О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
гр.София, 02.02.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3938 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. В. срещу решение № 664 от 18.06.2008 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1* от 2006 г., с което е обезсилено решението на Варненския районен съд, постановено на 14.05.2007 г. по гр. д. № 143/2005 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Л. П. В. против Община В. и О. управител искове с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на УПИ № Х* от кв.58 по регулационния план на вилна зона „Т”, гр. В. и производството по тези искове е прекратено, а решенията на Варненския районен съд от 14.05.2007 г. и от 21.07.2006 г. в частта, с които са отхвърлени предявените искове по чл.108 от ЗС за същия имот против Държавата, Н. Г. К. и Т. Б. К., са оставени в сила.
В жалбата се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при нарушения на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Според касаторката, съдът неправилно е прекратил производството, вместо да постанови решение по същество по отношение на Община В.. П. е приел, че отчуждаването на единствения неин вилен имот не представлява грубо нарушение на реда за отчуждаване по У. № 115 за насърчаване на кооперативното и индивидуално жилищно строителство. В противоречие с правилото за доказателствената сила на официален свидетелстващ документ, съдът е счел за достоверно твърдението в Протокол № 17 от 10.10.1970 г., че касаторката притежава друг парцел ****ъс застроена върху него вила.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС по въпросите за основателността и допустимостта на иска /решение № 443 от 1969 на ВС, І г.о./ и за доказателствената сила на официалните свидетелстващи документи /решение № 2* от 1957 г. и решение № 37 от 1964 г. на ВС, ІІ г.о./.
Ответниците по касационната жалба Т. и Н. К. я оспорват, а Държавата, Община В. и Варненският областен управител не вземат становище по нея.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Л. П. В. е изложила в исковата молба, че придобитият от нея по дарение спорен имот е бил отчужден през 1970 г. на основание У. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство. В противоречие с чл.5, ал.3 от този указ, според който на собственика трябва да бъдат оставени достатъчно имоти за задоволяване на неговите нужди, бил отчужден единствен неин вилен имот. Твърдението в отчуждителния протокол от 10.10.1970 г., че тя притежава друг парцел, върху който е построена вила, не отговаряло на истината. Освен товао, не бил спазен редът на отчуждаването- нямало решение на Министъра на архитектурата и благоустройството, не й било връчено съобщение за отчуждаването и не й било изплатено обезщетение. Всички тези нарушения според нея водели до извода, че отчуждаването не е имало вещноправен ефект и тя е останала собственик на парцела. Евентуално тази собственост й е възстановена по силата на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, тъй като отчуждаването е извършено не по установения от закона ред. Сключеният след отчуждаването договор за прехвърляне правото на строеж върху имота на Б. К. бил нищожен, тъй като не е подписан от председателя на ИК при ГНС.
Въпреки че исковата молба е оставена без движение, за да се уточни защо искът по чл.108 от ЗС е насочен освен срещу Държавата и наследниците на Б. К. , на когото е било предоставено право на строеж върху имота, и срещу другите ответници /Община В. и О. управител на Варненска област/, ищцата не е навела твърдения, че те също владеят имота, а само е обяснила, че в минал момент Общината и Държавата евентуално са били собственици. Ето защо Варненският окръжен съд е приел, че исковата молба спрямо Община В. и О. управител е останала нередовна, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството спрямо тези ответници.
По съществото на спора въззивният съд е констатирал, че съгласно чл.5б от У. отчуждаването е извършено от компетентен орган- ИК на ОНС, че не е нарушена разпоредбата на чл.5, ал.3 от У. , тъй като майката на ищцата е притежавала друг вилен имот и че съгласно чл.101 от ЗС отчуждителният ефект е настъпил от постановяване на решението на ИК на ОНС, поради което без значение е дали е заплатено обезщетението за отчуждения имот. Счел е, че не е налице хипотезата на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, тъй като отчуждаването е извършено по установения ред. Всички тези изводи са мотивирали съда да приеме, че ищцата не е собственик на имота, поради което ревандикационният иск срещу физическите лица и Държавата е отхвърлен като неоснователен.
Така постановеното решение не противоречи на практиката на ВКС по въпроса кога един иск е недопустим и кога неоснователен. За редовно предявяване на ревандикационен иск е необходимо твърдение в исковата молба, че ответникът държи или владее имота. В противен случай е налице установителен иск за собственост, какъвто ищцата не е предявила. Цитираното от нея решение № 443 от 13.02.1969 г. на ВС, І г.о. касае въпроса за допустимост на иск за собственост срещу лице, получило право на строеж от ИК на ОНС, когато се оспорва правото на Общината да се разпорежда като собственик с този имот. В тази хипотеза искът също е бил насочен срещу лицето, което владее имота, а не срещу Общината. Следователно няма противоречие между отразената в решението на ВКС практика и изводите на въззивния съд в обжалваното решение.
Вторият въпрос, който според касатора обуславя допустимостта на въззивната жалба, е доказателствената сила на протоколи № 110 от 16.09.1970 г. и № 17 от 10.10.1970 г. на ИК на Варненския градски общински съвет в частта, в която е посочено, че за задоволяване на курортни и здравни нужди на нейното семейство се оставя парцел **** от кв.38, в който има построена вила. Действително, в тази част горепосочените протоколи нямат доказателствената сила на официален документ и в този смисъл е цитираното от касатора решение № 37 от 1964 г. на ІІ г.о. на ВС. Този процесуален въпрос обаче не е от съществено значение за делото, поради следното: Отразеното в протоколите от 16.09.1970 г. и от 10.10.1970 г. обстоятелство, че семейството на касаторката е притежавало и друг вилен имот, е безспорно установено и от други събрани по делото доказателства- нотариалния акт за дарение № 24 от 21.09.1963 г., извлечение от разписен лист към кадастрален план от 1956 г. Видно от тези доказателства, майката на касаторката А. В. е притежавала в същата местност друг парцел- XI-1039, който е бил продаден с нотариален акт № 55 от 1971 г., тоест едва след отчуждаването на процесния парцел ****span lang=EN-US>XII-1039 през 1970 г. Независимо дали този парцел **** бил застроен или не, той е задоволявал нуждите на семейството на касаторката по смисъла на чл.5, ал.2 от У. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство. Следователно, протоколите от 16.09.1970 г. и от 10.10.1970 г. не са основно доказателство за обстоятелството, че семейството на касаторката е притежавало друг имот за задоволяване на нуждите му от вилен имот. Поради това, въпреки неправилното позоваване на доказателствената сила на тези протоколи в обжалваното решение, крайният извод на съда за спазването на чл.5, ал.2 от У. при отчуждаването на имота не може да се промени. Ето защо, неправилното решаване от въззивния съд на процесуалния въпрос за доказателствената сила на протоколите не е съществен въпрос за изхода на делото и съответно не е основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 664 от 18.06.2008 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1* от 2006 г
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.