалване материално правен въпрос – приложимостта на чл. 87, ал. 4 ЗЗД към разваляне на договор срещу задължение за гледане и издръжка е съществен, но неговото разрешаване зависи от съдържанието на поетите с договора права и задължения. Договорът за издръжка и гледане е неименуван. Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя не са определени в закона. Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. В настоящия случай страните са уговорили, прехвърлянето на недвижимия имота срещу положени грижи от ответницата преди сключването на договора и за в бъдеще предоставяне на грижи и издръжката „при нужда”. Прехвърлителката е напуснала дома на приобретателката по свое желание на 28.11.2005 год. преценявайки, че няма нужда от грижите на ответницата и на 15.02.2006 год. е предявила иска за разваляне на договора. Съдът е посочил, че тези два месеца и половина се явяват незначителни за интереса на кредитора, с оглед продължителността на периода, през който договора е бил изпълняван преди сключването му и след това, до поставянето на длъжника в невъзможност да изпълнява задълженията си, ако кредиторката е в нужда. Неизпълнението след предявяването на иска, на което жалбоподателят се позовава в изложението по допускане на касационно обжалване е ново основание за разваляне на договора, и ако не е било въведено от ищцата, чрез изменение на иска до приключване на устните състезания в първоинстанционния съд, то не следва да се съобразява. Разпоредбата на чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.) се прилага към обстоятелствата, както са въведени в исковата молба, без да е поискано изменението и, както е станало в настоящия случай. В този смисъл, въпросът за приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД към развалянето на договори за издръжка и гледане макар и важен, в конкретния случай не е съществен, тъй като не се е отразил върху правилността на крайния извод на съда, респ. не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика, в която неизпълнението също е съобразено, освен с характера и същността на договора, така и с постигнатата договореност между страните.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122 от 04.04.2008 год. по гр. д. № 720/2007 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ